Ръчно изработени от Екатерина и Гюркан Садула в Момчилград вълнени шапки и чанти станаха хит в Москва

Ръчноизработени сувенири, пана, шапки, шалове, чанти, покривки за мебели от необработена вълна от Момчилград пробиха в Москва. Уникатите, които изработват съпрузите Екатерина и Гюркан Садула, „изгряха“ на страниците на престижното руско списание „Фелтфешън“. Нетрадиционните екоизделия се раждат от фантазията и ръцете на московчанката Екатерина Садула. В тях тя е съчетала багрите на Родопите и Юга, финеса на северната руска култура и българска вековна традиция. Гордост за младата приложничка е една от изработените от нея чанти, която попадна и във фокуса на сп. „Фелтфешън“.
По професия Екатерина е архитект, но предпочела Момчилград пред родната си Москва. „Животът в големия град е труден. Много е хубав за младо семейство, но не е лесен, когато имаш деца. Мечтаех да се „спася“ от натоварването и стреса на мегаполиса и да се занимавам с нещата, които наистина харесвам, да отделям време за това, в което бих могла да вложа душата си“, разказва Катя. В руската столица работила над 10 г. в престижно предприятие като старши архитект, а мъжът й бил директор на отдел на водеща японска фирма за строителни техники. „Обмисляхме дълго намерението си да заживеем в България и, когато ни посъветваха да потърсим място с друг климат заради заболяване на по-големия ни син, не се поколебахме и
 
избрахме родината на мъжа ми
 

Природата и въздухът на Източните Родопи са чудесни“, обяснява майсторката. Изработването на различни изделия от плъстената вълна е едно от хобитата на младата рускиня. „Аз винаги съм се занимавала с нещо извън конкретната си работа. Правила съм кошници от лозови стъбла, имаше период, когато се увличах от дърворезба и грънчарство, но най-силно се запалих по плъстената вълна. Това е стар занаят, среща се и при други народности, но вече позабравен. Днес за него никой или почти никой нищо не знае в нашия край, затова се радваме се, че го възраждаме“, признава Катя.
„От плъстената родопска вълна могат да се правят невероятни неща. Изработването им може да носи не само истинско творческо удовлетворение, но може и да се печели“, допълва приложничката. По думите й, този родопски занаят е много интересен и нейното и на съпруга й желание е хората да го познават не само от етнографските музеи. След 4-годишен труд семейство Садула успяват да затворят производствения цикъл – от изкупуването на вълната, изпирането, разчепкването с дарак, багренето с растителни багрила до получаването на екологично чист краен продукт. „Популяризираме родопската вълна. За съжаление тя не е дооценена. Ние нямаме такива ниви както в Англия или в Нова Зеландия.
 
Нашите овце са по баирите и по тръните
 
и вълната им е силно замърсена. И за да стане пригодна, за да я плъстиш, за да направиш някакво изкуство от нея, трябва да премине много стадии на обработка. В този процес за получаване на тепана вълна се влага много ръчен труд на много хора. И затова ние я наричаме „златото на Родопите“, казва Катя и продължава: „Много обичам да плъстя естествена бяла небоядисана вълна. Тя се степва по най-хубав начин, а изработените от нея предмети изглеждат много добре“. Екатерина признава, че без подкрепата на Гюркан не би успяла. „Той не само ми е съпруг, а и много голям приятел и напълно споделя заниманията и идеите ми. Ние сме като ляв и десен крак. Без него нещата не биха станали“, казва московчанката и подчертава, че целият производствен процес се движи от Гюркан. Инж. Садула сам поддържа техниката в цеха. Най-голямата му гордост е почти 100-годишен немски дарак. „Купихме го преди 3 г. от местен жител, но иначе е немски, произведен 1928 г., попаднал първо в Троян, после в Момчилградско“, разказва инженерът. Отнема му почти 2 месеца да го възстанови, защото няма литература и няма с кого да се посъветва. „Има много тънкости, които не са писани никъде, а само се предават от майстор на чирак.
 
И аз чиракувах, но без майстора
 
Справих се и с това предизвикателство, сега техниката работи. Гордеем се с този дарак, защото новите машини не предават духа на занаята както старите. Тази машина е красива, тя цялата е от излят чугун. Има красиви орнаменти. Когато е правена, в нея е влагано изкуство. За съжаление новите промишлени машини не са такива“, обяснява Гюркан. „Нашата продукция не е само вълнената вата, от която може да се изработват различни изделия. Това е едно непознато, но много полезно за нашия край производство. Перспективите, бих казал, са безгранични“, обяснява още мъжът.
Неговото и на Екатерина желание е да създадат работилнички по подобие на тези в Етнографския ареал в Златоград. „За тази цел вече сме купили сградата на старото училище в село Загорско, което е само на няколко километра от Момчилград по пътя за Маказа. Ако успеем да реализираме проекта, в комплекса посетителите ще могат да проследяват целия процес на тепане на вълната и изработването на изделията. Освен тази работилничка искаме да отворим и други, които ще представят плетенето на кошници от лозови стъбла, изработването на дърворезби и предмети от глина – един мини Златоград“, палят се младите хора.
„Нашите клиенти изпреварват нашите възможности. Родопската вълна във вид на терлици, пана, картини и дрехи „живее“ вече по света.
 
Наши изделия има в над 30 страни
 
– Русия, Украйна, Северна Европа, дори в Египет. Позната и в екзотични места като Аляска, Сахалин и Владивосток, места, на по 10-12 000 км от нас. Майсторки и занаятчии от Израел и Канада ни молят да им изпратим от нашата вата, а те показват снимки с изработени от тях изделия. Много хора искат да дойдат при нас, за да пазаруват на място и да плъстим заедно“, казва Екатерина, която познава отлично възможностите на материала. Освен чисто творческата работа тя е поела популяризирането и пласмента на изделията.
„Една от мечтите ми винаги е била да се занимавам с някакъв продукт, който произлиза от нашия край. Нещо свързано със земеделие, с екология. А в изкуството, което прави Катя, намерих това, което съм търсил и не съм могъл да открия толкова време“ , подчертава Гюркан. Двамата са щастливи, че са превърнали хобито в работа. А най-голямата им радост са синовете Тимур и Дениз. „Когато в семейството има любов, на никого
 
не пречи, че изповядваме различни религии
 
Уважаваме и християнските, и мюсюлманските традиции“, споделят съпрузите. Казват, че в техния дом няма разделение. Взимат най-доброто и от двете страни. Празнуват всички празници – и Великден, и Коледа, и Курбан Байрам. „И двете религии изповядват едно и също – човек да е добър, да пази семейството си, да помага на хората. Смятаме, че има един човешки Бог и ние не го разделяме“, подчертава Екатерина.
Ирина Ангелова, Стандарт
hard admin

*

 

Top