Любовницата на бившия министър Найденов: С 50-те хиляди лева – в полза на фермерите от Кърджалийско

Препечатваме с малки съкращения интервю с Кристина Спасова – бивш пиар експерт в Агенцията по храните и настоящ партньор в живота на бившия земеделски министър Мирослав Найденов. Интервюто е публикувано в последния брой на в. „168 часа“.
Спасова се прочу като „Кристинката на Миро Найденов“, след като по време на мандата му се уреди с обществена поръчка за близо 50 000 лева за създаване на акаунти по европрограми в безплатните социални мрежи „Туитър“ и „Фейсбук“. 
В момента Спасова развива частен бизнес, захранван главно от обществени поръчки.
– Г-жо Спасова, защо проектът ви за фейсбук страницата на Програмата за развитие на селските райони все още се води текущ?
– Защото е изпълнен и отчетен, но не е платен. В такова текущо състояние има безкрайно много проекти. Това е принципен проблем в държавата – едни хора работят, докато определени администратори им пречат. Администрацията не реагира адекватно на темповете на бизнеса. Не може да си изработил един проект преди 6 месеца и да не ти е платено. Никой не си задава въпроса как се плаща на експерти, как се дават заплати, осигуровки, как се покриват останалите разходи по проекта. Ако целта е да се съживи бизнесът, то защо първата крачка не я направи администрацията?
– Стойността на обществената поръчка бе 47 хил. лв. От тази сума каква част ви бе изплатена?
– До момента сме получили само 15 хил. лв.
Каква беше целта на тази Фейсбук страница и не е ли твърде скъпа за 47 хил. лв.?
– Идеята е Фейсбук да бъде средство, чрез което експертите да стигнат до бенефициентите без оглед на мястото и времето. Тя се обслужва от специалисти по различните мерки на програмата. Те дават съвети на младите фермери как да кандидатстват. Или какво да правят, ако искат да си купят трактор по 121-а мярка, да си преструктурират стопанството и т.н. Дали експертите ще направят това на семинар, или от компютъра си, хонорарът им е един и същ. Стойността на тази фейсбук страница се формира от експертите, които я обезпечаваха. Създаде се усещането, че тези средства са дадени за една обикновена фейсбук страница, която би струвала 1000 лв., но смисълът й е друг – имахме 9 души експерти. Фермерът задава своя въпрос, специалистите до 2 часа му даваха отговор. И той трябва да е обоснован, защото ние носим отговорност пред бенефициентите, които впоследствие подават своите документи в Държавен фонд „Земеделие“.
– Експертите ви външни ли бяха за министерството на земеделието?
– Да, от различни направления. Бенефициентите имат принципни въпроси, например дали могат да кандидатстват по определена мярка, дали могат да вземат пари, и ние ги насочвахме. Основният пакет нормативни документи, свързани с програмата, са 9-10 тома. Общо около 20 хил. страници, с които човек трябва да се запознае, ако иска да е бенефициент. Помислете колко време ще му отнеме, за да ги прегледа. Затова много по-лесно е да седне на компютъра и да попита специалистите, като получи отговор в рамките на няколко часа, за да реши своя проблем. Къде един човек от Кърджалийско например може да намери подходящи специалисти по въпроса, който го вълнува? В интернет става най-лесно и най-бързо.
Целта на Фейсбук страницата бе да стигнем и до младите фермери, те са топ приоритетът на цяла Европа. В наредбата дори е записано, че кандидатите трябва да са до 40 години? Къде да ги намерим тези хора? Младите са в интернет и във фейсбук.
– Има критики, че страницата се посещава от малък брой фермери.
– Не е необходимо да са много. Тя трябва да стигне до бенефициентите – в момента са над 3 хил. души, като въпроси се получават и от много други потребители, които изпращат съобщения. Потребителите на страницата са с конкретни интереси към програмата. Това са хиляди активни бенефициенти, които всеки ден питат и ние всеки ден сме отговаряли.
– Експертите, които даваха консултации, във вашата фирма ли работят?
– Външни са, ползвахме техните услуги срещу заплащане. Те не се интересуват, че на мен министерството не ми е платило.
– Т.е. вие сте вътре от тази поръчка?
– До момента – да, с около 30 000. Освен ежедневните консултации във Фейсбук страницата направихме и 10 тематични дискусии между 18 и 19 ч вечерта. Екип от десетина експерти беше на разположение да отговаря в реално време на всякакви тематични въпроси на фермерите. Правехме ги по актуални теми, по мерки, по направления. Много хора се включваха. Ясно е, че експертите, които даваха консултациите, не са работили без пари. От тези 47 000 лева на тях сме им платили над 20 000 лева. Малко 12 хиляди бяха отделени за най-големите агропортали и специализирани сайтове, където проведохме рекламната кампания за страницата.  Отделно имаше и по-малки технически разходи. Всъщност, ако ни беше платено, от тези 47 000 лева трябваше да ни останат около 4000 лева печална за една година работа. Стана обаче така, че вместо една година, работихме още три месеца допълнително без заплащане.
– Защо?
– Нашият договор изтече през януари 2013 г. Имаше обявена обществена поръчка за 2013 г. По моя информация 13 фирми са се явили, като е спечелена на стойност малко по-висока от нашата. Доколкото знам, умишлено бавят заповедта за избор на изпълнител. Когато разбрах, че процедурата се бави, им казаха, че ще продължа да поддържам страницата, защото е грехота всичко да отиде на вятъра. Особено сега, в края на програмния период, но на практика от 16 април тази година Фейсбук страницата не се поддържа. До тази дата в продължение на 3 месеца аз го правех безвъзмездно, но повече не мога. Хората задават въпроси, питат защо не им се отговаря, защото страницата беше полезна за тях и беше най-лесният и бърз начин да получат информация. Надявам се в най-скоро време да бъде определен изпълнител, защото предстои нов програмен период, нови правила и на бенефициентите им е необходима информация. 
– Защо чак сега решихте да изясните ситуацията около Фейсбук страницата?
– Вие сте първите, които са ме търсили (б.р.- Това нe отговаря на истината.) Досега при всички тези публикации и неистини, които се изписаха, никой не се опита да се свърже с мен. Нито едно обаждане, нито един имейл. Първо се разпространяваше фалшива моя снимка. Тя е на едно момиче, което е било по програмата „Министър за един ден“. Изписаха се купища лъжи за мен, минаха се всякакви морални граници. Една медия дори намеси баба ми и дядо ми, а аз нямам контакт с тях от 10 години. Родителите ми от много години са разведени и аз тях нямам взаимоотношения със семейството на баща ми. 
– Как си го обяснявате?
– Различни медии създадоха внушението, че огромна сума пари е дадена за страница, която по същество струва стотинки, но не отчетоха нещата, които ви обясних. Много от тези медии сега се оказаха и бенефициенти на тези 66 млн. лева по комуникационни стратегии, които бяха отчетени миналата седмица. Все пак част от тях са наши конкуренти на повечето обществени поръчки.
– Наложи се тезата, че фирмата ви печели поръчки заради евентуалната ваша близост с Мирослав Найденов.
– Тя много лесно се оборва. Вижте списъка как са разпределени тези 31 млн. лева от министерството. В него моята фирма фигурира с една от най-малките суми, която дори не е изплатена. Кандидатствала съм и за още една поръчка в МЗХ, на която бяхме класирани на трето място. Дори да пуснем, че Найденов е искал до мен да стигнат парите, има хиляди начини това да стане без никой да разбере. 
– Как?
– Примерно през други фирми, допълнителни договори, може да ни включат като подизпълнители, да сме част от консорциум и т.н. Има безброй много варианти. Помислете, ако всичко изписано по медиите е вярно, какъв е смисълът аз да се явявам с моето дружество? Цялата информация е в регистъра на Агенцията за обществени поръчки. Защо да се явявам със своето име и фирма? Защо да бъда осветена за 47 000 лева, ако заради Найденов съм била облагодателствана с милиони? В списъка има поръчки за десетки милиони. Задавали ли сте си въпроса защо никой не говори за големите поръчки в програмата за медиите, където са разходени повече от 30 млн. лева?
– Защо смятате, че всичко, изписано срещу вас, е по команда на вашата конкуренция за обществената поръчка?
– Медийният пазар е много ясно парцелиран. В този бизнес буквално ти казват: „Ей, ти накъде?“ При положение, че ти се опитваш да се състезаваш за една сума от 47 000 лева и да влезеш на пазар, на който има над 30 млн. лева. На фона на всички останали аз бях нов човек, който инвестира в екип, който работи здраво, но на много хора това не им хареса и опитаха да ме унищожат. Правилата, по които действат, са на принципа на рекета, но за мен това не е ОК и не е част от житейската ми философия. На този пазар е създаден картел и всеки опит за влизане се наказва. Но все пак продължих напред. 
– Защо искат да ви унищожат?
– Страх ги е, че утре мога да получа поръчка за 400 000 лева например, навлиза нов конкурент. Стана особено тъжно тези дни, докато се готвех за една обществена поръчка. С екипа ми четохме регламент по регламент дни наред, писахме проекта 36 часа. И в един момент се замислих: „Ами ако спечеля? Пак ли ще трябва да обяснявам, пак ли ме чака същата помия?“ И си дадох сметка, че не мога да се явя. 
 – С какво образование сте?
– На няколко пъти се коментира, че съм неграмотна. Че съм завършила в Благоевград и какво ли не. Завършила съм испанска гимназия в София, след което в Софийския университет получих бакалавърска и магистърска степен във Факултета по журналистика. От ученичка работя по специалността си в публичния и частния сектор. Внушението, че професионалният ми път започва от Агенцията по храните, не е вярно. От 18-годишна трупам опит и контакти. Едва през 2011 се осмелих да регистрирам своя фирма, за което начинание взех заем. Имах клиенти, с които работех по малки проекти, които впоследствие започнаха да ми възлагат по-големи. Истината е, че нещата се получават с много работа. 
– За 26-годишна добре се справяте, купили сте огромен офис.
– Имаше спекулации, че това да свръхлуксозни апартаменти и офиси. Не смятам, че са такива. Вижте ги. 
– Вярно ли е, че сте ги купили без ипотечни кредити?
– Фирмата ми е вземала заеми. Мисля, че за всички е ясно, че ипотечният кредит не изчерпва всички възможни форми на заеми. Имам такива, с тях съм подпомагала работата на фирмата и изплащането на офиса. С тези средства съм финансирала и дружеството. 
– Вярно ли е, че сте го купили от фирма „Градус“?
– През ноември 2011-а започнах да търся офис на бул. „България“. От познати разбрах, че „Градус“ продават такъв в района. Видяхме се, помещенията ми харесаха и се разбрахме, че плащането може да е разсрочено, което за мен беше важно, тъй като не разполагах с цялата сума. 
– С какви обороти стартира фирмата ви и как направихте първата вноска за офиса?
– Беше през септември 2011 г. Първите приходи на фирмата отидоха за него, а вноската беше 150 000 лева. Сумата беше 100% от парите, които имах. На 1 януари в сметката на фирмата имаше 3,14 лева. 
– Офисът колко излезе?
– Той е 187 кв. м и за него платихме 900 евро на кв.м. 
– Имате ли още да плащате?
– Поетапно, до края на 2012-а, изплатих всичко.
– Кажете честно, с 15 000 лева от Фейсбук страницата как се купува офиа за 170 000 евро?
– Същото поиска да му обясня и един приятел. Искаше да знае каква е тази бизнес формула, която противоречи на простата математика. Истината е, че за тези 8 години работа се срещнах с различни хора, което ми даде възможност да им предложа варианти да работим заедно и част от тях приеха.
–  Как започва възходът ви?
– Работя от 18-годишна. 
– И при нас в редакцията има такива хора, но на 26 години нямат подобен офис.
– Веднага започнах да стажувам по специалността, непрекъснато подобрявах уменията си, бях и в публичния, и в частния сектор. За тези 8 години натрупах много контакти, работех и през фирми, и самостоятелно. Това ми даде възможност, когато създадох моята компания, част от клиентите ми да дойдат при мен. Голяма школа се оказа работата ми в Пътната агенция, отидох там точно след скандала с Батко и Братко. Беше много сложно, тогава се преструктурираше администрацията и им трябваше човек, който да се справи с медийния натиск и с реформите. След време заради натрупания опит там от пиар компанията решиха да ме пратят в Агенцията по храните, там ситуацията също беше много сложна. Уговорката ни бе, че ще си тръгна след няколко месеца, след като се стабилизира структурата. Мисля, че се справих и с това предизвикателство, защото институцията се отвори към медиите и към хората. Едва тогава натрупах смелост и основах своята фирма, макар че оставам лоялна и към старата си агенция.
В какви отношения сте с Димитър Младенов? (собственик на завод за преработка и консервиране на диво-растящи плодове и гъби „Био Ем Ди“-Берковица, в чиято управа Кристина Спасова влиза малко след посещение на Мирослав Найденов там – б. р.).
Създаде се впечатление в медиите, че е ваше подставено лице и заедно управлявате завод?
– Това е някакъв абсурд. Никога не съм си купувала завод. Вярно е колкото, че имам билет до Марс. Този човек е мой семеен приятел, познаваме се отдавна, работим заедно. Невероятна спекулация е, че съм купила завод. Първо, това не е завод, а една сушилня – навес, в който набраните гъби се редят на стелажи да съхнат (Според регистрите стойността на сградите и земята там е над 1 млн. лева – б.р.). Toва е „заводът“. Второ, не съм го купувала, имах миноритарен дял в това предприятие, занимаващо се с биоземеделие. Дори не мога да си представя, че Митко е подставено лице, след като аз съм влязла с малък дял в неговия бизнес, а той е на пазара вече 15-20 години. Безкрайно интелигентен човек, който благодарение на известността ми се сдоби с пълна данъчна ревизия. Накрая се дистанцирах от фирмата, защото му навредих. Истината е, че човекът пострада заради мен. Когато минаха всички проверки, той се обади и с усмивка каза: „Криси, в крайна сметка имаме и някаква полза от цялата тая работа. На моята сушилна вече й викат завод.“
hard admin

*

 

Top