Лидерът на комунистите в Родопите : Кърджали е райско кътче със затихващи функции

Божидар Стоянов е роден на 23 септември 1978 г. в Кърджали. Член е на БСП от 1998-2004 г. Председател на СМС – от 1998-2004 г. Първи секретар на Комунистическата партия в България – Кърджали – 2004-2013 г. Зам.- председател на БАС – Кърджали от 2010 до момента.
 
– С какво ще запомните 2013 г.?
– Лично за мен изминалата 2013 година беше доста динамична, изпълнена с предизвикателства и силни емоции както в личен, така и в обществен план.
На първо място ще остане участието ми в листата на Коалиция за България по време на парламентарните избори за 42-то народно събрание, в качеството си на коалиционен партньор. Листата се състоеше предимно от млади хора, което създаде предпоставки за една позитивна и различна от предишни години кампания. Въпреки недотам желания от нас резултат, за пръв път от 1995 година имаме избран народен представител, което няма как да не се счита за успех. Честно казано, изпитвам удовлетворение, че бях част от един невероятен колектив и след приключването на изборната надпревара си останахме добри приятели с всеки един от участниците в него.
В личен план естествено се редуваха както положителни, така и отрицателни емоции. Със сигурност моето ежедневие не се отличава по нищо съществено от това на един млад човек, живеещ в сравнително малък град.
– Как живеят хората в Кърджали?
– Трудно. Кърджали е райско кътче, в което болшинството от хората живеят адски зле. В годините на т.нар. „преход“ икономическото положение се влошава непрекъснато. Ако оставим за момент настрана икономическите трудности, животът в града и останалите населени места на територията на областта си протича спокойно. Липсват динамиката, нервите и напрежението, характерни за големия град. 
 – Разкажи нещо за града, което повечето хора не знаят?
– Моето лично наблюдение е, че който не е посещавал Кърджали и околностите, има доста погрешна представа за начина на живот и взаимоотношенията между хората. Преобладаващото мнение е, че едва ли не тук непрекъснато се случват инциденти, скандали и конфликти на етническа основа. Напротив, всички, които живеем на територията на Източните Родопи, имаме еднакви потребности и проблеми, без значение от това как се казваме и каква религия изповядваме.
– Защо избра да останеш да живееш там?
– Винаги съм бил привърженик както на националния, така и на местния патриотизъм. От 2001 година досега не съм оставал без работа като през годините, когато следвах, успях да съчетая учението с професионалното си развитие. През годините съм имал няколко пъти предложения за работа в София, но предпочетох да остана при най-близките си приятели и роднини. Друг е въпросът, че никога не съм бил „притискан до стената“ и досега не съм оставал без доходи и препитание, което е единственото условие да се замисля за действия в тази посока.
– Има ли реализация и работа за младите?
– Типичен район „със затихващи функции“, градът, в който съм роден и израснал, не се отличава особено от градовете в останалите части на страната. През последните 24 години с ликвидирането на голяма част от работните места, изселването предимно на млади хора се превърна в трайна тенденция. Единици са тези, които след приключването на своето образование са склонни да започнат своята професионална кариера в Кърджали. За болшинството от моите бивши съученици, приятели и познати големите градове и чужбина са предпочитаната дестинация за реализация и започване на нов живот. Единствената ми връзка с тях в момента са социалните мрежи.
– Как се развива градът в последните години?
– Липсата на работни места, даващи възможност за адекватно развитие и успешна кариера, е най-големият и сериозен проблем, който е в основата на миграционните и емиграционните процеси. Закриването на промишлени предприятия доведе до ликвидиране на хиляди работни места, а тютюнопроизводството, характерно за региона, бе сведено през последните години до минимални стойности. Така през годините, от промишлен и селскостопански център област Кърджали се превърна в район, изхранващ се от дейности предимно в сферата на услугите.  
– Бил си член на БСП. Защо напусна социалистическата партия и после се върна?
– Активната си политическа дейност започнах през далечната 1998 година, когато станах член на БСП, едва на 20-годишна възраст. През този период беше доста необичайно млад човек да се афишира публично със своите социалистически възгледи. Още повече, че обществено-политическата обстановка тогава беше доста негативно настроена спрямо партията. В продължение на години активните членове до 35-годишна възраст в Кърджали се брояхме на пръсти. В този период с големи трудности и препятствия малка, но ентусиазирана група създадохме структура на Социалистическия младежки съюз и с течение на времето бяхме сред активните младежки организации в страната.
Винаги съм се водил от принципа, че човек трябва да бъде обществено ангажиран и последователен в своите публични действия. Затова и никога не съм си премълчавал определени политически ходове от страна на местното ръководство, което ми е носило и немалко негативи. В един момент разногласията между моите разбирания за организационна и кадрова политика и тези на част от ръководството станаха драстични, което доведе до моето напускане на БСП. Сега, като се връщам назад във времето, считам моята реакция за прибързана и импулсивна, но от гледната точка на един 24-годишен млад човек тогава ми се струваше логична и принципна. Няколко месеца, след като станах безпартиен, ме потърсиха от централното ръководството на Комунистическата партия на България и така бях упълномощен да оглавя областната структура. През този период съумяхме да изградим една организация, акцентирайки повече на качествените, а не на количествените показатели.
В момента съм редови член на БСП, което предполага далеч по-малко обществени дейности и възможност да се концентрирам изцяло върху професионалните си задължения.
– Нови лица в политическия живот биха ли успокоили напрежението?
– Нови лица може и да успокоят временно положението в страната, но те трябва да са не само нови, но и далеч по-подготвени от сегашните. Свидетели сме как през последните десетилетия масово партийни и висши държавни постове се заемат от хора, които нямат съответната професионална подготовка и възможности. Липсата на качествен подбор доведе до драстичното падане на нивото на политическата класа в страната, което от своя страна оказа и своите негативни последици. Когато се избира между тези, които са по-верни и по-послушни на едно или друго управляващо статукво, а не на база на професионалните качества, няма как да очакваме положителни последици и резултати.
Нови лица и нови идеи може да се търсят само и единствено в редиците на партия, която разполага с богат арсенал от добре подготвени и доказали се във времето личности.
– Какво мислиш за студентската окупация и за протестите на „Ранобудните студенти“?
– Студентските действия и последвалата окупация бяха вследствие на един гаф, сътворен от управляващите партии. Честно казано, между тези млади хора, които демонстрираха своето несъгласие на площада, имах немалко приятели и познати, част от тях с „леви“ политически убеждения. Никой трезвомислещ човек не е склонен да подкрепи каквото и да е решение взето под натиск, при неясни условия и договорки. На мен също не ми е приятно моята партия да носи негативите заради чужди кадрови интереси.
В интерес е не само на настоящото правителство, а и на всички следващи управляващи, да не взимат прибързани и неадекватни решения, защото подобни действия веднага ще провокират насрещна реакция.
Категорично не съм съгласен обаче с поведението на шепа финансово добре подплатени деятели, които израждат справедливите искания и очаквания на мнозинството. Нарушаването на законите, провокирането на масови безредици не се толерира никъде в страните, към които се причисляваме.
Не мога да разбера и реакцията на тези, които на хиляди километри правят коментари и дават оценки. Нима те очакват някой отнякъде да дойде и да оправи всичко с магическа пръчка, без те да си мръднат пръста, а само да дават наставления?
– Какво очакваш от 2014 г., България ще тръгне ли нагоре?
– Искрено се надявам. През изминалите години се случиха неща, от които страната ни претърпя негативни последици. Бяха унищожени и продадени на безценица фабрики, заводи, съсипани селското стопанство, леката и хранително-вкусовата промишленост и редица други печеливши за държавата сектори. Последното правителство успя да довърши и малкото останали печеливши дружества, съсипа малкия и среден бизнес, доведе чудовищна вътрешнофирмена задлъжнялост.

Интервю на Мария Нинова от вестник „Дума“

hard admin

*

 

Top