Бившият депутат от Крумовград Юнал Тасим мина пеша 650 км от Ком до Емине, догодина ще катери Елбрус

27-08-yunalTasimБившият депутат от Крумовград Юнал Тасим прекоси пеша България и вече си е поставил друга голяма цел за 2018-та година: да стъпи на най-високия връх в Кавказ – Елбрус (5642 м). А по-дългосрочно планира да изкачи и Килиманджаро и Монблан.

Както вече 24rodopi.com писа, екс зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма и настоящ член на Фискалния съвет Юнал Тасим, за 18 дни извървя най-трудния планински маршрут у нас – от връх Ком до нос Емине. 650 км по билото на Стара планина.

“Това беше едно от най-големите изпитания в живота ми. Обичам България и много исках да я прекося от край до край пеша. Направих го по най-хубавата част – по билото на Стара планина”, гордее се днес Тасим, цитиран от „24 часа“.

Той е запален по планините много отдавна. Преди 5 г. заедно с Румен Овчаров от БСП си направиха нетрадиционен подарък за юбилеите, като изкачиха заедно най-високия връх в днешна Турция – Арарат (5165 м).
Всяка събота и неделя, когато е в София, Тасим изкачва Черни връх със съпругата си Мукатес. А от години всяко лято завършва със семеен ритуал – за около 10-ина дни изкачват последователно петте най-високи върха в България – Черни връх, Мусала, Ботев, Вихрен и Мальовица.

Когато графиците им позволяват, компания правят и двете им дъщери, които живеят в чужбина – голямата Айлин работи и е омъжена в Германия, а малката Айнур е в Швейцария.
Тази година обаче Тасим сбъдна мечтата си да мине по най-трудния, но и най-емоционален маршрут в България. Някои го наричат българското Камино, но планинари казват, че в сравнение с Ком – Емине испанската поклонническа пътека е направо за деца.

Билото на Стара планина е изключително трудно за вървене заради голямата денивелация – от 500 до 1500 метра на ден, особено в Западния и Централния Балкан, разказва Тасим. А това е много – все едно да тръгнеш пеша от храма “Св. Ал. Невски” до Черни връх. Той отдавна мечтаел за това пътешествие, но все не се решавал. До тази година.

Започнал с усилени тренировки – в началото се качвал на Черни връх само в събота и неделя, след това зачестил – през ден. Но не с лифта, а пеша от центъра на “Драгалевци”.
И така до 20 юли, когато от връх Ком тръгва с група от 47 души, организирани от Българската федерация по туризъм. 18 дни, в които се върви по 12-14 часа всеки ден.
Изминават дневно по 35-40 км. Трудно е, но групата бързо се сближава и всички много си помагат един на друг, за което Тасим им е благодарен днес. “Имах нелошо самочувствие за планинар, но по време на прехода разбрах, че имам какво още да уча”, споделя той. Като например това, че в планината на човек му трябват много малко неща. Човек променя философията си, погледа към живота, и разбира колко сме материално зависими в ежедневието, допълва той.
А вечер в хижите се радвал на 4-5 минути под душа, което си е суперлукс. Както и на всяка минута, в която може да си опъне краката, защото сутрин в 6 без 1 минута групата тръгва и никого не чака.
Правилата, наложени от водача – 76-годишния Начо Иванов, се спазвали стриктно. Той е легенда и води групи по този маршрут от 50 г. по 3 пъти на годината – 2 пъти през лятото и веднъж през зимата. “Той знае цялата география и история на България и на всяко хълмче по пътя”, разказва Тасим. Познавал и всяко изворче, а най-важното в планината е да знаеш къде има вода.
По пътя групата имала няколко много трудни момента. “Нашите планини имат особеност – в алпийската част при дъждове и бури човек може да бъде обект на мълнии. Има няколко върха, които притеглят светкавици, защото в тях има желязна руда – Безбог и Вежен, те стават като гръмоотвод. И точно на 100 м преди Вежен ни заваля градушка, светкавиците падаха на метри от нас. И така два часа и половина. Беше много страшно, всички си мислехме, че няма да оцелеем. Водачът наложи бързо темпо и за първи път не ни даде да спрем на върха, за да ни изтегли в ниското. За щастие, се размина”, разказва пред 24 часа“ Тасим.
Другото рисково място било при изкачването на връх Ботев. Избрали най-трудния път – през Амбарица и Купените, като през цялото време валяло и гърмяло. “Спряхме на заслона преди върха – всички бяхме много мокри, обувките ни джвакаха. Обядвахме и щем – не щем, пак трябваше да ги обуем, нищо, че са мокри. А температурата 3-4 градуса – ако остане така човек, без да ходи, ще замръзне”, казва ексдепутатът. Но се движили по-енергично и на никого нищо му нямало. А на върха времето рязко се променило и слънцето изгряло.
В началото Тасим тръгнал с болки в колената, после му се разранили краката и изпитвал болки при вървене, но до края на пътя отминали.

На моменти бил толкова уморен, че вървял само от воля. Затова и бил изключително горд, когато стигнали нос Емине. Бил безкрайно щастлив, когато стъпил на плажа.

За преживяването си Тасим е получил грамота, която ще окачи на стената в хола си.

Снимки: Личен архив

hard admin

*

 

Top