Ариф Агуш: Преди 100 години са опожарявани помашки села, избивани са хора – днес не се дава гласност, не се търсят отговори

Ариф Агуш е депутат от ДПС, член на парламентарната комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм. Той е потомък на известния Агушев род.

Как ще коментирате разразилия се скандал около обявяването на ген. Делов за почетен гражданин на Кърджали и последвалото изказване на Ахмед Доган за общ със съседите прочит на Балканската война?
– На мен не ми стана ясно защо се разрази скандал, след като бяха използвани само безспорни исторически факти. Днес има по-голяма помашка диаспора в Република Турция, отколкото в България. Неоспоримият исторически факт за смяната на имената на 200 хил. помаци се дължи именно на Балканската война. Всички народи в историята си имат периоди на слава и на позор, както е казал Иван Вазов. Ако тръгнеш да организираш тържества за война, за кръвопролитие, в което си дал над 50 хил. жертви без да си обследвал и анализирал местата за памет (а човекът също е място за памет), само ще увеличиш загубата на поколения, до които една война неминуемо води. Сто години след събитията никой не дава отговор на въпросите защо по време на войната в Девинска околия има опожарени частично или напълно 33 помашки села, защо са опожарени Смилян и Рудозем, защо са опожарявани само помашки села, защо има масови гробове, както и защо е избивано местното мирно население. Това са все въпроси, на които не се дава гласност и не се търсят отговори. Ако 100 години след войната не си готов да направиш общ прочит на събитията, не с кого да е, а с местното население, живеещо на местата на военните действия, то ти не можеш да назовеш и анализираш истинските факти, няма как да извлечеш поука от историята си.

Разкажете повече за рода Агуш, от който произхождате? Каква е истинската му история? Популярни са две версии за него – едната е, че произхожда от валии и мюфтии, а според другата началото му идва от древен български болярски род, приел доброволно исляма?
– Това е много обемист въпрос и отговорът му не може да се вмести в едно интервю, трябва да се издаде книга. Подреждат се няколко поколения с интелектуален заряд, с най – голямата за времето си частна библиотека с 6 000 архивни единици, с правилни решения в полза и защита на местното население, независимо от религията му, по време на протичащите исторически събития в Родопите, в това число Априлско въстание, Сенклеровото движение през 1878 г., Балканската война и т.н. Името на рода се свързва и със строежа на училища, както и със съдействието да се разреши въпросът за строителството на църкви.

Какво се случи с Вас и Вашето семейство по време на т.нар възродителен процес?

– Натискът за промяна на идентичността при нас помаците беше перманентна, а не кампанийна както при турците. Живеехме в Русе и сме безкрайно благодарни на русенската общественост за отношението им към другия, към различния. Баща ми го арестуваха през 1974 г. при една акция на ДС срещу помаците в цялата страна. Държаха го в ареста цял ден и цяла нощ да го агитират. По думите му идвал при него дори тогавашният министър на вътрешните работи. Питах баща ми – „Ти какво каза на министъра?“, а той ми отговори така – „Казах му, че са еднолична силна власт и могат да го направят преименуването, но въпросът не е в преименуването, а в интегрирането и Вие нямате никаква политика в тая област и тоя процес ще се провали“.

Тогава бях студент и бях във ваканция, затова успях да се укрия по време на акцията. Брат ми беше войник, а пък тогава още избягваха в казармите да провеждат преименуването. Течеше програма и график за подмяна на личните документи и аз трябваше да си подменя паспорта през 1980 г. Явих се в община Русе с всички необходими документи за подмяна на паспорта. Взеха ми стария паспорт и ми казаха, че докато не подпиша молба за промяна на името, няма да получа паспорт. Почнаха да ми изпращат служебни лица за проверка на личните документи, а моите ги държаха в общината. Аз естествено нямах и те ми съставяха актове от по 100 лева, че се движа без документ за самоличност. Аз ги обжалвах в съда и естествено от ДС не даваха на адвокатите да ми водят делата и трябваше сам да се защитавам.
Близо пет години бях без паспорт и единственият документ с който можех да се легитимирам беше шофьорската ми книжка. През 1985 г. на брат ми връчиха повиквателна за запас и го откараха в Плевен, а моята повиквателна са я пуснали в пощенската кутия без да я подпиша и аз не се явих. След около два месеца позвъниха на вратата и ми донесоха паспорт с нови имена, за който аз дори не бях подписал молба.
Лъчезар Вълев, „Дневник“
Цялото интервю – тук
hard admin

*

 

Top