Селяни, селяни…, ама се ла ви*

Гаражи-кокошарници, лозя пред панелката, крави във входа

Жельо МИХОВ

„Виж го какво прави тоя! Само скивай за какъв селски бек става на въпрос!“, посочва таксиметров шофьор. Автомобилът пред него завива рязко вляво, а водачът не дава мигач. „Това не се случва щото на тоя нещо не му е наред по колата, а щото така е свикнал. Той не пуска подобни сигнализации. Никога не го е правил. За какво му е на цървула? Чел е някъде по изпита, че има такива приспособления по автомобилите, но на него не му се налага да ги използва. Даже дали знае къде са? Ей така ще се изтрепем, бе! Ей така заради всеки селяндур, слязъл от баирите, дошъл в града и започнал да живее наравно с хората“, завършва тирадата си таксиметровият шофьор.
Селата обезлюдяха. Вътрешната миграция в страната придобива други измерения и хората все по-често търсят нови дестинации. Стягат куфарите и оставят страната единствено в спомените си. А селата опустяват. Нивите буренясват, но нашенецът се разполага баровски из кръчмите със спечеленото от гурбета, неистово търсейки вниманието на останалите у дома „селяни“, които да аплодират изпълненията му с възгласи „Ей тоя човек стана! Баси баровеца, от баирите възкачи своя Еверест на просперитета! Тц-тц, а к`ъв селянин беше!“.
Героят на масите вдига чаши, лее алкохол по покривките, черпи в кръчмата, а после олюлявайки се отново сяда зад волана. Дава газ и на завой отново пропуска да пусне „мигач“. Това вече го е правил с очите си в местната кръчма докато „сигнализира“ на сервитьорките. Намига им сякаш има конюнктивит.
Селото е далечно минало. Добре дошли в света на новите граждани. Велсоме (welcome) в съвремието, където посрещат по парите, не по мазолите.

***

Един обществен строй предизвика велико преселение в Родината. Селото стана желана дестинация единствено за през уикенда. До ден днешен градовете се изпразват от тръгнали си хора по милите им бърчинки. „На вилата отиваме“ е „кодираното“ задание към GPS-а. Всъщност връщането у дома към порутената къща на село с прилежащия й двор, е презареждане. Багажниците се пълнят с буркани, чували, кашони, пълни с цялото продоволствие, което ще откъсне гражданите от ежедневието им на марш из хранителните вериги.
„Всички сме селяни, няма нито един гражданин“, бе казал един комшия докато носи две връзки праз към петия етаж в панелката. Няма да ги яде веднага, разбира се. Целта е да бъдат засадени в две кофи на терасата, а той да се възползва на трапезата от тях, когато му хрумне. Същото важи и за киселото зеле, „обесените“ меса по терасата и т.н. подробности. Балконът на съвременния гражданин се е превърнал в мини-градина. Там е стопанството, там е поминъкът, там е истината.
„Гледай го, бе! Превърнал е панелния апартамент в селска къща с двор. Заварил винкели, за да си направи асма. Под нея посял цветя, на задната тераса гледката му са две джанки негово производство, за да брули за ракия. Почвата не е добра, иначе сигурно и картофи щеше да посее. Пейките пред входа е превърнал в гостна. Там висят с жена му по цял ден. Посрещат гости, говорят си и правят забележка на всеки дръзнал да изтръска нещо от терасата си. Е, как?! Те по цял ден стоят на пейките и въртят мохабети. Волни пенсионери, превзели цялата площ пред входа. Това е жилищна кооперация, но те я смятат за вила някъде по родното село. Хем не искат да си ходят на старини там, хем налагат селския си манталитет и чувство за собственост на околните. Имат и градинка край Арда, разбира се и тя незаконна, но това слабо ги притеснява. От панелен апартамент са направили вила на село. Къде го има това нещо? Да, облагородено е, но да се прави забележка на хората, че едва ли не нарушават идилията в стопанството им!?! Това е някаква изкривена представа за живот в града“, оплаква се жител на Кърджали.
Негов съкварталец пък посочва с ръка вход на съседен блок. „Под стълбите имаше кухина. Заградиха я от двете страни и направиха кокошарник. Гледаха кокошки, пич! Представяш ли си! Качваш се по стъпалата, а отдолу ти кудкудякат пернатите. Всеки ден един дъртак се мушкаше вътре да си търси яйцата. Пускаше и птиците да се разхождат покрай блоковете. Това беше преди време. Преди народът да изтрещи и огладнее. Кокошките започнаха да изчезват докато оня не се отказа. Има надежда още явно. Не сме гладни толкова. Иначе и безпризорните крави, разхождащи се из квартала, щяха да започнат да изчезват. Ония гаражи край Арда, нали ги знаеш? Сигурен съм, че една трета от тях се използват за селскостопански нужди-гледат се животни, слагат се джибри и се складира зимнина. Това е България, няма бягство от селото. Където и да уседне, нашенецът превръща всичко наоколо си по подобие на родното място“, дума друг кърджалиец.

***

„Какво продават тук?“, пита възрастна жена на пазара на производителите в Кърджали и сочи отрупаните сергии. „Пълно е със стока, но аз не съм чувала някой да произвежда портокали и банани в региона. Продава се всичко, но добре, че са истинските стопани и производители от околните села, че тук в града да опитат хората какво е храна без всякакви отрови в нея. Всичко ни е истинско. Чудя се как някои хора дават толкова пари за ракия от магазините. И какво пият? Нещо отвратително. По селото даваме ракия на по 7-8 лева килото. Истински плод, голям градус. Пиеш нещо, което знаеш какво е. Не да ми правят реклами на някакви производители, дето отдавна правят химии. Истината идва от село. Там е духът на целия този народ. Няма по-натурални продукти от тези, които носим ние. Бабички, бабички, ама и баба знае кое е най-качественото. Нашенци са свързани със земята и колкото да се опитват да ги откъснат, няма да стане. С реклама не става. В София може и да успяват ама тук, в Родопите, хората са отгледани с истината. Тя никне от земята. Не се продава в брошурите и по тезгяхите на разни големи магазини“, реди възрастната жена на сергиите на кърджалийския пазар. „В момента предлагам орехи. Супер ядки. Брани от моите дървета. Но не мога да привлека клиенти защото отсреща трима цигани продават орехи два пъти по-евтини от моите. За да подценяват стоката така, вероятно са брулили чужди дървета. Могат да ги пуснат и за по 50 стотинки за кило. Не им пука защото единственият труд, който са положили, е да минат по селата и присвоят стоката на други стопани. И в нашето село сме виждали похожденията им. Чупят клони, режат, на тях догодина не им е нужно. Ще отидат в друга част на страната и така. Ние обаче сме стопани. Трябва да се грижим за имота“, допълва жената.
Неин набор от мини-тържището в центъра на града, пред магазин „Осетия“, също застава на тази позиция. Убедена е, че нашенското е по-хубаво. Разказва и интересна случка. „Преди време при нас тук дойде Сергей Станишев. Искаше да си купи домашни зеленчуци. Взе домати, марули, краставица. Нямаше пари обаче. Услужиха му неговите хора, а той даде 20 лева и не потърси ресто. Не че завиждаме на жената, която му ги продаде, ама доматите бяха от складовете, не нейно производство. Знаем го това защото синът й работи там. Той й ги носи. Пък тя вика на лидера: „Вземи да видиш истински зеленчуци от Кърджали. Без нитрати и без други отрови“. Затова и той хареса продуктите й. Външен вид има, ама не са като нашите от градините и от село“, хвали продукцията си жената.
Това е тяхното оцеляване. На тези, които са дошли преди години от село, работили са по заводите в града и са достигнали до пенсия. Не обаче и до по-хубав живот. Надлъгват се с живота и чакат някой и друг „лидер“ да не си вземе рестото. В Родопите се продава всичко, всичко, което ходи или покълне по тази земя. Пазарчетата никнат. Пълно е с баби от града, които предлагат стока от градинки в самия град. Веригата им се казва „Назад към природата“. Няма значение дали са живели 30, 20 или 5 години в града. Селото не може да бъде забравено и връзката със земята. Те са природосъобразния начин на живот на хората от панелките. Защото едно е да чакаш до уикенда, за да набереш продукцията от съседното село, друго е да го имаш сервирано върху обърнат кашон на тротоара. Това е битието в малкия родопски град. Заводи стоят порутени като след война, а вече дори и гаражите се превръщат в селски дворове. Съвремието на влюбените в земята си нашенци.

*Се ла ви-това е животът, от френски

На снимките:

На гърдите „Chanel“, над главата грозде. Идилия – по душа европеец, по манталитет и глътка-балканец
Дори Станишев си купи домати от градските „градинки“ край Арда

hard admin

*

 

Top