От деспот Слав до Роко: Битките за Маказа, вратата към Гърция

Вековни битки кипят за родопския проход Маказа. В различни епохи мечове се кръстосват из усоето, оръдия гърмят по чукарите и дипломати спорят чия да е планинската клисура.
Всеки иска да я контролира, защото е стратегическа. Тя е една от портите към Гърция и Западна Тракия. Днес през прохода минава Еврокоридор №9, който свързва Балтийско със Средиземно море.

Маказа означава ножица

Думата е арабска и сочи, че проходът е нещо повече от брод през планината, пише историкът Росен Тахов в „24 часа“. Между ридовете Гюмюрджински Снежник и Мъгленик като в отворена ножица се събират древни пътища.
Основната артерия е бил римският път от Филипопол за Мосинопол.
При Маказа се е вливал и пътят от Грацианопол. От тук се е отделял друм по течението на река Върбица за Перперикон, който продължавал на север.
Маказа е вход от Беломорието към родопската област Ахрида. Пояс от крепости пазел прохода, останките им още личат при селата Дрангово, Крилатица, Шумнатица, Домище.
В подстъпите към клисурата се издигала и могъщата твърдина Устра, чиито зъбери стърчат край Кърджали.
В началото на XIII в. Ахрида е включена в границите на България.

Първи управител на областта е деспот Слав

от рода на Асеневци.
Всеки обаче искал да държи Маказа и проходът пада ту в наши, ту във византийски, ту в османски ръце.
Цар Михаил Асен предприема един от най-успешните походи в тия земи.
Като изрежда победите му, ромейският хронист Георги Акрополит отбелязва: „Подчиниха се на българите и Устра, Перперикон, Кривус и разположеният край Адрианопол Ефраим.“
Маказа става втора Шипка по време на Балканската война. Макар че Берлинският договор ни дава прохода, през 1886 г. България се отказва от него.
За да признае Съединението, на Високата порта трябвало да се направят отстъпки и княз Батенберг й харизва Кърджалийския край.

През 1912 г. цар Фердинанд тръгва да прибере вересиите

На 8 октомври Хасковският отряд освобождава Кърджали. С две негови дружини и една бригада от Македоно-одринското опълчение е формиран Кърджалийският отряд.
Той освобождава Мастанлъ (Момчилград) и се насочва към Маказа.
Турците здраво са се укрепили в клисурата. Разположили са няколко табора войска, оръдия и картечници.
На 7 ноември сутринта ген. Никола Генев предприема фронтална атака с двоен обхват.
Целта е една дружина да обходи врага отляво, друга отдясно и да го заклещят.
Стръмният терен забавя обаче маневрата. Тогава генералът праща 11-а сярска опълченска дружина да удари по пряк път лявото крило. В същото време се хвърлят в боя 10-а прилепска и 12-а лозенградска дружина.

Турската артилерия бълва огън, низамите контраатакуват,

но не могат да спрат опълченците. Те си връщат за Шипка и яростно дърпат напред. Към 9 часа вечерта Маказа пада в български ръце.
На 8 ноември българската войска влиза в Гюмюрджина, а после овладява Дедеагач. Сега този порт на Егейско море се нарича Александруполис и е крайна спирка на Еврокоридора.
Гърците не могат да преглътнат, че от 1913 до 1919 г. България има излаз на Бяло море. В този период територията между Марица и Места е наша заедно с Гюмюрджина и Дедеагач.
След Първата световна война комшиите повеждат дипломатическа битка за Западна Тракия.
Използват тънък византийски номер,

като внушават на юг от Маказа да се създаде „особена държава“ под опеката на Обществото на народите.

На тази тема в Ньой се надлъгват Елефтериос Венизелос и Александър Стамболийски.
Изходът на двубоя между старата гръцка лисица и нашия селски водач е предрешен. На 27 ноември 1919 г. Стамболийски подписва мирния договор и ритуално чупи писалката.
След драматичния акт през прохода минават 76-а френска дивизия и 14-и сенегалски полк. В него са включени алжирци, мароканци и индуси. За авторитет е добавена и една рота италианци. Тези сили окупират Западна Тракия.
Ньойският договор орязва от България 11 278 квадратни километра, като

най-тежка е загубата на Беломорието

Според официалната статистика по онова време там живеят 140 648 българи.
Венизелос си изтъкава платното, защото под Маказа не е създадена никаква „особена държава“. Още през април 1920 г. Западна Тракия е отстъпена на Гърция.
Българско „Ура!“ отново се чува в прохода през 1941 г. Тогава нашата войска върви по стъпките на германската армия, за да окупира Беломорието.
Новата администрация обаче прави от отпушената артерия черен канал за гешефти.
Понеже не са ангажирани с военни действия, нашите го удрят на далавери.
Кервани с дефицитни стоки минават през Маказа до Егея и обратно.

През ноември вътрешният министър Петър Габровски инспектира областта

и е потресен от ширналата се спекула. „Габровски разпоредил още на място да бъдат арестувани десетина чиновници за гешефти“, пише в дневника си премиерът Богдан Филов.
Въпреки мерките алъш-веришът продължава до края на Втората световна война.
На Парижката мирна конференция през 1946 г. гърците се оплакват, че България вече три пъти ги е нападала.
Те искат „стратегическа поправка“ на границата, за да се защитават от „вероломния съсед“.
Особено важни са проходите в Родопите, подчертава византийската делегация. Неин водач е Константинос Цалдарис от школата на Венизелос.
Българските интереси пък отстоява Васил Коларов. Цалдарис размахва карта, на която

българо-гръцката граница е дръпната по долината на Арда

Според начертанието Маказа остава изцяло в Гръцко и при военен конфликт седловината не може да бъде използвана от българите, пледира дипломатът.
„Разбира се, че от стратегическо гледище Стара планина би давала още по-големи предимства“, иронизира го Коларов.
В конференцията участва и делегация на Тракийската организация. Тя настоява за връщане на Западна Тракия в пределите на България, но никой не й обръща внимание. Основната битка е чий да бъде Маказа.
С решаващата помощ на съветските дипломати и лично на Вячеслав Молотов е постигнат компромис.
Мирният договор потвърждава статуквото от 1 януари 1941 г., според което граничната бразда пресича прохода на две.
Паметникът с меча в Комотини, някогашна Гюмюрджина. Той напомня за вековните битки в района на Маказа.

Войната продължи с бухалки

През социализма Маказа беше забравен, защото стана част от желязната завеса. Когато демокрацията я дръпна, проходът отново излезе на сцената.
Заговори се за Еврокоридор №9 и тогавашните борчески групировки се активираха. Отварянето на вратата към Гърция е златна мина, правилно прецениха дебелите вратове. Тя може да бъде разработена с хотели, барове и игрални зали. Отделно са проститутките, контрабандата и другите далавери.
Лъскави лимузини започнаха да гостуват на този затънтен доскоро край. Юначаги предлагаха по 150-200 хил. лева за декар земя в подстъпите към прохода. Групировките бързаха, защото с новото ГКПП цените щяха да скочат десеторно.
Местните ги гледаха смаяно. Някои бяха готови да платят, други подозрително се дърпаха.
Кръстосаха се интереси, развъртяха се бухалки. Кърджалийската фирма „Ержан“ (фирмата на Ерджан Рашид – Роко – бел. на 24rodopi.com) и бургаската „Стил-69“ направиха кървав въргал. Битката беше за сфери на влияние около прохода.
Проектът стартира обаче чак през 2009 г., а лентата беше прерязана през 2013 г. Сега само 15 минути е пътят от граничния пункт до Комотини, някогашната Гюмюрджина. Символът на града е Паметникът с меча. Монументът напомня за вековните битки в района на Маказа.

Заглавието е на 24rodopi.com

На снимката:
Средновековната крепост Устра е охранявала подстъпите към прохода Маказа. Днес руините стърчат близо до Кърджали

hard admin

*

 

Top