Нарисувах й живота

"vspace="Светослав Георгиев
Роден на 10 февруари 1957 г. в Хасково.
До 1982 г. живее в Гълъбово и работи към ДО “Музика” в София
От 1982 г. живее и работи в Крумовград.
В момента живее и работи в София. Автор е на две стихосбирки, статии и есета.
Води авторско предаване за поезия и музика по телевизия 7 дни. От април 2008 г. стартира предаване на БНР “Булевардът”

На 1 март 2008 г. Общото събрание на Съюза на българските писатели го избра за член на Управителния съвет.

Честито!

Утринна молитва

Скъпа, моля те! По-кротко!
Махмурлия съм за трима…
И кажи на тая котка
да не тропа… по килима!

Целувам
тялото ти …

На Роси

Целувам тялото ти
с погледите на онез,
които те желаят.
Усещам те.
Мечтаеш да е есен –
мъгливо припълзяла в лятото…

А сетивата ти отпиват спомени –
пенливо вино
в чашата на чувствата.

И устните ти шепнат песенно:
“Побързай! Есен е…”

Не ме интересува твойто минало…

Не ме интересува твойто минало,
а бъдещето ти не ми принадлежи.
Достатъчно е само настоящето –
щастливо-облачните два-три дни,
в които безнадеждно и безумно
разравям чувствата си, без да се щадя.

По дяволите! Толкова е трудно,
когато срещнеш истинска жена!


На жена ми
“Нарисувай ми живота
през очите на поета”.
“Скъпа, туй е много просто”.
Нарисувах й морето.

“Много пъстро и зелено,

нарисувай ми полето
със трева до коленете”.
Нарисувах й морето.

“Нарисувай планината –
пропастите, върховете
как се гушат в синевата”.
Нарисувах й морето.

“Нарисувай ми морето –
бурно, шеметно и кротко”.

Грабнах четката и ето –
нарисувах й живота…

Олтар

Порутени, етажите на времето
се срутват
върху кратките и крехки спомени
на моето прашасало
съзнание,
покривайки ги

с тънък слой измислици.
Там
аз съм бог!
А ти, подобно жрица, служиш
пред олтара ми.
И даровете, със които молиш
за внимание,
са тялото ти, любовта и виното.
Отпих от любовта

и се залюбих с
виното…
А тялото – самотна,
бяла свещ, мълчеше.
Ще дойдат други богове…

hard admin

*

 

Top