Пилотите от снежния ад: Вилдане от Горно Прахово никога няма да забрави как се е придвижвала на носилка към вертолет на разстояние 40 метра

Спасителните мисии с вертолети при внезапния обилен снеговалеж от началото на март т.г. са били по-трудни дори от акцията при наводнението преди 3 години в село Бисер. Това разказват пилотите, излетели с кугърите от авиобазата в Крумово, за да превозят родилка от хванато в снежен капан село, да закарат до болница оперирана преди дни жена с усложнения, да хвърлят от хеликоптерите храна и инсулин и не на последно място – да насочат към точното място на скъсаните електропроводи ремонтните екипи, защото иначе много села в Родопите и досега
щяха да са без ток
„Село Бисер се намира в равнината, а тази година всичко се случи в планинско-гориста местност при нисък долен край на облаците и силно намалена видимост. „Трудно намерихме бедстващите села, а в част от тях нямаше никаква възможност за кацане“, разказва майор Димитър Бабачев, началник на служба „Щурманско осигуряване“ в авиобазата. Той е пилотирал 3 от 4-те спасителни полета, с които екипите от Крумово помогнаха за овладяване на тежката ситуация.
Бедствието започна с много сняг на 6 март и още през нощта над 600 населени места в Родопите останаха без достъп до тях. На 9 март вече е ясно, че без помощта на хеликоптери спасителните операции са невъзможни. Първият вертолет излиза от авиобаза Крумово в 15 часа в посока Кърджали и Ардино, като на борда са и представители на Електроенергийния системен оператор и ЕВН. Целта е да се локализират авариите по електропреносната мрежа, защото в района има над метър сняг, а пътищата са затрупани. При това положение обхождането пеша на местността в търсене на паднали стълбове би отнело поне 2 седмици. „Поне на 10 места видяхме дървета, паднали върху жиците, а на 4 места стълбовете бяха пречупени като кибритени клечки. Планината беше цялата в облаци и полетът беше много труден“, споделя майор Бабачев.
На следващия ден задачата вече е да се окаже помощ на бедстващи хора в селата Любино, Голобрад и Горно Прахово. В 13,30 ч. вертолетът напуска базата и поема към Любино. В това откъснато от света село две жени с диабет се нуждаят от спешна помощ. „Селото се намира на един склон и нямаше никаква възможност да кацнем. Намерихме къщата на първата жена и спуснахме с лебедката спасителя майор Петко Кискинов и лекарката майор Дияна Станева. За д-р Станева това беше първо слизане до земята с лебедка, но в такава ситуация човек няма време да се страхува“, обяснява майор Бабачев. Другите от екипажа на хеликоптера се насочват към село Голобрад, където онкоболна жена е със силни болки и трябва да бъде настанена в болница. „Всичко беше в сняг, но хората от селото бяха запалили огън, за да ни насочат. И там нямаше как да кацнем и отново спуснахме спасител. Обясних на болната, че единственият вариант е да я качим на вертолета с лебедката и да я сложим на носилка, която ще бъде изтеглена борда.“ Жената е над 60-годишна и се отказва, добавя пилотът. След това хеликоптерът се връща в Любино, за да прибере спасителите, вече оказали помощ на жената с диабет. В същото село има и друга болна със същата диагноза, екипът отново слиза на земята от въздуха и поставя инсулин на пострадалата.
Следващата дестинация в този натоварен ден е Горно Прахово. Вече е 15,45 ч., селото е обвито в облаци, а теренът е много хълмист.
„Отново спуснахме спасител до долу и той успя да убеди жената да я придвижим с носилка до хеликоптера. Качихме я, спасителят укрепи носилката, внимавайки въжетата да не притиснат корема на бременната жена, и я изтеглихме горе“, описва ситуацията майор Бабачев. Всичко става много бързо и въпросът не са ли се страхували, че
жената може да роди във въздуха
се оказва излишен.
36-годишната Вилдане Яшар от Горно Прахово вероятно никога няма да забрави как бременна в деветия месец се е придвижвала на носилка към вертолет на разстояние 40 метра, но финалът на тази история е добър. Жената е транспортирана до университетската болница „Свети Георги“ в Пловдив и на 13 март ражда здраво момченце.
Третият полет е на 11 март, когато времето вече е по-добро и откриването на електроавариите в широкия периметър от Бачково, Лъки и Смолян до Мадан и Ардино вече е по-лесно. На ремонтните екипи са посочени 38 места, на които са паднали стълбове или са скъсани жици.
„Работя в авиобазата от 1989 г. и винаги сме участвали в спасителни операции. Търсили сме бедстващи в Рила, Пирин и Стара планина, гасили сме пожари, помагахме в Бисер и сега в Родопите“, допълва майор Йордан Йорданов, началник на служба „Безопасност на полетите“ в авиобаза Крумово. На 10 март той е част от екипа, който излита за крумовградското село Черничево.
„Трябваше да вземем оттам болна жена, претърпяла преди няколко дни коремна операция, със силни болки и подуване. Снегът беше до гърдите, но хората в селото бяха утъпкали една импровизирана площадка за кацане и успяхме да се приземим. Качихме жената, лекарите й оказаха първа помощ още на борда. Заведохме я до Кърджали, където я чакаше линейка“, връща се назад майор Йорданов.
„Човек трябва да е подготвен да лети във всякакви условия, денем и нощем. Когато се спусне задача, тръгваме и изпълняваме. Наистина няма време за страх, действаш механично“, обобщава майор Йорданов.
Спасителите от Крумово познават добре човешката благодарност и не са ставали жертва на фалшиви сигнали за помощ. Имат само съмнения, че нещо подобно се е случило в края на май м.г., когато три момчета се загубиха в Стара планина и кугър от базата ги издирваше безуспешно.
Ваня Драганова, „Преса“
Снимки: Министерство на отбраната
hard admin

*

 

Top