Левски и Ататюрк крепят лъвовете от Родопите

Национализъм и упование, младите търсят личности за идеал

Жельо МИХОВ
„Долу ръцете от българската земя“, зоват билбордове на една политическа сила, пръснала ги из Родопите. На тях се вижда лъв, който „бди“ със скок над пожълтели житни ниви. Атаката на българската душевност в политически план отново набира скорост. „Национализмът е последното убежище на комунизма“, бе писал един „демократ“ преди да се „поправи“ във вярната насока на политическото статукво. Преди да стане част от управляващата каста, млади момчета разнасяха по пощенските кутии негови позиви. Бяха просто едни хартийки с напечатани политически доктрини, а разносвачите не вземаха и лев за дейността си. Правиха го от симпатия към посочените идеали от Лидера…

Това за тях бе поредният месия, който трябваше да избави Отечеството от „злите елементи“ и катализира процеса на промяна към по-добро.

С течение на времето нещата се промениха и отново взорът на младите бе насочен към друг „спасител“ на нацията. Резултатът бе ясен, а болките се лекуваха с нови заминаващи извън пределите на Родината. И така, докато не се появи следващият. В един момент обаче любовта към Отечеството започна да се изменя в напълно капиталистическа конкретика и изисквания. Отново резултат нямаше, но идеалите останаха. Те обаче обърнаха гръб на настоящето и се впиха дълбоко в миналото. Търсенето на личности разрови прашасалите учебници и ги откри назад във времето. В един момент идеалът на съвременния нашенец се заби дълбоко в неговите корени, невиждащ нищо добро в бъдещето. Сламката за икономическия удавник станаха личности от други епохи. Ръкомахащият и гневен национализъм разчиташе именно на тях, но ефектът бе друг.

Идеалът върху кожата

„В нашето съвремие разчитаме на всякакви хора, но все по-малко на нас самите. Така както са го правили предците ни. Не вярвам на никого, не обичам политиците, нито изповядваните от тях ценности. Предпочитам да се осланям само на себе си. Боря се сам и искам народът ми да е добре. Спазвам законите, не вредя на никого. Аз съм сам и вървя напред. Левски е на гърба ми, неговите завети са зад мен. Така разбирам аз нещата. Не желая да бъда манипулиран от никого“.
Думите са на млад кърджалиец. Безпартиен, поредна брънка от веригата на оцеляващите в Родопите. Дамгосан е с идеала си. Татуирал си е лика на Васил Левски. Спазва заветите на Апостола доколкото може, поне според думите му.

Младите търсят личности за опора

„Много хора са идвали при мен и са искали да им правя татуси с някаква националистическа насоченост“, казва най-добрият татуист в Източните Родопи Димитър Стоянов. „Хората се възхищават от думите, личностите, идеалите. Това е крайната цел на това, което ще оставят върху телата си. Някак си то е като своего рода техен девиз. Като нещо, което ще обрисува тях самите. Визитна картичка на манталитета, на това, в което вярват“, казва Митака.

Ръката му е рисувала почти всичко по телата на клиентите му.

„Имах доста желаещи да направя подписа на Васил Левски върху тях. Имал съм и клиенти, които пък искаха подписа на Кемал Ататюрк. Било ми е интересно разбира се, какво ги кара хората да изберат това и това, и т.н. Докато работя, съм разговарял с тях. Всеки от тях има някакъв мотив. Познават историята на съответната личност, делата й. Изпитват респект към нея, отъждествяват се с идеите и ценностната система на този човек. Не, не става въпрос за кумири и някакво сляпо поклонничество. Тук говорим за хора, които са наясно с това, което искат да направят. За хора, които искрено вярват в целите, на които тези личности са посветили животите си. Искат така да предопределят бъднините си, че да следват именно подобен път, да градят себе си, ползвайки примера на хора, останали в историята. Това не бих го нарекъл национализъм. Не бих го нарекъл и идолопоклонничество. Просто някак си сякаш съвремието ни изнемощя на примери за поведение и част от младите търсят стимул в битката с живота по този начин. Залагат на проверени от историята личности“, смята татуистът. 

„Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни майко бяха и твойто име само кат мълвяха умираха без страх…“.

Тези стихове на Иван Вазов изписва Митака на девойка от Родопите. Хълбокът й е нарисуван с куплет от „Новото гробище над Сливница“.
„Цитати, стихове, фрази, мисли на известни личности. Правил съм всичко. Дори кръст за храброст. Годината, която пишеше на оригиналния медал, бе 1915-та. Клиентът обаче поиска да се промени на 1912-та. Причината бе в годишнината от Балканската война и загинал негов прародина при атаката на Одрин. Никога да не забравя на какво са били способни неговите предци, да не се предава и да помни какво се е случило преди само сто години. Да носи символа и да бъде длъжен пред него през живота си.
Друго момче искаше да му направя логото на ЦРУ. Отказах. Просто защото прецених, че човекът може в един или друг случай да има проблеми с тази татуировка. Няма нищо общо с подобни служби, но желае техния знак върху себе си. Затова и съм поставил табела в студиото, с която посочвам, че мога да откажа да работя върху определена символика на татуировка. Поради тази причина не правя нацистки татуси. Но пък съм заличавал такива. Премахвал съм пречупени кръстове и тем подобни. Все пак, всичко това е изкуство. За мен парите не са най-важното, а това как една идея ще бъде превърната в арт. Искам хората да са убедени в това, което ще правим. Да са запознати в същина с идеята си. Връщал съм много клиенти на възраст между 18 и 20 години. Просто съм преценял, че решенията, които взимат за момента са неадекватни, а това след време ще им причини главоболия. Мога да залича татуировката, да рисувам нещо друго върху нея, но не това е в основата на този род изкуство. Наистина харесвам хора, които го разбират, уважават и са наясно с това, което правят.
Бум на национализма в татусите? Не, по-скоро на идеите, на модата. Вървежни са надписите. Преди бяха на китайски, японски, сега са тези на арабски, индийски и традиционно на английски. Посланията са различни. Радостното е поне, че повечето все пак са за любов, щастие, късмет, разни древни мъдрости. Младите мислят, не са се оставили по течението. Търсят сякаш кредо, с което да преодоляват трудностите, на което да се уповават. Поне го заявяват чрез желанията си и го пренасят върху себе си. А пък то всъщност е вътре в тях“, категоричен е Димитър.

hard admin

*

 

Top