„Пещерата на Овчаров“ в Бенковски е открита още през 1993-та година! Изчезнали са скиците на важни открития в Кърджалийско!?

Николай Овчаров пак излъга.
Вчера 24rodopi доказа, че „сензацията“ на археолога за пещерата-утроба в село Бенковски просто си е една „претоплена манджа“ на чуждо откритие. Поместихме снимки на wikimapia, от които се вижда, че за пещерата е писано още през 2006 година.
Днес от Археологическия музей към БАН ни предоставиха нови доказателства, от които е видно, че пещерата е регистрирана в далечната 1993 година.
След манастирския комплекс в кв. „Веселчане“ в Кърджали, тракийското светилище при Татул в Момчилградско и скалния град на траките Перперикон, се оказа, че още един археологически обект не е открит от „българския Индиана Джоунс“. Той е в основата на поредната му медийна бомба, пусната тези дни.
Става дума за култов комплекс, посветен на Богинята-майка, в близост до кирковското село Бенковски (Защо ли археологът в продължение на три дни обявява Бенковски за село в Златоградско!? Можи би защото журналистите в Кърджали знаят твърде много за „сензациите“ му и си търси „куриери на сензации“ в Смолянско – б. р.).
Защо Овчаров отново си присвои заслуги, които не са негови? Да тръбиш, че си професор си е безобидна „партенка“, но да омаловажиш труда на колегите си и дори да посегнеш на хляба им, това е по-дразнещо и от измамата „наш изселник Ниязи – средновековен воин“.
Археолозите от Българската академия на науките са категорични, че светилището при Бенковски е споменато за първи път в публикация на археолога Георги Кулов през 80-те години на миналия век за историята на тогавашната селищна система Бенковски. През 1993 г. обектът е регистриран от археолозите Георги Кулов и Георги Нехризов по програма „Археологическа карта на България“. Програмата се ръководи от археолога с полски произход Мечислав Домарадски. Основната база данни се съхранява в Министерството на културата. Копия се пазят и в музеите. Всеки археологически паметник в региона е надлежно документиран, направена му е схема и точна локализация на карта с мащаб 1:5000.
Освен известните старини, най-голям брой, от които са регистрирани от покойния Иван Балкански, двамата археолози добавят много нови обекти. Според статута на програмата те имат авторски права върху откритията си.
През последните двадесет години Овчаров има безпроблемен достъп до тази документация и често я ползва. Много от картоните на обектите вече са изчезнали. През 2002 година Георги Кулов публикува статия за мегалитните паметници в Източните Родопи, където посочва и светилището при Бенковски. Статията е в сборника Rhodopika. В същия том статия има и Овчаров, но на друга тема. Да не познава публикацията на колегата си, звучи абсурдно.
Комплексът прави впечатление и на други историци в по-ново време. Оказва се, че някои от снимките в търсачката Гугъл са на ексобластния управител Иванка Таушанова, историк по образование с интерес към древната история. Тя обаче няма претенциите да бъде откривател.
Напоследък е налице широкоспектърен интерес на Овчаров към актуални теми. Той е специалист по средновековна археология, но разбира и от антична до османския период, независимо дали става дума за вампири или османски велможи. Напоследък дори демонстрира макар и постни, познания върху проблемите на произхода на помаците. Даже е на път да ни скара със съседна Гърция с твърдения, че южната ни съседка подклажда сепаратизъм у родопчани.
 Логично е да си зададем въпроса ще се намери ли някой да озапти Овчаров. Или колекционерската мафия ще му подари поста на директор на Националния исторически музей, както се говори.
24rodopi
hard admin

*

 

Top