Планината, в която да живееш нормално не е здравословно

Когато анцунгът е по-скъп от злато
 
В Родопите хората ходят върху тонове злато, но ги напускат по-бързо от късмета на комарджия край рулетка.
„Кърджали е хубав град, но става все по-пуст. Младите хора ги няма. Тези, които завършват и трябва да започнат работа също искат да заминат на Запад и да не се връщат. Това ми казват самите те“. Това разказа американската журналистка Гюлведа Йозгюр. Тя е родена в Кърджали, но от години живее извън пределите на България. Завършила Истанбулския технически университет,след това заминала за Англия да учи магистратура, където започнала да работи като журналистка. В началото на кариерата й лежи едно „възраждане“. Онова, с което един режим реши да пише история, в която обаче останаха единствено имената на стотици „нови българи“, напуснали пределите на родината си.
24 години след „финалната“ поанта на величествения труд на режима, страната изживява истински ренесанс в гонитбата на младите хора. Някои отказаха да сеят картофи в междублоковите пространства, други да стават овчари, пък на трети просто не им се занимава с политика. Отечеството се превърна в плацдарм за атака на Запада. Гордостта на Варшавския договор стовари своя юмрук след години закъснение. „Безработицата е голяма, вече търсим работа в Западна Европа“. Това е новото кредо на жителите на кърджалийския квартал „Боровец“. Щом и те се усетиха.
Медийната истерия във Великобритания срещу българи и румънци заради падането на забраната за работа там догодина може да се превърне в грозна физическа саморазправа. Партията на независимостта на Найджъл Фарадж нарочи потенциалните емигранти от България като реална заплаха за икономиката на Острова, а опасенията за последиците идват главно от наши студенти във Великобритания. Според тях лошо отношение към българите имат главно  нискообразовани британци, които заради липсата на квалификация, нямат достъп до добра работа и заплата. Именно от тях можела да дойде и агресията. „България е в ужасно състояние, съдебната система не е независима, а мафията реално ръководи икономиката. Ако бях българин, щях да си стягам багажа и да тръгна за Великобритания в минутата, в която това ми се отдаде“, твърди националистът Фарадж. Ако беше истински британец пък, въпросният най-вероятно щеше да стегне куфара и лятото да дойде на почивка в Слънчев бряг. Щеше да е нон стоп пиян, да се търкаля край заведенията, да повръща по пейките, да пее гол, да вика и поне два пъти да осъмне в ареста. Така действат истинските британци, дошли на почивка. Това са същите тези, към чиито житейски статус са насочени бръщолевенията на политика. Пробва се да краде гласове от консерваторите на предстоящия вот. Избори, майка, ние ли не знаем как е!? То при нас сякаш сме в постоянна изборна кампания. „А де, ама едва ли!“, би казал някой жител на „Боровец“, защото осезаемо за него далавера няма. За други всеки ден е избор. Сложен и екзистенциален по същество. „Да стегна ли куфара или да изчакам още малко?“, се питат хиляди хора в Родопите. Да бе, същите тези, дето стъпват върху тонове злато. Тези, за които офертите по шивашки цехове никога не секват, а заплатите никога не се взимат на точно определена дата. Онези хорица, на които им се втълпява, че тъмният субект с щампи на известни марки е най-добрият работодател, а инвестиращият милиони в добив на злато или преработка на руди-най-големият измекяр и екоубиец. Нашенците всеки ден правят своя избор. Да купят кутия цигари, хляб или семки и патронче ракия. Или да откажат папиросите, пък даже се замислят и за алкохола. Трудният избор няма да ги направи по-здрави, ще ги направи по-тъжни. Толкова тъжни и смачкани, че биха се зарадвали и на словата на някой столичанин, че „щастието е да тичат боси по баирите“. Разбира се след като хвърлят параф в някоя екоподписка. Нашенецът е мазохистично щастлив, когато се гърчи за 350 лева в шивашката фирма, блъскайки за коледния бонус по Великден и същевременно по ганьовски мнителен когато става въпрос за читави инвестиции. „Тук такива работи не могат да се случат“, си мисли средностатистическият родопчанин, докато детето му стяга куфарите, за да се пребори със стремленията на политически екскременти от Великобритания. И детето му ще успее. Ще се справи защото знае, че път назад няма. Зад гърба му е онази планина, в която хората стъпват върху злато – и на Ада тепе край Крумовград, и на Чала, и в района на Чепеларе, но в която ги убеждават, че да живееш нормално не е здравословно.
 
От редакцията
 
Какво мислят родопчани, живеещи на Острова, какви са техните цели и бъдеще във Великобритания, четете в Темата на броя в „Родопи voice
hard admin

*

 

Top