Возили сме от кметове до бандити, тарифата е от 2 лева до 300 кинта

Дори в малкия град таксиметровите шофьори са в екшъна

Жельо МИХОВ
 „Помниш ли оная стоянка, ей там, зад блоковете? Там съм висял всеки ден в продължение на седем години“, посочва с ръка през панелните блокове на „Възрожденци“ бивш таксиметров шофьор от Кърджали. Няколко коли са спрели на паркинг, радиостанциите се надпреварват с пуснатата музика в автомобилите. Мъжете вадят цигари, гледат мобилните си телефони и разговорът започва…
„Питай първо този малкия, той е като потомствен бакшиш, така се явява“, хили се единият. „В който и град на България да отидеш, таксиметровият шофьор е твоят човек. Хващаш първия и го разпитваш, ако не ти е ясно нещо. Ще си осведомен за всичко. Търсиш магазин-намира ти го. Търсиш евтинията-упътва те. Дори по пътя може да те информира кой го държи, кой е бил и предишният собственик. Знаят всичко. Естествено, информацията си има своята цена. Това въртене на волана не е за удоволствие“, казва мъжът, дръпвайки последно от фаса и смачквайки го с маратонката си.
„Понякога се чувствам като изповедник“, започва соченият за най-млад в „дружината“ шофьор. „Всеки ми изповядва дертовете си, а аз слушам. Няма как при такава работа да не знаеш за всичко случващо се в града. Контактът с хората е постоянен. Обикалянето на улиците-също. Таксиметровият шофьор знае всичко, той е и превозвач, и чейнчаджия, и бюро информация. Правиш всичко за клиентите. С каквото не си наясно, се научава от колегите. Още с излизането се знае къде са полицаите, къде служителите на ДАИ, къде баничките са гадни, къде днес са надминали себе си. Няма никаква нужда от вестник, нито от новини по радиото, достатъчна е само станцията. Всякакви други клюки се научават от клиентите, съответно после от останалите колеги. Така съм си намирал коли за супер цена. Отварям си ушите и поемам информация. Тоя казал на оня, другият на третия и т.н.“, разказва младият „бакшиш“.
 
Изповедалнята на задната седалка
 
„Преди време зорлем трябваше да разбера една клюка в колата. Мъж и жена я „сервираха“. Качих ги от бар в града. Млади хора, а се караха здраво. Викат, блъскат се и докато мина и половината маршрут, вече бяха започнали да се бият в колата. Само чувах удари и псувни на задната седалка. Тряс-прас-„ти ли-аз ли“, ей такива работи. Карам и само от време на време гледам в огледалото да не се изтрепят. Пристигнахме, платиха ми и скандалът продължи навън. Какво е станало нататък, не знам.
Ей такива „клюки“ са почти ежедневие. Семейни спорове, интриги, разправии. След подобни нощи човек се прибира и чука на дърво да не му се случва в собствената къща“, прозява се с отегчение друг от шофьорите.
„Понякога хич не е хубаво човек да чува и да вижда всичко, както и да научава толкова много неща“, продължава младият им колега. Пали цигара и казва, че най-голямата тръпка обаче идва именно от емоцията. За разлика от останалите, той излиза да бачка само вечер. Смята, че тази професия може да се работи и цял живот, но наистина са необходими огромни нерви.
„Карах една жена от региона“, разправя момчето. Не иска нарочно да споменава града. „Ще ходи при любовника си в Гърция. Няма обаче пари. Говорих с него по телефона-разбрахме се, че ще ми плати 280 лева до Комотини. Тръгнах, а тя ми разказа всичко. Работила там две години и тогава се запознала с онзи родопски грък от другата страна на границата. Мъжът й дошъл да я прибере обратно. Постоянно имало скандали и преди това. Побоища след пиянски запои от негова страна. И сега чашата преляла. Онзи пак я ошамарил и вече тръгвала към другия, ми разказва. По пътя разбрах цялата й история от раждането до возенето в колата към Гърция.
Като пристигнахме, онзи ни чакаше. Плати си точно колко се бяхме разбрали по телефона“, разказва младият таксиметров шофьор.
 
От кметове до проститутки-всички си плащат
 
„Не са само такива ситуации и клиенти. Аз съм возил кметове от региона. Возил съм много клиенти, които влизат в характеристиката на всеки средностатистически гражданин на тази страна. Естествено, такива случки като тази не са рядкост, но не са и ежедневие“, продължава друг от таксиметровите шофьори. „Разбира се, ако трябва да говорим за другата страна на професията, тогава наистина примери не липсват. Аз съм убеден, че половината от шофьорите имат телефони на проститутки в града. Те се броят на пръсти, но… Има клиенти, които искат антураж за вечерта и питат колегата. Той върти телефона и после момичето се откарва до мястото. Естествено, се получава процент за услугата. Тази практика е от години. И сводници, и проститутки знаят схемата и никой не възразява. Клиентът си е клиент-той търси, другите му го предлагат“, довършва мъжът.
„Има всякакви общо взето. Не са редки и случаите на наркомани, които ползват таксита, за да зареждат дрога от съседни градове. Курсовете са добри, хубаво заплатени, но това не е работа. Хората не са празноглави, много добре усещат, че нещо не е наред. Пък и повечето такива са роми. Правят се курсове извънградско по разни места и винаги съществува възможността да не се плати или да се намесят полицаите. Аз съм отказвал подобни курсове на видимо неадекватни клиенти, които искат да ходят в друг град. Започва се едно псуване, закани и опити за ритане на автомобила. Палиш и тръгваш. Няма смисъл да се занимаваш с подобни“, казва другият от „жълтите“ шофьори.
„Една циганка си хвърли детето пред колата ми в района на пазара. Карах толкова бавно обаче, че едва го докоснах. Слязох и започнах да я псувам. След минути се събра тълпа от около 30 души да се разправя с мен. Влязох в колата и отпраших. Сигурно искаше да се контузи детето и после да й се плаща обезщетение. Затова вечер в махалата никой колега не взема поръчка. Не, че и другаде не може да се попадне на подобни. Всяка поръчка през нощта е ново изпитание за нервите. Отиваш на адреса и не знаеш кой и в какво състояние ще се домъкне. Имало е случаи да ми повръщат в колата и после да чистя. Да се заяждат за това, че курсът е 2,50, а не 2 лева, при положение, че съм обиколил целия град да търся „адрес по спомен“. Заповядват, карат ти се, нареждат, говорят като господари, а накрая-скандал за 50 стотинки. В такива моменти ти идва да полудееш. Случвало ми се е да спра колата и да свалям клиента на улицата. Взимам му парите и „довиждане“, няма какво да се разправям повече с него. Всеки човек си има нерви. Колега ми е разправял, че една пиянка си прищипал пръста докато затварял бесен вратата-не щял да плаща. Оня пък го разкарвал 300 метра, бавно и полека така, докато си плати“, допълва най-младият от групата.
„Така, това са кофти моментите, но в интерес на истината най-готина е фазата по време на получаване на парите. Един от най-яките ми курсове беше за има-няма 100 метра. Трябваше да откарам един абсолютно матиран мъж от един блок в квартала до друг. Изпрати го жена и плати двойно за реален курс, само да го отведа.
Друг път отидох на заявка. Пенсионери, заедно със сина си, искаха да ги закарам до Стара Загора. Тръгнах и се върнах след три дни. Оказа се, че тръгнали да си видят някакви имоти. След Зарата тръгнахме за Видин, минахме през Севлиево после и стигнахме в Малко Търново. Спах на хотел, те си гледаха имотите. Накрая ми платиха толкова много, че през всички тези години не съм получавал толкова за курс“, усмихва се един от „жълтите“ колеги. 
 
Хем гид, хем „ятак“ на бандити. 40 лева за секс в колата
 
„Качих двама турци от центъра до „Възрожденци“. Нашенец им бе гид. Запознахме се набързо и после пет дни ги разкарвах из Гърция. Съответно ми бяха поети всички разходи, барабар с курса. Това ми беше един от най-хубавите маршрути. Обиколил съм иначе цялата страна. Извънградското е най-доброто. То превръща временната работа в професия. Защото много хора се хващат уж временно за волана. Пазарлъкът е различен. От 50 стотинки до лев за километър. Всичко е платено. Всичко се изчислява…“, недовършва шофьорът, прекъснат от колегата си.
„Правилно. Всичко се плаща. Возих преди години едни клиенти-момче и момиче. Щяха да се „изядат“ на задната седалка. Помолиха да ги отведа на по-усамотено място и да ги оставя насаме в колата. Сексът им струваше 40 лева. Клатиха цялата кола, а аз се хилех и пушех цигара“, спомня си засмян мъжът.
„Сега не е като едно време. Няма го предишното движение. Няма толкова хора. Освен пред барове и кръчми, клиенти трудно се намират. От 3,30 сутринта до към 7 часа може да се вземе някой на автогарата в Кърджали. Тогава иде „урожаят“ от Турция. Автобусите пристигат и може да се направи някой курс до съседно село например и „чакалите“ се събират. Правят си и мръсно един на друг. Топят се на полицаи, на даяджии, карат се за клиенти. Могат дори да се сбият за два лева“, казва един от таксиметровите и пак пали цигара. Заслушва се за момент в станцията и пак се подпира на колата.
„Много коли станаха в града. Някой бачкал в чужбина, върнал се, купил кола и станал бакшиш-голям гъзар. Пълно е и с хора от селата. Не знае адреси, колата му супер мръсна, неподдържана, но пак е на линия. В града има около 600 легални таксита-регистрирани в цялата община и може би 200 нелегални. Има и фирми, които не издават фактури за плащане при ползване на ефир. А бе, има всякакви и болшинството си правят какво си искат-всеки шеф, всеки началник на пътя. Всеки трети селянин, дошъл в града, става таксиметров шофьор“, казва неговият колега.
„Вадят се средно по 1000 лева на месец, но трябва да се работи. Има някои, които направо спят по пиаците. Работата опира до много работа. Возили сме всякакви хора. Дори и престъпници. Когато пробваха да оберат обществения трезор в Кърджали, разпитваха сума таксиметрови шофьори. Знаели, че един от групата, не знам, този Пуйката ли беше, не съм сигурен, пътувал из града с такси малко преди удара. Оказа се, че жена го е возила, но кой точно е бил от бандата, нямам спомен.
Та така се е случвало, колеги да карат извън града някой, който е бил за държавно издирване и т.н. После коментира с останалите, чул името му, прякор, и те почват „Ти не знаеш ли какво направи този…“, и такива. Откъде да се знае какъв човек влиза в колата. Всички са клиенти. Плащат си и край!“, довършва най-младият от групата.
 
 
На снимките:
Най-различни бяха версиите за запалването на това такси в кърджалийски квартал „Възрожденци“ през изминалото лято. Първо се заговори за неизплатена сума на колата, която новият собственик дължал. После „обществената дискусия“ поде темата „Разчистване на сметки след грешни стъпки на собственика на таксито“.
38-годишен мъж бе арестуван за палежа на лекия автомобил.
 
 
Кофа с латекс се изсипа върху такси след като жълтата кола и мотопед се блъснаха в Кърджали.
Пострадали и материални щети за щастие нямаше, но екшънът след това бе доста по-голям. Мотоциклетистът превозвал кофа с латекс и разлютен от сблъсъка и обърнатата боя, хванал кофата и излял остатъка върху таксито пред погледите на шофьора и двама пътници, разказаха очевидци.
„Седем пъти ме напсува докато заливаше колата“, пък коментира таксиметровият водач.
На мястото бяха пристигнали полицейски екипи и пожарна кола. Асфалтът бе побелял от разлятата боя.
hard admin

*

 

Top