Родопчанин пада в боевете при Чанаккале, вписват го в паметна книга

Ибрахим Исмаил от село Вряло, община Момчилград, е загинал преди 98 години в паметната битка при турския град Чанаккале, където турската армия спира десант на британците. Родопчанинът воюва за България, която тогава е съюзник на Турция в Първата световна война срещу Антантата. По споразумение на Генералните щабове на Царство България и Османската империя мобилизираните от кърджалийско войници воюват на фронта при Чанаккале.

На 13 юли, по случай 98 години от паметните сражения, Република Турция отбеляза саможертвата на загиналите. Бяха поканени 98 внуци на паднали в сраженията. Четирима са от България. Сред тях и потомъкът на Ибрахим Исмаил – Хасан Садък. На организираното в Чанаккале тържество нашият съгражданин разказва за своя дядо. Потомък на фронтовак решава да издаде книга, в която да посочи имената на всичките 252 000 турци, загинали в сражението. Сред тях ще бъде и Ибрахим Исмаил. Книгата ще бъде готова за 100-годишния юбилей на победата при Чанаккале.
Хасан Садък мечтае да посети обвеяният със слава град още като дете. Баба му разказва за гибелта на дядо му Ибрахим. За това как е отгледала татко му, който останал сираче. Възрастната жена споделяла как получили съобщение от Генералния щаб, че Ибрахим Исмаил е паднал убит в битката срещу англичани, новозеландци и австралийци на Чанаккале през 1915 г.
Ибрахим Исмаил не е единствената жертва, която дава семейството. Той има трима братя. Първият загива по време на Балканската война. Двама падат убити при Чанаккале. Когато тръгват за фронта, баща им ги праща с отбрани катъри, като за сватба.
Загиналият в Балканската война брат оставя вдовица с дете. Вдовица с дете оставя и дядото на Хасан Садък. Останалия жив брат по стара традиция ги взема за съпруги и отглежда децата на родствениците си. Наричали го „Гаази“-победител. Големият брат на Хасан Садък е кръстен Ибрахим, на името на дядо им. Хасан Садък все още има живи лели и поддържа връзка с тях.
През 2004 г. кърджалиецът се опитва да отиде в Чаннаккале с група, организирана от Районното мюфтийство в Кърджали. Не успява. Осъществява мечтата си през 2011 г., когато посещава мемориала заедно със цялото си семейство. В същия ден почит на мъртвите отдавали 6000 души от цял свят.
Хасан Садък разказва своите спомени на срещи в читалище „Юмер Лютви“ в Кърджали, посветени на важната битка. Затова и тази година организаторите на честванията го канят като потомък на фронтовак. Заедно с него имало хора от Турция, Гърция, Македония, Албания, Косово. Вместо 98 внуци на загинали, се отзовали 140. Имало дори от полуостров Крим, Сирия и Иран.
Първоначално събрали участниците в срещата в Истанбул. Тук те разгледали панорамата, посветена на битката, която е няколко пъти по – голяма от Плевенската. Има зали, където се гледа с 3D очила и столовете се тресат от имитираните взривове на снарядите. Домакините показват и Мини Турция-парк с най-забележителните сгради от турските градове.
На 13 юли гостуват на Чаннаккале. Посещават музея, открит на 7 юни 2012 г., който е посветен на битката. Тук ги впечатлява войник, понесъл бомба с тегло 276 кг. Внучката му от кюрдски произход, също била сред поканените.
Потомците на фронтоваците носели пръст от родните си места. Те засадили чинар, като в корените му сложили пръст от 140 населени места от Европа, Азия и Африка.
Организаторите дали ифтар за 7000 души от цяла Турция, които били поканени да отбележат победата и свещения месец Рамазан. Поканените хапнали гозбата, която била поднесена на войниците преди 98 години-леща.
Внуците на загиналите били поздравени от кмета на Истанбул. Десет от тях разказали спомени за своите близки. Един от тях бил Хасан Садък. По случай 13 юли, годишнината от най-кървавите боеве и преломът в битката, потомците на фронтоваците били наградени с паметни плакети. Домакините взели снимки и писмени разкази на внуците за техните роднини, загинали на фронта.
Ще припомним, че битката при Чанаккале е в резултат на опита на държавите, обединени в Антантата да завладеят проливите. Британските части правят десант, известен с името „Анзак“. Турците се отбраняват успешно и успяват да надделеят. Силите на Антантата се оттеглят през декемдври 2015 г.
В тази битка се проявава таланта на военачалник на Мустафа Кемал Ататюрк. Като млад подполковник той повежда турската армия с думите“Войници! Заповядвам Ви не нападение, заповядвам ви да умрете за Родината си!“.
Георги Кулов
hard admin

*

 

Top