Писателят Христо Красин: Какво можеш да научиш от 30-годишен хлапак, истинските писателите са на 60 и нагоре

Мълвата, че авторът на невероятния роман „Коланджа“ и на редица други книги, в това число и поредицата за Вълчан войвода, навършва шейсет години, ме наведе на мисълта, че е време да се „проникне“ в дома му. Знаеше се, че работното му „писалище“(по-късно се оказа, че приятелите му го наричат „праисторически компютър  от времето на бронтозаврите“), е трудно достъпно, но негови познати ми подсказаха да го помоля уж да видя колекцията му от живописни платна и графики. Оказа се, че уж недостъпният автор на десет четивни книги е и ценител на изящното изкуство, маслени платна, графики, офорти и не се „стиска“ да ги показва, ако някой пожелае това. Но аз така или иначе, бях решен да го надхитря и някак си да проникна зад писателската му броня! Разговорът ни започна миловидно, уж по основния повод:

 
Вярно ли е, че в края на септември си навършил 60 години?
Така разправят… Може и да е вярно, макар аз лично  да не го приемам за сериозно… Сутрин се гледам в огледалото и се питам: „А бе вярно ли е, че си навъртял шейсет лазарника? Така като те гледам, не ми се вижда да е истина“… А оня от огледалото ми отвръща: „Бе ти наистина ли си се вързал на тези приказки! Не ги слушай! Пътят все още е пред теб“. Въобще, не знам на кого да вярвам – на оня от огледалото или на себе си!
 
60 години е една добра възраст, която вече трябва да бележи житейските постижения, както и годините за отдих в един живот.
Напротив, според мен тази възраст бележи едва началото на истинския творчески път. Не вярвам от един двадесет и пет, тридесет годишен хлапак да може да се научи нещо повече от един шейсет годишен мъжкар, който тъкмо е навлязъл в творческата си мъдрост… Някои смятат, че съм написал най-хубавата си книга – „Коланджа“, но аз съм убеден, че големите ми книги тепърва предстоят. Но този въпрос, за най-добрите ми книги, можем да обсъдим в годината в която ще честваме 1373 години от основаването на Българската държава…
 
Защо точно през тази година?
Тогава ще навърша 101…
 
Преди да тръгна към адреса на улица „Родопи“-1… в Ардино, бях проучил, че бай Красимир, бащата на писателя, е вече на 91 години, но все още чете без очила. За майка му, баба Катя, на 86 лазарника говореха, че все още шета около зеленчуците в  двора… Бях склонен да приема оптимизма на събеседника ми, освен ако Господ не решеше друго. Беше ми ясно, че става дума за опасен човек с претенции за дълговечност. Трябваше да съм много внимателен, ако междувременно Господ не измислеше нещо друго за мен. За това реших и забих питането си директно:
 
Твърдиш, че младите в белетристиката не са достатъчно мъдри?
Не точно това. Но виж…, прочетат десетина книги и започват да издават книги! И понеже не им вървят продажбите, тръгват от телевизия на телевизия да ги рекламират, мислейки си, че по този начин печелят пазар и авторитет… Да рекламираш собствена книга от екран на екран е резил, а не авторитет… Скоро в едно свое интервю уважаваният писател и  близък мой приятел, Владо Даверов добре им каза на този тип „творци“, че след като походят по телевизиите, е хубаво в даден момент да спрат, да седнат на дупетата си и да се научат да пишат…
Има и такива, дето не са прочели и една цяла книга, а се опитват да поучават цял народ…
Един подобен типаж е моят „приятел“ Борисов за когото написах похвална книга, докато беше кмет на София! Не знаех, че не  е прочел дори и седем страници от „Винету“ на Карл Май! Та ето, такъв образ се опитва да ни съветва от сините екрани в домовете ни… след като ни лъготи близо четири години от позицията на премиер на държавата…
 
И в литературата ли е така?
Ами да… Ето, в политиката лошо управляваш, прогонват те и те пращат в Банкя… В литературата-калпаво пишеш и никой не те купува. Тогава издателят ти се разделя с теб, проклинайки мига в който те е срещнал…
 
Беше  време да поразсея разговора. В работната  стая на писателя висяха офорти на Владимир Чукич и живописни платна на непознат за мен автор. Реших,че платната на непознатия живописец са повод най-сетне да притисна домакина си до стената!
 
Познавам добре стила в графиките на нашия великолепен Чукич! Но кой е този живописец, който те шашва с колорита си?
А, Иван ли? Това е вълшебникът от Варна, Иван Обретенов. Варналия е, но въпреки това има над европейски талант.
 
А как успя да се сдобиеш с произведенията му, виждам че не са малко…
Бяхме състуденти преди повече от четиридесет години…
 
Важен ли е пазарът в литературата?
А как иначе? Издателят, за да те издава, книгите ти трябва добре да се продават, тоест, трябва да бъдеш талантлив… Така има и за него, така ще остане и за теб… Иначе ти казват „Баста“ и те пращат или в Банкя, или в Правец, или въобще там, откъдето си дошъл…
 
Този хитрец май отново иска да ме върне в политиката… Щом ми намекна за Мирослав Найденов, ексземеделския министър при гербаджиите и новата му партия Баста, изглежда че на писателя не му се говореше за литература. Затова реших да го финтирам по друг начин:
 
Бях чувал, че имаш доста голяма живописна сбирка… Но тук виждам само няколко платна…
 
И аз се изненадах от мащабите на удара, който бях нанесъл. Писателят почти подскочи и без да говори ме задърпа към съседната стая. Тя беше пълна с книги, а стените й -отрупани с живописни платна, с графики, с малки пластики и какво ли не… Али баба с неговата пещера, дето се казва, яйца да яде… Тук видях Джемал Емурлов, Емил Пенчев, Николай Тюркеджиев, Ангел Банков, Иван Бъчваров и кого ли не… Видях и малка пластика на Вежди Рашидов! Запитах:
А как е озаглавено това нещо? (Сочех пластиката – б. а.).
„Автопортрет“…
Тази грозотия?
Да. Но ако знаеш колко красота се крие зад нея.
 
От тук нататък?
До 101 има още доста време… Предстои да излязат „Китайско мръсно“, „Вехтинската куртизанка“ и „Моята балканска история“. А когато видите заглавието „Малко черно котенце“, тогава може да решите, че литературните ми страсти са започнали да се успокояват… И все пак…много време ще мине до тогава.
 
Бялото вино, което пихме, беше ароматно, но подозрително леко за този тежък човек. Докато коментирахме картините, книгите, писателите, птиците отвън по терасата и бледите облаци над градчето, със сигурност не усетих няколкото чаши…
Петър КАЛЧЕВ, „Родопи войс“

––––––––––––––––––––––
Истински релакс в хотел Рила“, Боровец – цена от 43 лв. на ден

hard admin

*

 

Top