Бивш затворник от Белене съди България в Европейския по правата на човека

Живеещият в Турция джебелчанин Ешреф Кахраман е внесъл иск срещу България в Европейския съд по правата на човека. Лежалият в лагера Белене по тоталитарно време твърди, че всичките му опити да получи парично обезщетение чрез родното правосъдие се провалили и затова той се обърнал към международния съд.
Ако се даде ход на делото, в рамките на 2-3 години може да има произнасяне, поясниха за 24rodopi.com юристи. 
Ще припомним, че Кахраман бе подведен от кърджалийски адвокати и начинът на воденe на делото в Кърджали вещаеше крах.
Окръжният съд в Кърджали отхвърли иска му за 200 000 лева обезщетение и определи претенциите на Кахраман като неоснователни. Бившият затворник от Белене обжалва решението в Апелативния съд в Пловдив и после във ВКС, но и там искът му не бе уважен.
Ешреф Кахраман се опита да осъди Главна прокуратура и МВР в Кърджали и Плевен за това, че безпричинно и без съд и присъда е бил въдворен на остров Белене по време на насилствената смяна на турско-арабските имена с български. Още при първото дело в Кърджали той бе подчертал, че ще стигне докрай и че ако върховната инстанция не удовлетвори иска му, ще се обърне към съда за правата на човека в Страсбург.
Кахраман заяви, че ще си иде от света дълбоко обиден на българските власти не само заради преживяното по време на “възродителния процес“, но и заради решенията на нашенските съдилища. До лятото на тази година той беше лидер на изселническата организация „Бахад“ в Турция с централен офис в Бурса, която обединява множество български турци, подложени на репресии и пращани по затворите заради съпротивата си срещу комунистическия режим.
На 29 декември 1984 г. Кахраман е бил задържан в дома си в Джебел и отведен в милицията в Момчилград за разпити, а още на следващия ден се озовал в Белене. Там срещу него е повдигнато обвинение за извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, за проявено открито неуважение към обществото и за оказана съпротива на органите на властта. Производството по делото е прекратено на 1 април 1985 г., а на 3 декември 1986 г. е освободен от лагера в Белене и принудително заселен в Плевенско. Кахраман е бил и 3 месеца в затвора в Пазарджик.
“Делото за т.нар. „възродителен процес“ от 1984-1989 г. влезе в доклада на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/ за правата на човека в България“, заяви председателят на изселническата организация в Турция „Бахад“ Шукри Сюлейман, цитиран от „Преса+. То е отхвърляно три пъти от ВКС с инструкции да се вземат показанията на всички 517 репресирани от лагера „Белене“, тъй като законодателството ни повелява да бъдат разпитани всички свидетели. „В началото на 2012 г. успяхме да издирим за три месеца 38 изселници в Турция и други 18 в България. Имената и адресите им предадохме във Военната прокуратура в София с надеждата, че ще се извърши предварително следствие и материалите ще се изпратят в съда. Това не се случи“, посочи Сюлейман. Според него безхаберието на българските институции е “убийствено и обидно повече от 20 години“.
През август миналата година срокът за разследването по мегаделото за „възродителния процес“ бе удължен с 3 месеца след упоритото настояване на Федерация „Справедливост България“ /ФСБ, сродна на „Бахад“/. Малко преди това изселническите лидери бяха смутени от новината, че и последният удължен срок за разследването по Дело №1, както е известен казусът с насилственото преименуване на българските турци, е изтекъл. Последва писмо до тогавашния главен прокурор Борис Велчев и до Военната прокуратура с настояване за възобновяване на следствието.
В хода на разследването са установени имената на 446 души, лежали в затвора в Белене. От тях 326 са разпитани като свидетели до миналия август. Останалите 120 лагеристи обаче не било възможно да дадат показания с аргумента, че са се изселили в Турция. Според председателя на ФСБ Сезгин Мюмюн задължителният разпит на тези хора не се е състоял дори и след изпратените от българските власти 3 следствени поръчки до Турция. „Няма да се откажем, въпреки постоянните бариери. Ние предоставихме десетки имена и адреси, но никой не се помръдва да потърси изселниците и да им вземе показанията“, посочи Сезгин Мюмюн. Той изрази възмущение от факта, че делото се точи от 1990 г., спирано и възобновявано е повече от 10 пъти през годините, прехвърляно между отделните нива в прокуратурата, връщано за доразследване и т.н. Всяка година в края на декември в Кърджалийско отбелязват с възпоменателни митинги старта на „покръстването“ и несъстоялото се дело за „възродителния процес“.
hard admin

*

 

Top