Илияс Йоаннакис – човекът, който разчита кърджалийци масово да почиват в Мароня

Повече туристи от област Кърджали да посетят плажовете в района на Мароня, вместо да ходят до Керамоти, Кавала, остров Тасос и другите атрактивни курорти – тази цел си е поставил кметът на Мароня Илияс Йоаннакис.
Неговата стратегия предвижда след отварянето на прохода Маказа за движение, да започне „атака“ за привличане на туристи, като кулминацията да е през месец май 2014-та, разкриха за 24rodopi.com от екипа на Йоаннакис.
На българска територия ще бъдат поставени огромни билбордове, ще се проведат срещи с туристически и транспортни фирми, на границата ще се раздават рекламни брошури.
Мароня и Кирково са побратимени общини и Йоанакис ще търси съдействие и от кмета Сали Рамадан, като на първо време ще се организира форум за представяне на историята, културата, плажовете и специалитетите на гръцката община в Източните Родопи. Ръководството на Мароня подготвя и официално посещение в Кърджали, където Йоаннакис се надява на партньорство и с екипа на Хасан Азис.
В района на Мароня плажовете са каменисти и не могат да се мерят с Керамоти и особено тези, които са след Кавала, но пък цените на нощувките и услугите за почиващите били много по-ниски.
Йоанакис обаче е на мнение, че ако програмата му бъде изпълнена, след отварянето на Маказа, след време Мароня ще стане туристическа дестинация от рода на Халкидики.
Кой е Илияс Йоаннакис? Представяме ви материала на Момчил Инджов от „24 часа“.
 
Отраснал у нас е кмет на 17-хилядна община в Гърция
 
„България е моята родина и много се гордея с това. Тя приюти моите родители и изучи и тях, и мене.“
Това разказва пред „24 часа“ 52-годишният Илиас Йоаннакис – кмет на североизточната гръцка община Марония-Сапон в окръг Родопи. Тя се намира съвсем близо до границите с България и Турция.
Освен че е роден у нас, Йоаннакис завършва тук средното и висшето си образование и среща своята германска съпруга. Той говори български език като роден и за разлика от повечето гърци произнася без проблем звуците „ч“, „ш“ и „ж“.
Йоаннакис е роден през 1961 г. в Пловдив. Той е син на гръцки политемигранти, напуснали родината си след края на гражданската война през 1949 г. И двамата са бойци от разгромената Демократична армия на Гърция на ген. Маркос, създадена от компартията, и след поражението й бягат в България.
Тогава баща му Димитрис Йоаннакис е на 24 г., а майка му Анастасия – само на 19. По време на Втората световна война той е партизанин от съпротивата срещу германската и българската окупация на Беломорието. А тя е сред децата ятаци. След освобождението на Гърция те се включват в редовете на комунистическата армия.
В България Димитрис става учител. Анастасия следва във ВИХВП – пловдивския Висш институт по хранително-вкусова промишленост. Двамата се запознават покрай срещите на политемигрантите и се женят през 1955 г. Шест години по-късно се ражда Илиас.
От малко момчето обиква музиката. Едва 5-годишен, Илиас започва да се учи да свири на мандолина в клуба на гръцките политемигранти. По настояване на баща си обаче той завършва механотехникум. Все пак учи и задочно в пловдивското средно музикално училище, където се научава да свири на контрабас и бузуки.
Майка му работи в хранителния комбинат „1 май“ в Пловдив. Като ръководител на цех 42 тя е сред хората, изобретили добре познатите ни сухи пилешки и телешки супи. Нейният екип прави и първия в България кетчуп.
През 1981 г. дошлият на власт в Гърция социалист Андреас Папандреу кани всички политемигранти да се завърнат. Така 20-годишният Илиас и родителите му са репатрирани. Семейството се заселва в град Комотини, на по-малко от 20 км от границата с България.
Илиас за първи път стъпва в Гърция. Три години се препитава като музикант. Но през 1984 г. се връща в Пловдив и завършва там Висшата музикална академия. Докато следва, се запознава с Катрин от тогавашната ГДР. Тя пък е дошла в Пловдив да учи стоматология в медицинската академия. През 1988 г. двамата се преместват в Гърция. Женят се и се раждат двамата им синове. Големият, кръстен на дядо си Димитрис, върви по стъпките на майка си и следва стоматология в Пловдив. Малкият Ролф пък учи физиотерапия в Германия.
 
Илиас Йоаннакис посвещава живота си на музиката
 
Работи като преподавател в музикалното училище в Александруполис и в гимназия в Комотини.

За най-голямо свое постижение Йоннакис смята създаването на първите и засега единствени в цяла Гърция музикални паралелки в многокултурното начално учлище в Шапчи ( на гръцки Сапес), родния град на майка му. Това става през 1998 г.

Едва ли има по-сполучливо място за това в Гърция. В Шапчи живеят гърци, помаци и цигани. Има и малко арменци. През 90-те г. там идват понтийски гърци от Грузия, Армения, Узбекистан и Казахстан.
След това Йоаннакис създава многокултурен детски хор. Децата разучават и изпълняват песни не само от Гърция, но и от републиките на СССР, откъдето е произходът им.
Йоаннакис е толкова уважаван в Шапчи, че местните хора настояват той да се кандидатира за кмет на изборите през 2010 г. Малко преди това музикантът е напуснал социалистическата партия ПАСОК и е издигнат като независим кандидат. Печели убедително. Година по-късно общината се слива със съседната Марония. Петхилядният Шапчи става център на новосъздадената административна единица Марония-Сапон.
Тя е сред най-бедните в Гърция. Населението й е 17 000 души. Безработицата там е ужасяваща – 80 на сто. Главният поминък е земеделието. Единственото голямо предприятие в Шапчи е фармацевтичният завод. Собственикът обаче предпочита да наема хора от Александруполис. Така че задачата на родения и отраснал в България кмет хич не е лека.
 
9 септември е светла дата за него
 
„На 9 септември 2013 г. бе открит проходът Маказа, който вече е най-близката връзка на общината с България. Той е част от коридора Хелзинки-Бяло море, минаващ през Будапеща, Букурещ и Русе. На 9 септември 1944 г. в България пада монархофашистката власт и българските окупационни войски се изтеглят от Гърция. Много държа това да се знае“, казва пред „24 часа“ Илиас Йоаннакис.
„Искам също да знаете, че нямам нищо против българския народ. Тази дата е един призив да не се забравя миналото, но и да гледаме към бъдещето“, допълва кметът.
Истината изисква да се каже, че българските войски са безчинствали в този край. През май 1944 г. в село Кушланли (Ксилагани) българската жандармерия залавя и убива по особено жесток начин 30 гръцки партизани, които не са имали нищо общо с комунистическата армия ЕЛАС. Главите на жертвите са смазани с лопати. 12 партизани са убити от нашата жандармерия на 2 септември 1944 г. в Шапчи.
„Но това е минало. Няма място за омраза, а за взаимоуважение между два братски народа“, завършва Илиас Йоаннакис.
Момчил Инджов, 24 часа
На снимките:
Илиас Йоаннакис в кабинета си в кметството в Шапчи
Анастасия и Димитрис – родителите на Илиас Йоаннакис, като млади в Пловдив
Един от плажовете в Мароня
 
 
 
hard admin

*

 

Top