Поредицата: Пътят на златото – І

В очакване на добива на благородния метал на Ада тепе и „Седефче“


Изразът „печатане на пари“ в днешно време се използва по-скоро фигуративно. Огромната част от парите са практически виртуални и никога не се превръщат в банкноти и монети. Въпреки това, създаването на нови пари от нищото, продължава с пълна сила и върху него стъпва цялата съвременна финансова система.
Алхимиците на новите пари са централните банкери. Може нито една печатница да не заработи и само в рамките на няколко часа да има нови пари на пазара, вследствие на едно или друго решение на „властелините на парите“.
Техните пари се уповават на сляпата вяра и неслучайно загубата на доверие в цветните хартийки е най-големият им страх. За да осъзнаем защо след всеки финансов или икономически трус стойността на златото се измерва във все повече банкноти, трябва да разберем какво стои зад производството на един грам злато и зад „печатането“ на една банкнота. Не е изненада и че популярните и иновативни дигитални валути по правило следват логиката на златото и бягат от субективността на човешките решения.
Златото е реален продукт, за производството на който са необходими много труд и инвестиции. Романтизмът от времето на Калифорнийската златна треска като че ли е жив и до днес и ако в миналото златотърсачите са приемани като авантюристи, то и днес добивът на злато е все така рисково начинание, независимо че вече е високотехнологичен процес.
Повечето хора възприемат добива на злато, като възможност за бързо забогатяване и считат, че златото в земята е под формата на кюлчета, които само чакат да бъдат извадени на повърхността. Носят се и легенди за милиони тонове злато в недрата на България, които често биват използвани произволно на политическата сцена. Реалността обаче е много по-различна.
Какво е нужно, за да добием злато в България?
В България злато се добива от находище „Челопеч“ (Дънди прешъс метaлс), находище „Чала“ (Горубсо-Кърджали), находище „Елаците“ (Елаците-Мед) и находище „Асарел“ (Асарел-Медет). Очаква се скоро да започне добива на Ада тепе /Дънди прешъс метaлс/, в Брезник (Асарел-Медет) и „Седефче“ (Горубсо-Кърджали). Вярно е, че през последните години има повишен инвеститорски интерес и за нови находища.
Разходката ни по пътя на златото показва, че за да се добият първите грамове злато се започва със „стъпване на геолозите на терен“ или с процеса на проучване. До получаване на златните кюлчета са необходими милиони инвестиции за проучване и строителство, в т.ч. и на скъпоструващи подземни изработки, за машини и съоръжения, като всичко това е без никаква възвращаемост за период между 10 и 15 години. Рисковете за вложената инвестиция са не само геоложки, технически и търговски, но много често и политически.
И все пак, какво е нужно, за да добиеш първия си грам злато?
Да си представим, че сме инвеститор, който желае да вложи пари в добив на злато.
Откриване на находище
За да започнем дейност по откриване на находище на златни запаси, трябва да си набележим терен за проучване. За избор на терена, частична информация може да получим от Националния регистър на запасите, която естествено се заплаща на страница поискана информация.
Националният регистър на запасите съхранява всички документи за проведени в България проучвания. За съжаление информацията от преди 1989 г., т.е. във времето на социализма е частична, недостатъчна и в много случаи подвеждаща. Това е така, защото преди 1989 г. по линията на тогавашния СИВ (за по-младите читатели – Съвет за икономическа взаимопомощ между бившите соц. републики) на България ѝ е било забранено да проучва и добива злато. И ако тогавашните геолози са се натъквали някъде на златоносни руди, проучванията са спирани.
На база на получената от регистъра информация, трябва да наемем геолози, които да проходят и огледат терена за външни белези, по които специалистите съдят за възможността на дадено място да има злато. След огледа на терена (това е единствено разрешеното ни към момента действие), с помощта на наетите специалисти, определяме границите на площта, в която желаем да търсим златна руда.
Следва да проверим в дирекция концесии в Министерство на енергетиката дали набелязания от нас терен е свободен и ако е свободен да подадем заявление по образец, с което да заявим намеренията си.
Заявлението за проучване се публикува. Това означава, че независимо как сме стигнали до желанието за проучване (стари документи, външни белези или дори чиста авантюра), всички евентуални конкуренти научават за нашето желание и за конкретното място и ако в едномесечен срок от публикуването също подадат заявление се състезаваме на обявен конкурс. Това е риск, но предполагаемо, инвестицията към този момент не е голяма.
Приемаме, че с или без конкурс сме получили разрешение за проучване за определена територия, която условно приемаме, че е от 10 кв. км. За да започнем геолого – проучвателни дейности, като начало ще са ни необходими екип от поне 10 души (геолози и задължително поне един маркшайдер), високо проходим автомобил, картен материал и специализиран софтуер.
Геолози, с опит в дейностите по търсене и проучване, ще намерим трудно, защото голяма част от тях работят за големи чуждестранни компании на терени в чужбина. Следва детайлно обхождане на терена и вземане на повърхностни проби. Броят на пробите е в зависимост от външните белези и за приетата от нас площ от 10 кв.км ще бъде между 100 и 200 повърхностни проби. Общо за провеждането на изкопните дейности, в т.ч. и вземането, подготовката и анализирането на пробите, ще са ни необходими между 90 – 100 хиляди лева. Задължени сме да пазим дубликати от всички проби, които вземаме от терена, така че ще ни е необходимо и помещение за съхраняването им.
Това първоначално проучване би трябвало да ни отговори на въпроса има ли все пак злато и дали да започнем да дупчим (да сондираме). Пробите от канавите служат за ориентир, но не винаги резултатът се потвърждава в дълбочина. Тоест, рискът от хвърляне на милиони за сондиране, трябва внимателно да бъде преценен, защото може да има златоносна руда, но може и да няма, или тя да не е в количество, което да възвърне инвестицията ни.
Сондирането обикновено се провежда на трудно достъпен терен в гора, което също предполага разходи – трябва да се направи път и площадка, а после да се рекултивира теренът. Всичко това предполага различни процедури и разрешителни, които изглеждат дребни на фона на голямото начинание, но са неизбежни стъпки.
Ако решим да започнем сондиране или същинското проучване, целта ни е да разчертаем, тоест, да установим рудното тяло и неговия размер. За провеждане на сондажните дейности има различни методики. Цената на сондажите е на линеен метър и зависи от дълбочината на сондиране. Ако искаме бърз резултат, ще са ни необходими поне 3-4 сонди, като започваме сондажи на всеки 50 метра – т.нар. мрежа на сондиране 50 на 50. За провеждане на тази дейност ще са ни необходими от 700 хиляди лева до 1 милион за сондиране, вземане на проба от сондажната ядка, обработка на пробата и анализиране. Всички извадени сондажни ядки сме длъжни да съхраняваме в пригодено за целта хранилище.
Резултатите от пробите нанасяме на закупения от нас картен материал и ги обработваме, за да преценим дали сме загубили вложените дотук 1,5 милиона лева, каквато реалност съществува, или е необходима следваща инвестиция.
Ако резултатите са положителни, започваме да очертаваме някакво рудно тяло и да пристъпваме към следващо сондиране на всеки 25 метра – т.е. мрежа на сондиране 25 на 25, като може да се наложи да увеличим и дълбочината. За провеждане на тази дейност ще са ни необходими още около 1,5 милиона лева за сондиране, вземане на проба от сондажната ядка, обработка на пробата и анализиране. Отново всички извадени сондажни ядки сме длъжни да съхраняваме в пригодено за целта хранилище.
Ако дотук сме работили със собствен капитал, можем да спрем с провеждането на сондажи, но ако сме ползвали други форми на финансиране, т.е заемен капитал, предоставен от банки или от инвестиционни фондове, следва да им предоставим набраната от нас информация, защото те могат да имат още изисквания за потвърждаване на резултатите, тъй като също поемат част от риска. На Ада тепе, например, банките са поставили условие да се дупчи наново, за да се потвърдят резултатите от вече направените сондажи.
Големият разход в процеса на проучване е именно сондирането, което в нашия случай оценяваме (грубо) на около 3 млн. лв. Това е етапът, след който вече знаем има ли находище, каква е големината му, какво количество злато бихме могли да добием, но все още не знаем как ще го добиваме и как ще преработваме рудата. От технологията на добив и преработка зависи какъв процент от откритото от нас злато може да превърнем в продаваем продукт – концентрат, сплав или метал.
(Следва продължение)
Бележка: Статията е написана след провеждането на пространствени интервюта с експерти в областта на добива на злато. Използваният пример е хипотетичен, но описаната история кореспондира с опита у нас от последните 10-20 години.
Tavex
В част ІІ: ОВОС за находището на „Горубсо“ отне 6 години, за Ада тепе – 8

hard admin

*

 

Top