Два уикенда плаж за 11 месеца къртовски труд

Океан от ниви в зеленото родопско море
 Елена Хаджиева
 Лято е. Новинарските емисии са изпълнени с прогнози за времето по морето, с температурата на морската вода. С репортажи за летовници, отпускари, купони и оргии по морския бряг. За масата родопчани това звучи като един мираж, като нещо, което не се полага на всеки свободен човек, а като привилегия, предимно за „шопите“, както казват по масите в кръчмите. Всеки нормален човек би се смаял като разбере, че в Смолян и околията има хора, които никога не са виждали море на живо, а тези в пенсионна възраст с умиление разказват за последния път на морето отпреди 25-30 години. Тъжно е, дори е за протест. България на два свята, един, в който всичко е като по учебник, и втори, в който хората сякаш са останали в края на 19 век.
За Родопите има едно море-зелено. Така всеки на шега обяснява къде ще изкара лятната си отпуска. Сред вълните от зелено сено, океаните от картофи, фасул и баири. Ако за нормалния човек 10-15 дни на морето е заслужена отпуска, нещо, за което си воювал цяла година, то за стария родопчанин две слънчеви седмици са дар от Бога, за да си събереш сеното, да окопаеш картофите и да приготвиш дърва за цялата зима. Ако остане време, ще отидат и за гъби, боровинки, билки, които старателно ще изсушат или ще затворят в буркани, за да има за зимата какво да се яде. Странен е планинският начин на живот. Утрепваш се 11 месеца от работа и когато имаш 1 месец за почивка, отново изгребваш останалите сили, за да ги вложиш в грижа за най-близките – деца, внуци, домашни животни. Примерите са хиляди и са според ЕГН-то. С колкото по-малки цифри е то, толкова по-далеч си от точната представа за лятна отпуска. Мизерният планински живот с главен генетичен код – оцеляване на предела изключва почивките, глезотиите. „Много е хубаво, дано да е за хубаво“, казват старите смолянчани, които се страхуват, когато всичко върви както трябва. Сякаш на планинеца не му е комфортно когато си почива, когато трябва да се почувства човек. Затова през краткото лято се пъне с всякакви непосилни задачи…
Родопите са чудна планина с тежка зима, дебел сняг, но и с излаз на море – Бяло море. От 2007 г. чудото за родопчани стана. Затворената преди десетилетия граница край Златоград бе пробита и морето стана по-близко с 200 км. Палиш колата, 150 км., 50 лв. нафта и си на морския бряг. Отварянето на границата, отвори възможностите за маса смолянчани да видят що е туй море. Бариерата евро-лев е непосилна да спре родопската инвазия по Егейския бряг, който хем е по-чист, хем е по-евтин. Масата жители на родопския бряг плажуват по ден-два, но след това разказват цяла година за морската почивка. За лазурния плаж, за гръцкия начин на живот, опазен като в резерват от разврат и алкохолни сафарита. А и планината си е близо, виждаме я дори от плажа и налучкваме родното село, отзад билото. Два уикенда плаж за 11 месеца къртовски труд. Това е мечтаната почивка, за която се носят легенди. 
hard admin

*

 

Top