Военна мина от стрелбище “Качулка” убила трите деца в Крумовград, но… виновни няма!?

Най-вероятно военната мина, която причини смъртта на 3 деца в Крумовград, е от бившето стрелбище „Качулка“ край града, това допускат от военна прокуратура. Базата е била за учения на някогашния 78-и мотострелкови полк в Родопите.
Разследването на военните не успя да установи откъде се е взел смъртоносният боеприпас, който преди 4 г. причини смъртта на 3 деца в социалния дом в Крумовград.
„Тогава бе назначена проверка, която да изясни произхода на причинилия 3 жертви снаряд“, твърди пред „24 часа“ бившият военен прокурор в Хасково Делян Пинчев, сега държавен обвинител в Пловдивския окръжен съд. Така на практика се оказа, че няма виновни за жертвите в Крумовград.
Както 24rodopi.com писа, трагедията, която разтърси България, се разигра малко преди 15 ч на 5 декември 2009 г.  Оглушителен взрив разтърсва сградата на дома за деца, лишени от родителски грижи.
 
Взривно устройство избухва в стая на втория етаж, в която живеят 3 момчета.
 
Той убива на място 15-годишния Джангис Джемал, който буквално е разкъсан от взрива. Малко по-късно 13-годишният Сунай Мухтар издъхва в крумовградската болница. Най-много се е мъчил 16-годишният Дженгиз Росенов. Той умира в кърджалийската болница въпреки 2-часовите усилия на лекарите да го спасят. Според медиците момчето не е имало шанс да оцелее заради множеството разкъсвания по тялото.
Първоначалната версия, по която започва работа полицията, е, че момчетата са се опитвали да направят самоделно взривно устройство за предстоящите новогодишни празници. Пристигналите на място специалисти от ДОТИ обаче отхвърлят тази хипотеза.
След оглед и изследване на иззетите от мястото на инцидента веществени доказателства става ясно, че трагедията е причинена от взривател на противотанкова мина. Той е руско производство и е съдържал 30 г тротил. Адската машина е широко използвана от Българската армия.
Според специалистите устройството много наподобявало говорител на тонколона. Момчетата са свързали взривателя към касетофон, без да подозират за огромния риск.
Потеклият към взривателя ток го активира и предизвиква фаталната експлозия.
По време на разследването стана ясно, че децата са внесли в пансиона адската машина часове преди взрива. Оказа се, че са получили взривателя от парнаджията на дом Хамди Мустафа.
Мъжът и момчетата са били в добри отношения. Тримата непълнолетни често му правели дребни услуги срещу възнаграждение.
 
Взривателят бил даден на момчетата като награда, след като прекопали градината на Хамди.
 
При претърсване в дома на Хамди в Крумовград след трагедията беше открит цял арсенал от различни предмети, взети вероятно от закритото през 2000 г. голямо военно поделение в Крумовград.
Хамди Мустафа беше арестуван от полицията още в нощта след трагедията.
Освен него в ареста попаднаха възпитателите Шенгюл Мехмед и Красимир Терзиев, които са били на работа по време на инцидента, както и директорът на социалния дом Светослав Дайов. Тримата педагози бяха обвинени в немарливо изпълнение на служебните си задължения, довело до смърт.
При задържането на парнаджията в дома му той прави опит да се самоубие, наръгвайки се с джобно ножче. Хамди беше настанен на лечение под постоянна охрана в кърджалийската болница.
Мярката му за неотклонение беше гледана в здравното заведение. Оказа се, че със защитата му се е ангажирал известният адвокат Марин Марковски.
При заседанието в болницата съдът реши да пусне Хамди под домашен арест.
 
Ден след като беше изписан, Хамди се самоуби в дома си.
 
Тялото на парнаджията беше намерено на тавана от съпругата му Айше. Хамди вързал късо въже за греда и си нахлузил примката, след което клекнал и така сложил край на живота си. Когато полицаите направили оглед, установили, че коленете на мъжа
почти опирали пода, припомня „24 часа“.
След смъртта на парнаджията единствените обвиняеми останаха тримата педагози. През пролетта на 2010 г. делото беше прекратено частично. Заключението беше, че от събраните при разследването доказателства не е установено тримата обвиняеми – Дайов, Мехмед и Терзиев, да са допуснали нарушения на задълженията си, заложени в правилника за вътрешния ред, и по този начин да са предпоставили фаталния изход.
Съмненията на прокуратурата в Кърджали бяха, че опасните предмети са били изнесени нелегално от военен служител в закритото поделение. Той е бил в приятелски отношения със сина на парнаджията.
Делото за взривното устройство беше прехвърлено по компетентност на военната прокуратура.
„Крайната цел бе да се изследва дали
 
длъжностно лице от армейско поделение или склад е изнесло детонатора на мината по нерегламентиран начин.
 
Ако се потвърдеше тази хипотеза, евентуално щеше да бъде търсена наказателна отговорност от предполагаемия военнослужещ, който го е допуснал“, обясни Делян Пинчев.
„Така делото бе прекратено в частта му за вина от страна на военен“, добави той.
Военните магистрати смятат, че най-вероятният вариант е взривателят на мината да е бил намерен на бивш полигон след маневри и след това донесен в социалния дом.
Според бившия военен прокурор до началото на демокрацията на 3 км от Крумовград действаше стрелбище „Качулка“, което бе база за ученията на тогавашния 78-и мотострелкови полк в състава на 17-а сухопътна дивизия.
Паралелна проверка по случая тогава бе предприета и от военното министерство, но тя също не даде резултат.
Снимка: Архив на социалния дом
hard admin

*

 

Top