Бачкане и алкохол до откат или крайна фаза на реалността

От счупена пейка през празна бутилка до… липса на места в психиатрията

Жельо МИХОВ

Разказ на барман.
„Беше преди години. Бачках в едно заведение на края на Новия мост в Кърджали. Клиентелата беше всякаква. Работеше се до късно и въпреки, че не бе голямо, имаше купон почти през ден.
Една вечер дойде компания от познати из целия град муцуни. Насядаха и се започна  едно поръчване и пиене, голяма работа. Нафиркаха се доволно, а сервитьорката отиде да им вземе сметката. Предводителят на шайката обаче се изрепчи, че няма да плаща. За да се направи на още по-категоричен, хвана празна бутилка и я хвърли на пода. Отидох при него, а тоя ми вика, че щял да направи цялото заведение на стъкла. Нямал страх от нищо, дори и да сме повикали полиция. „Аз имам жълта книжка!“, пъчи се доволно възчерният човек и се блещи, сякаш за да изглежда още по-страшен. Казах му, че няма проблеми, да си тръгва тогава.
На другия ден собственикът вика „Няма проблеми“, този с жълтата книжка така си правил.
Още тогава си казах, че в това откачено време, когато почти всеки е луд, други умират хората да ги смятат за ненормални, трети пък бутат рушвети за разни книжки от психиатрията, нямам място. По-късно заминах зад граница. В една нормална държавата, където пиян циганин няма как да си прави каквото поиска, вадейки картони от лудницата“.
Дивотия от ранна детска възраст
Кърджали може да се похвали с най-голямата паркова зона в централната градска част. Още преди да е напълно завършен районът за отдих, той бе сполетян от бедствие. Не от дъждове и снегове, а от самите лица, за които е предназначен. Счупени пейки, потрошени кошове за боклук, душманската изкъртени дървени части от детските кътове, любовни послания, издялкани с ножове по маси в беседките… Новата урбанистична култура, изродена и отгледана в родното съвремие. Наказани разбира се няма, няма и да има.
В същото време 32 възпитателни дела в рамките на година са били разгледани в Комисията за борба с противообществените прояви в Кърджали. Главни действащи лица в тях са били 49 деца, от които 25 малолетни. При някои от хлапетата делата са били повече от едно. Да има купон, да има екшън! А тези примери не отразяват и наполовина реалната обстановка в региона. Шантаво поколение в шантаво време. Чупенето на пейки е само загрявка за по-сериозни бъдещи дейности. Но нали все отнякъде трябва да се започне?
Синдромът на трите ракии
„Не знам какво се случи. Нещо стана вътре-скараха се, после пък навън, аз не разбрах. Аз като пия две бири и не знам какво става…“.
Думите са на млад мъж, по-скоро още хлапак. Произнесени са при разпит пред разследващи полицаи. Обясненията са за една пиянска нощ, която завършва с един пребит до смърт човек в центъра на Крумовград. Бит от компания от шест души, чиято вечер е стартирала като всяка друга преди бар. Събиране с приятели, обикаляне на кръчмите и накрая допиване в дискотеката. С тази разлика, че този път махмурлукът идва с арест и един труп. Убит човек заради начина на забавление из нашенско. Тук всичко започва с невинната първа ракия, минава през отпускането на втората, а наздравицата с третата, отприщва желанието за търсене на още и още емоции.
Един от въпросната компания навършвал пълнолетие. Празнуващите авери го вкарват по „подобаващ“ начин в живота. Първият му купон, когато по закон може да влезе във всяко питейно заведение, завършва с реалността, в която ще бъде съден като възрастен.
Жестоките примери на обърнатата от алкохола реалност.
Работа до полудяване
Една средностатистическа жена на средна възраст от Родопите. Това означават две деца, по 10-12 часа работа на ден и скайп-връзка със съпруга вечер, който превива гръб по строежите в Западна Европа.
Двойни смени и ток от машините. Подобен трудов процес накара 32-годишна родопчанка да превърти на работното си място. Месеци преди това жената е обявена за служител №1 на предприятието. Вероятно за отличието са допринесли и двойните смени, които е вземала, не единствено по собствено желание.
Пореден работен ден, жената застъпва първа смяна. Всичко е нормално, докато не решава да отиде до тоалетната. По пътя вижда изпадали калъпи, навежда се да ги вдигне и усеща как по ръката й преминава ток. Моментално уведомява началниците, като самата тя разпъва ограничителна лента около мястото. Шефовете обаче я свалят с думите, че е нормално уредите да се наелектризират… понякога. При неглижирането на ситуацията, работник №1 изпада в нервна криза. Няколко часа след инцидента тя остава в цеха. От ръководството отказват да извикат медици от Спешна помощ, смятайки, че случаят е маловажен и не е нужна лекарска намеса. Въпреки това нейни колеги все пак звънят на телефон 112…
Психиатри предписват на жената медикаменти. Мъжът й се прибира веднага от чужбина. Настоява тя веднага да напусне. „Жена ми е много работлива, но и те са прекалявали. От три години бе там. Имало е обаче моменти, когато е работила по над двадесет часа. Поемала е двойни смени. Като й кажат: „Добре е да останеш, защото има много работа“, тя какво да прави? Смее ли някой да откаже. В България това може да означава, че ще си загубиш работата“, разказва съпругът.
Понастоящем родопчанката е заедно с мъжа си и децата зад граница. Далеч по-спокойна, въпреки че не получава 500 лева заплата.
Бачкане и алкохол до откат или крайна фаза на реалността
Липса на свободни легла. Това е причината мъж да плени собственото си семейство, да хване оръжието и да стреля по полицаи.
Случката се разиграва преди дни в кърджалийското село Сватбаре. 35-годишен местен жител е с диагноза „шизофрения“. Разстройството на психиката му се проявява преди около 8 години, малко след като сключва брак и му се ражда първото дете. Работи заедно с баща си в строителството. Обектите са в столицата. От две години обаче се труди в шивашки цех. Хората в селото го познават като добро и съвестно момче. Често обаче започва да посяга към алкохола, разказват местни. Състоянието му се изостря, а младият мъж получава и пенсия по болест. Един ден агресията надделява и мъжът грабва брадва и нож и започва да заплашва свои съселяни. Мишена на гнева става и баща му, който той пребива. Пред къщата му идва полицейска патрулка. 35-годишният мъж обаче се барикадира в сградата заедно с двете си деца, съпругата и баща си. Вади пушка и започва да стреля по полицаите. Два от прозорците на специализирания автомобил са счупени. Хвърля и камъни. На място пристигат още полицаи, психолог, сформиран е и оперативен щаб за справяне със ситуацията. Четири часа отнемат на органите на реда, за да успокоят мъжа и той да „освободи“ пленените в къщата свои близки.
Десет дни преди инцидента, родопчанинът е трябвало да постъпи в психиатрия, но просто е нямало места…
***
Специализираните заведения са пълни, по улиците се разхождат хора с психични проблеми, други пък вървят с празни и отчаяни погледи, самовглъбени в реалността на собственото си битие. Агресията се превръща във водещо поведение във взаимоотношенията между хората, като стартира още в младежка възраст и взима застрашителни размери на по-късен етап. Бягството от реалността през гърлото на поредната бутилка пък просто катализира процеса. Лудите постепенно вземат превес, доколкото изобщо може да се говори за нормални хора в една от най-ненормалните държави, завладяна от тоталното обезверяване. Оттук нататък или населението трябва да се държи като поданик на този завоевател или да го отстрани-без средно положение. Търпението е съучастие, безразличието е най-силният му коз, а бедността… най-верният съюзник.
На снимките:
Резултатът от празните бутилки в парка
Мъка и алкохолен сън в града…
…труден, но по-спокоен живот на село
hard admin

*

 

Top