Съдба на родопчанка – 12 часа труд, отекли крака и сгазени мечти

А във фолклора няма и една песен за работа…
В Родопите народното творчество не е родило песни за работа. Но пък за любов-в доволно количество. Те звучат на всеки мохабет, на всеки празник, обилно полети с алкохол. Мечтата на неуморния труженик в планината-да дойде уикенда или следващия празник. Чашите се пълнят догоре, а изпразването им е свещена церемония. Количествените измерения на напитките водят до качествени изменения в поведението на празнуващите. При тази схема преминават и изразните средства на любов и почит при болшинството нашенци. Сиреч, повече ракия води до по-голяма емоция и обрисуване на любовните чувства. Някои от тях пък остават белези за цял живот и отекват дори в съдебните зали. В Родопите обаче няма домашно насилие. Поне така сочат изследванията на разни организации. Кой ли пък им вярва? Като случая за родопчанин, вкаран в съда защото люснал два шамара на половинката си. Като го питали що го направил, мъжът най-учудено контрирал: „Е как, че нали ми е жена!?“. А съдейки по народното творчество, човек може да стигне до извода, че любовта в Родопите е издигната в култ. Има нещо вярно, но по-скоро важи за празниците и съпътстващите ги ритуали. Те са най-тачени.
Закоравели родопски кавалери
Празникът на дамите се пада в неделя. Ден за почивка, но и предлагащ много възможности. „Как ще зарадвате жените на 8 март?“. Прост въпрос, зададен към средностатистически родопски кавалери, пиещи бира в малка кръчма в кърджалийски квартал.
„Какви жени, бе? В неделя има богата програма от мачове. Тъкмо платихме новите пакети за излъчване на футбол от „А“ групата ни. „Лудогорец“ и „Левски“ играят в неделя следобед. Ще заседнем за мача час и половина по-рано. Още толкова ще коментираме след последния съдийски сигнал“, отговаря един от компанията. „За някои футболът е въпрос на живот и смърт, но за нас е много повече от това. След зимната скука, най-после започнаха емоциите. Тази тръпка ни измъква от сивото ежедневие, от проблемите, от вечно мрънкащите жени. Е, все пак може да се отчетем с по едно цвете сутринта, защото така ще си спестим главоболията за мача. Защото като нищо ще се започне едно звънене по телефоните-„я направи това, забравил си онова“ и т.н. досадни подробности, а е много важно да има спокойна творческа атмосфера преди, по време и след мачовете“, споделя друг от компанията. Намесват се и цените на цветята. Започва спор, преминаващ в псувни към бодливите рози и всички видове букети. Накрая компромисът е да се купуват карамфили, чиято цена да е съобразена с кризисния бюджет на „отънелите“ кавалери.
„Абе, в крайна сметка ще пием по едно и с жените. Късно вечерта. Няма измъкване. Ще приготвим салата, отменяйки жените. Възможна е и по-голяма романтика в зависимост от резултата“, разсъждава друг от феновете.
Съдба на… родопчанка
В могъщата планина е пълно с малки хора, тя събира техните мечти, радости и болки. Макар и малки те са си техни и тях никой не може да им отнеме. Дори будилникът, който събужда една шивачка всеки ден в пет часа сутринта. Тя е една от многото родопчанки, които имат своите малки мечти, но и следват същевременно своята участ да са родени в тази част на планетата.
„Часът е пет и алармата на телефона дава старт на поредния тежък и тягостен ден. Ставам, за да се подготвя за работа. Това включва да приготвя закуска за дома, да си направя сандвичи за обед, допълнително кафе за почивката. Не е само моята програма такава. Много от жените го правят, за да спестят още някой лев. Кафето от автомата е стотинки, но хората кътат и от това“, разказва шивачка от Родопите. Най-интересната част от деня й е сутрин в малкото бусче, с което отива на работа. Там споделя с колежките си как е минала вечерта й, там е трибуната й за гордост с успехите на децата в училище предния ден, там е рецептурникът за следващата вечеря, която прибирайки се след часове работа трябва да захване да прави у дома. Всичко това се случва сутринта, защото когато се прибират, са прекалено уморени за „обмяната на опит“, твърди 40-годишната жена.
„Състарихме се рано. Вече и разсъждаваме като пенсионери, дори толкова години преди да дойдем на техния хал“, разказва жената. Дори не подозира, че стартът за празнуване на 8 март е даден именно от недоволни от условията си за работа шивачки. Това обаче се е случило в края на 19 век в Ню Йорк. Не и в Родопите, пък било то и 15 години след новия милениум.
„Денят започва и приключва за нас натоварени в буса, който ни откарва във фирмата. Не знаем с точност кога ще приключи работният ден. Случвало се е да сме прави по няколко часа. Краката после пулсират отекли. Умората ни превръща в роботи. Движенията ни са такива-механични, по навик. Работим на норма, която за деня знаят само бригадирите. „Ще бачкате извънредно!“, ни казват често, защото така заповядал шефът. Глоби не ги плашат, плащали ги и всичко продължава постарому. Така се говори. Работили сме извънредно по нощите. Никой не знае дали това се плаща. Иначе собственикът са го глобявали. За липса на трудови договори, за работници под 18 години, за извънреден труд и работа по време на официални празници. Нищо не се променя впоследствие. Ние не искаме да почиваме дълго, нямаме против да работим и в събота, и в неделя, както много пъти се е налагало, просто всичко да е заплатено. Знаем, че е невъзможно това в България. Но и цялата тази работа не заслужава мизерните си пари. С тях никой не може да живее нормално. Записани сме в магазините, вечно сме в заеми. Добре, че в кварталните бакалии ни познават и хората ни влизат в положение. Подобни заплати стигат единствено за сметките. Някои от тях обаче се натрупват с месеци. Плаща се само това, за което не могат да те изключат веднага. Разболееш ли се и нямаш ли кой вкъщи да ти помогне-целият план се проваля. Във фирмата дават и купони за храна за определени магазини. Ако си бил в болнични, оставаш без тях. Не ти се приспадат за дните, когато си боледувал. На въпроса „Защо?“, се отговаря с: „Къде пише, че трябва да вземате купони за храна, как ще го докажете?“. Доколкото знам върху сумата за тях не се плаща данък, но ето-дават се като висше благоволение, но на „здравите“, разказва жената.
„На много от жените мъжете са в чужбина. Само така успяват да закрепят двата края. Годините обаче си минават и подобен ритъм става все по-труден. Сякаш съдбата ни е такава. Работа цял живот, до последния дъх и нито един спестен лев настрана. Празник ли? Хубаво би било да се съберем с приятелки. Без мъжете. Да си поприказваме, да обърнем няколко чаши вино, да забравим, че на другия ден отново всичко ще е постарому. Нашата орисия е такава, но поне няколко пъти в годината да разполагаме изцяло със себе си“, смята родопчанката. Никога не е чувала как се е достигнал до този празник на жената.
Жельо МИХОВ
На снимките:
Тежка работа, но и здрав купон
Родопските дами във властта
Себихан Мехмед-„златният“ коз на Крумовград
Много работа, опит, постижения. С тези три думи може да се опише един от най-големите козове на ДПС що се касае до избори за кмет в Източните Родопи. Себихан Мехмед потвърждава думите с трите си последователни мандата начело на родопската община. Големият политик си личи по резултатите, а в случая е достатъчно просто да се спомене Ада тепе. Добивът на злато ще сложи край на безработицата в Крумовград, като това обаче по никакъв начин няма да наруши екоравновесието в региона. 
Салиха Емин-първата дама лидер в ДПС
Салиха Емин разчупи представите за ДПС. Тя стана първата жена, оглавила младежката структура на партията на национално ниво, постигайки убедителен резултат при гласуването пред опонентите си. „Знам какво е да работиш и да се опитваш да пробиеш в един свят, запазен за мъже“, категорична е Емин. Кърджалийката влезе в парламента, след като вече имаше опит като парламентарен секретар на Министерството на земеделието и горите.
Д-р Дариткова-между политиката и пациентите
Политика и пациенти. Така най-кратко може да се обрисува ежедневието на д-р Даниела Дариткова. Смолянчанката е вече трети мандат е депутат от ГЕРБ. Наскоро тя бе избрана за шеф на парламентарната комисия по здравеопазване. Тя е и председател на общинската структура на ГЕРБ в Смолян, оглавява и Областното ръководство на Жени-ГЕРБ.
Въпреки многобройните отговорности като народен представител, д-р Дариткова винаги има време и за своите пациенти. Тя е общо практикуващ лекар на близо 3 000 здравно осигурени и около 200 неосигурени родопчани. „Няма как да дойдеш отгоре и да припознаеш проблемите на хората. Трябва да ги познаваш и да отидеш „горе“, за да ги решиш“, е твърдото убеждение на силната дама в ГЕРБ-Смолян.
Дора Янкова-от селски кмет до парламента
БСП има своята „желязна лейди“ в Родопите в лицето на Дора Янкова. Родопчанката е обвързала целия си живот с левите убеждения. Активно в политиката влиза още в зората на демокрацията, когато става първата жена-кмет на родното си село Момчиловци. Следва мандат в парламента по време на правителството на Иван Костов и осем години начело на Смолян. След два мандата като кмет, Янкова отново е в Народното събрание.
Цвета Караянчева-силното момиче в една мъжка игра

Силното момиче, което не се уплаши и продължи. Така зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов описва с едно изречение Цвета Караянчева. Машинният инженер е основател на ГЕРБ край Арда. Във времето, когато партията на Бойко Борисов все още правеше първите си крачки към голямата политика. Караянчева наруши статуквото в региона и… три пъти успя да спечели мандат за партията в Кърджали.

hard admin

*

 

Top