Новото мото над портите на концлагера: „Безработицата озлобява”… кхмерите в родопския Аушвиц

„Вдъхнових се от планинския народ, който обитаваше тези приказни страни-т.нар. кхмер ли. Те са еманация на простия селски живот, на абсолютната чистота и примитивна неподправеност. Недокоснати от цивилизацията, неграмотни, нетехнологизирани, неизкушени, непокварени, кхмер ли не познаваха парите и пазарното стопанство, но за сметка на това познаваха обикновения груб физически труд и затова бяха щастливи с изобилна реколта, сити и здрави. Ето го моят идеал, ето я най-висшата форма на първобитния, вездесъщ комунизъм, творящ равноправие, демокрация и справедливост по един толкова естествен начин. Това бе моделът и целта за бъдещата промяна на Кампучия. И благодарение на тях разбрах: душата на революцията-това са най-бедните”.
Това е извадка от едно от последните интервюта на Салот Сар. Малцина сигурно са го чували. В световната история той остава като Пол Пот. Диктаторът на Камбоджа, който за близо четири години, заедно със своите „червени кхмери”, превръща страната си в огромен концлагер. След разбирането каква е „душата на революцията” следват: унищожаване на банки, университети, храмове, а за периода на управлението близо 3 000 000 души са избити или безследно изчезнали…

***

„Полето ражда тикви, планината юнаци”. Които обаче бързо или търсят полетата, или бягат зад граница. Това е съвременната действителност на един друг планински народ, който също вдъхновява и пленява. Предизвика възвишени усещания у чужденците и обръща интереса към себе си у родните най-вече като наближат избори или нахлуят с драматичността на съществуването си във фокуса на медиите. Това са Родопите. Мястото, където „абсолютната чистота” и „простият селски живот” в забравените от Бога места пленяват иначе всички и все още са водещ начин на живот. С тази разлика от „вдъхновнието” на Пол Пот, че тук не всички са „щастливи, сити и здрави” в изобилието на собственото им битие. Защото изобилието тук никога не означава пари или урожай на щастие. В Родопите тютюнът се превърна в катанеца на синджирите роби на „потенциалната политика” (Пол Пот е съкращение на „потенциална политика” от френски) на всички изредили се управляващи. Картофите на „непокварените” планинци отстъпиха място на полските евтини гиганти, животновъдството се превърна в последния курбан на зарязващите земята и заминаващи зад граница познавачи на тежкия физически труд. Родната държава се изроди в концлагер за юнаците от планината. Работа за унижение, пот и сълзи за едното оцеляване, нови надежди и нови разочарования.
И най-нормалното настъпи. Селата обезлюдяват. Хиляди зарязват домовете си, за да потърсят спасение някъде другаде. Някъде, където униженията продължават, но същевременно от тях може да се вдигне нов етаж на къщата, да се изучат студенти, да се помогне на болен, да се…
Останалите остават тук. Продължават да се борят в концлагера, сътворен от измамните брътвежи на всякакви политици, строящи (не)усетно някакъв още по-пъклен комунизъм, в който всички ще живеят равни и всеки ще получи това, което заслужава. Втълпяването на подобни сказания започна да променя гените на направилите своя избор да останат по родните места. Те самите наченаха да мислят по тоталитарен модел, но изроден в собствената им възприемчивост за света. Всеки се превърна в диктатор на битието си, император в собственото си его. И така полека започнаха да се случват интересни неща из Родопите. Законът навлезе в границите на личната диктатура, а омразата към всичко извън пределите й стана водеща в поведението. С други думи скромният трудолюбивец се превърна в злобно същество, мразещо всички по-умни, по-богати, по-способни, дори по-имащи работа от него. А май това бе именно темелът на метаморфозата? Няма работа, няма пари, има робско навеждане над нищото за едното голямо нищо.
„Трудът освобождава” е злокобният надпис на входа на концлагера Аушвиц. „Безработицата озлобява” е нашият. Този, дето е над планината на „юнаците”. Само какво има да става още…
„Родопи voice“

Големите проекти ще свият кражбите до символични проценти

Представете си, че до края на годината започне строежът на базата в района на Ада тепе, където в следващите години ще се добива злато. Че ще стартира и реалното строителство на водносиловата каскада „Горна Арда“. Ако през лятото бъде даден рестарт на производството в ОЦК.
Мините в „Мадан“ работят на мощни обороти, но се окаже, че и там са попаднали на нови находища…
Кметове, депутати, министри и други важни чиновници биха възкликнали: Край на безработицата!
Шефове на районни полицейски управления обаче ще стигнат до другия важен извод: Край на престъпността!
По-вярното е, че престъпността ще се измерва в символични проценти, защото във всяко общество има криминални типове, дори там, където режат ръце за кражби, но трудовите ангажименти ще върнат кривналите от правия път заради глада отново в отбора на читавите планинци.
При нас през последните години към чуждото имущество посягат хора, които са притиснати от безработицата и липсата на перспектива. Много често в съда се чува: „Съжалявам много за стореното. Откраднах, за да не гладуват децата ми!“.
Другото за отбелязване е старата констатация, че не дойдат ли големите пари, все повече села ще се обезлюдяват. По последни данни на Националния статистически институт средногодишно между 700 и 1000 души ще напускат региона с еднопосочен билет, за да търсят препитание в Западна Европа.

„Родопи voice“

Заради мегапроектите, бизнесът очаква спад на безработицата

Заради очаквания старт на мегапроектите в Кърджалийско – златодобив, строеж на язовири и възстановяване на производството в ОЦК, регионът попада в Топ 10 на областите, в които бизнесът очаква увеличение на заетите. Това сочи анализ на Института за пазарна икономика.
Област Смолян заема едно от последните места в категорията „Очакване на бизнеса за заетостта през 2014-та“.
Таблица: Институт за пазарна икономика

Още за отчаяните безработни планинци – тук

hard admin

*

 

Top