И застъпи платената народна любов… Обичам те дотук, до тази урна в тази стая!

Жельо МИХОВ
„Засега имаме само по една химикалка, запалка и някаква брошурка с идеите на партията. Кой ще ги чете тези неща? Събраха ни в една зала и ни раздадоха армаганите. Бе, бая народ дойде, не съм очаквал толкова калабалък. Пристигна един засукан с костюм, долу на входа го остави „баварец“ с шофьор. Влезе в залата и ръкомаха все едно е кинозвезда, пък никой не го е виждал. Всички сме се събрали по махленска директива. Единият казал на другия, третият на… И така влиза този зарадван до ушите, че толкова народ го чака. Бе, кой се е загрижил за тебе бе пич?! Всички чакат да чуят колко пари и кога ще могат да ги получат, какво точно трябва да правят. Пък тоя като започна с едни теории за националното положение! И най-големият простак знае за какво става въпрос из държавата, в града, на село, на улицата пред дома му, та точно този философ дочакахме да ни го обясни. Ама мълчим. По едно време започна да задава въпроси. Какви били проблемите, какво се очаквало в началото да бъде свършено, как хората разбират програмата на партията и т.н., и т.н. И стават разни от тълпата и питат. Гледам брошурката, там всичко е описано, ама на костюмирания явно му е кеф да повтаря същите неща. И така си мина около час. После събраха данните на желаещите за застъпници и щели да ни се обадят. Ще ни викат на нещо като разбор, кой къде трябва да отиде, какво трябва да се прави и тем подобни. Обещанието насреща е да се плати над 50 лева. Не казаха точно колко, после щяло да се уточнява, но над петдесетак-дали ще е 55, 60 не се знае. Всички бяха отишли за това. Поне по-голямата част. На кого му пука какво пише в брошурката? Завалиите искат кинти. Застъпвам се за всеки и го обичам стига да си плати. Казаха ми „Лесна работа“. Отиваш сутринта в секцията да те видят. По обяд се врътваш още веднъж, гледаш подозрително, вечерта отново същото и накрая вземаш парите. Ако пък ги даваха предварително щях да се мерна пред секцията само сутринта, да пусна една бюлетина и „Чао“, чакам следващите избори“.
Това е кратката философия на един бъдещ застъпник в Кърджали. Още дори не знае за колко пари трябва да „обикне“ за ден една политическа партия. Но не му и пука.
Човекът е безработен, на далечните 10 години от пенсия, едва ли някой си прави излишните илюзии, че точно това е идеалистът. Не, това е прагматикът. Това е човекът, който е спрял да се ядосва и вечер да псува за положението, в което се намира. Той се е понесъл по течението на съществуването си и всеки изненадващ бонус е като един малък празник. За тези пари ще си купи един стек цигари. Но ще се чувства малко по-щастлив от предния ден, в който е трябвало да разпредели съдържанието на последната си кутия спрямо часовете, които му остават преди да легне. Като затворник, който обаче е на свобода. По думите му, в пълната зала на предизборната среща почти всички са дошли с неговата цел-да се вредят за вземане на пари и да направят разчет за похарчването им още преди да са ги прибрали в джоба.
„Изобщо не отидох на инструктажа. Няма да бъда за първи път застъпник. К`во ми трябва да ми се обясняват някакви хора. Този, който ме уреди ми каза къде е секцията, от колко до колко трябва да се мандахерцам там, кой номер е бюлетината. Дават парите и всичко ще е наред. Колко игри на белот ще врътнем докато трае изборният ден не е истина просто!“, потрива ръце друг кандидат за застъпник. Той обаче вече е със стаж. Казва, че е идеално да има избори всяка година. Покрай тях винаги се изкарват пари.
„От една от партиите ме наеха за застъпник миналата година. Парите, които даваха бяха 40 лева на човек. На инструктажа преди вота, като акт на добра воля, ни капарираха съвестта с 10 кинта. Нищо не е, но авансът беше добре дошъл, особено за човек, който към момента няма никой в джоба си“, разказва евро спомени безработен млад мъж от Кърджали. Цанил се е за охранител интересите на една партия на предходните избори за европейски парламент.
„Не очаквах да ми дадат пари преди свършване на работата и така ми стана мило за момент, че ми идеше още същия миг да отида и да гласувам за тях. Не знам за какво се борят, какви идеи имат, програмата им, така нататък, пък и не ме интересува в интерес на истината. Поне веднъж взех някакви пари без да съм свършил каквото и да е. Все едно да намериш банкнота на земята, но дори не се навеждаш, за да я вземеш. Не губя нищо, никой не изисква никаква работа от мен, освен да вися цял ден по коридорите на училището, където е изборната секция, и да зяпам за нарушения. То пък няма и какво да стане. Нали и там се мотат полицаи. Някакви шибани избори, към които първо се втурват пенсионерите, после идеалистите, трети са тези, за които е сефте и им е интересно, а накрая-около обед, идват кариеристите, от които бъдещето наистина зависи от резултатите. И това е.
Беше точно преди вота. Вечерта се върнах към квартала, обаче не ми се прибираше и си взех бутилка водка, някакъв салам и се забих с момчетата пред кварталния магазин.
Карти, хахо-хихи, изпразних бутилката. На другия ден последното нещо, което ми мина през ума, бе да стана толкова рано и да се запътя към секцията. Към обед пих кафе и прецених, че няма никакъв смисъл да ходя, така и така вече са ме отсвирили. Нито някой ме потърси, нито аз имах желание да ходя да си губя времето с партията. Точно през оная ми работа беше какво ще стане. Никой не ни пита как всъщност оцеляваме.
Чакаме да се отвори някаква работа навън и да побачкаме, тук просто си почиваме, междинна спирка. Майната им на всички партии. Пак обаче се почувствах добре. Не изкарах 40 лева, но пък им отмъкнах 10 без да си мръдна пръста за тях. Измамих тарикатите. Сега на тези избори пак ще гледам да измъкна нещо. Това са пари за една вечер, но пък е единственото изпълнено обещание от тези хора. Ненавиждам им мазните физиономии когато обещават, ненавиждам лекотата с която боравят с парите, които не са изкарали с нито капка пот. Аз изкарах водка и салам. Пих и замезвах, но не отидох да взема още. Не виждам смисъла в цялата тази гнусотия. Да вадиш пари без да си произвел нищо, без да си си мръднал пръста, а просто наблюдавайки да не би някой да прецака тарикатите. Да не би някой да посегне на поредния вариант за ограбване на нашенеца. Поне не го ощетих повече“, развива теорията си младият мъж.
***
Това не са философи, но всеки един от тях си има своята истина и теория за нещата.
Това са хората, които ще обикнат на ужким едни чужди идеи, за да могат да изкарат някой лев за сметки, други за водка и салам. Подобни страсти по магистралата на съвремието ни ги превръщат в политически проститутки. Звучи грозно, но може би е истина. Една такава, гадна, гнусна и с лика на Пенчо Славейков. Щото струва толкова-колкото банкнота от петдесет лева.
24rodopi.com
hard admin

*

 

Top