От 1 тон руда у нас се вадят 3,3 грама злато

Средно около 3,3 грама злато се добива от 1 тон руда в мината в Челопеч на канадската фирма “Дънди прешъс металс”. От най-богатите рудници може да се добиват до 7-8 грама, но в България такива няма.

В рудника в Крумовград, в който компанията започва добив на злато и който е първият нов в България от 40 г. насам, се вадят между 3,8 и 4,2 грама на тон.

Добивът и работата в мината в Челопеч бяха демонстрирани на 5 октомври – дена на отворените врати. А репортери, борудвани с каска с минна лампа, очила, самоспасител и ботуши с бомбета, бяха свалени на 400 м под земята, въпреки че най-дълбоката точка е 700 м. Слизането става с минен бус, а не с асансьор, както е в повечето мини.

Работата в реално време ще се следи в смарт център.

При всяко влизане и излизане от рудника и предприятието всеки посетител минава проверка с дрегер. И при 0,2 промила алкохол наказанеието е отстраняване от работа за деня, а ако количеството е повече – за шест месеца. Благодарение на тези мерки трудовите злополуки са спаднали драстично, категоричен е генералният мениджър на дружеството Илия Гърков.

Той обясни, че за 2 години в Челопеч са вложени 890 млн. лв. инвестиции, а в Крумовград – над 316 млн. лв., тъй като там добивът е надземен.

Гърков подчерта, че рудникът в Челопеч е сред най-модерните в света. Шест от десетте най-големи фирми за добив на злато са били на посещение тук, като четвъртата е дошла, за да почерпи опит от нас.

Цветомир Велков, директор “Производство”, обяснява процеса на извличане на полезните елементи в обогатителната фабрика.

Една от големите иновации е наличието на Wi-Fi мрежа в 120-километровите тунели под земята – така местонахождението на всеки миньор е известно.

Журналистите бяха и първите външни посетители, допуснати до новия смарт център на рудника, който все още е в пилотна фаза. От него ще се следи всяка стъпка от работата в реално време чрез камери. Той позволява и засичане на грешки, които са пропуснати от служителите, и навременното им отстраняване.

Дистанционно може да се управляват и пробивните карети – машините, с които се прокопават тунелите под земята. Те може да се задействат от всяка точка на света – например от Канада. Репортерите имаха възможността да наблюдават работата им на място.

Извлечената руда се преработва в обогатителната фабрика, където минава през нещо като “пералня” – чрез вода и химичен компонент материалът се обработва и филтрира и на повърхността се извличат полезните елементи.

Крайният продукт от преработката са два вида концентрат – меден и пиритен. В медния се съдържат около 15% мед и 25-30 г злато, а в пиритния – 6-6,5 г злато. Тези концентрати се трансферират до Намибия и Китай.

Общо 1200 човека работят в Челопеч и Крумовград, взимащи средна заплата 2270 лв.