Насилствената миграция доведе до емиграция и селянизация

Най-голямото престъпление на „онова“ управление, преди `89-а година, е че откъсна хората от земята. По най-безпардонния и престъпнически начин. То направо отне собствеността на гражданите на тази държава, открадна го. Хора, които от поколения са се грижели за стопанствата си, трябваше да ги изоставят в полза на един режим, който си бе наумил да превърне една земеделска държава в нещо „по-така“. Строяха се заводи, дори цял град изникна насред нищото, за да се изпълни лозунгът „Градим!“. Стотици хиляди селяни станаха граждани, търсейки препитание в най-близкия град…
Времето отмина и очакваното се случи. Заводите, предварително обречени на гибел,  фалираха, но остана земята. Върната на потомците на онези стопани, които трябваше да се откажат от нея, на които бе отнето всичко, за което техните прародители бяха проливали кръвта си във войните. Всичко бе заради тази земя. Тя обаче бе вече обезценена от насилствено наложените чужди идеали. „Не мож` ма върна на село“ се превърна в съвременния бич за държавата. Нивите пустеят, селата обезлюдяват, а в града е пълно с безработни. Никой не ще да се връща назад. „Учи, за да не работиш“, вече властваше в психологията на обществото за прогрес. И не напълно.
„Най-добрите клиенти са от селата“, констатират брокери на недвижими имоти в Родопите. „Доста по-малко са купувачите, които са от града и искат да се сдобият с ново или второ жилище в него. По-скоро продават и напускат в посока по-голям град с повече възможности за работа. В момента основните клиенти са именно от селата. Работят много. Дали земеделие или в чужбина, но желанието им е да се сдобият с апартамент в града. Хем не са на село, хем са близо до него. Клиенти, които рядко се пазарят и разполагат с пари в кеш“, допълват от бранша с продажби на имоти. 
Земята е най-ценното за нашенци. Заради нея се водят битки дори на самите ниви-за граници, за пашуващи животни, за, за… Затова никой да не се учудва, когато някой реши да сее домати на терасата, да прави лозе пред входа, да гледа крави между панелките, кокошки в гаража и т.н. Имаме си селяни, селяндури и хора, влюбени в земята. Всички те са граждани. А селата пусти, пусти…
„Родопи войс“
Още по темата – тук и тук
hard admin

*

 

Top