Декември е, пазарът за съвест отново отвори!

Като дойде месец декември и всеки може да си напазарува малко съвест. Заредят се едни кампании за събиране на средства, отварят се банкови сметки, разказват се тъжни истории… Очакванията са покрай чукането на дърво хората да помогнат на нуждаещите се. Състрадателността винаги е била провокирана по празници. Тогава ли заболяват най-много нашенци? Не, но тогава благотворителността е най-конвертируема. Тогава всеки може закупи своята индулгенция, отделяйки малко от себе си. Тогава всеки би могъл да спи спокойно, да се усмихне и с радост да надигне чашата по време на празниците. Топлината ще го държи до следващата година, когато отново ще му бъде припомнено, че има хора, които се нуждаят от помощ. През останалото време всичко е наред. Видимо, осезаемо. Няма кампании, няма банкови сметки, няма тъжни истории. Нуждаещи се има само по едно време на годината, така ли? Тогава, когато за жалост всички се надлъгваме със съвестта си. Пазаруваме на дребно жалката индулгенция, която би трябвало да успокои съзнанието до следващата сергия и следващата съдба, изложена на нея.
Един декември не е достатъчен. Особено за общество, чието ежедневие е на път да се диагностицира.
„Родопи войс“
hard admin

*

 

Top