Тайните служби на БКП провели разработка срещу щангиста Наим под кодовото наименование „Хамелеон“, агентите се провалили

Шесто управление на Държавна сигурност (ДС) за борба с идеологическата диверсия е започнало разработка срещу Наим Сюлейманов под кодовото име „ХАМЕЛЕОН“ през 1987 г., чиято цел е била да разколебае избягалия след „възродителния процес“ в Турция спортист и да го върне в България.
При невъзможност за изпълнението на тези цели задачата на Шесто управление на ДС се свеждала до провеждането на „мерки за оказване на психологически натиск върху Наум Шаламанов с цел недопускане на постигане от него на по-високи спортни резултати“ (виж последният документ от серията по-долу).
Това разкриват неизвестни до момента документи от архивите на ДС, публикувани в сайта Десе бг. Те са включени във 2-ия том на новия сборник на комисията по досиетата „Държавна сигурност – смяната на имената – Възродителният процес 1986-1990 г.“, чиято премиера беше миналата седмица.
Предложението за образуване на дело за оперативна разработка срещу именития щангист, избягал в края на 1986 г. по време на Световната купа в Мелбърн през 1986 г., е от май 1987 г.
Разработката е инициирана от отдел 09 на Шесто управление (за обезпечаване на средствата за масова информация, БТА и агенция „София-прес“, бел. ред.).
Тя е утвърдена от тогавашния зам.-началник на Шесто управление подполковник Цвятко Цветков. След промените той беше главен секретар на МВР в правителството на БСП начело с Жан Виденов, а след това дълго години се подвизаваше на „Позитано“ 20 като експерт по национална сигурност и член на Националния съвет на БСП до 2011 г., когато почина.
В Шесто първоначално са планирали мероприятия по разколебаването на Наим Сюлейманов и за дистанцирането му от „антибългарската кампания“. На второ място в идеологическото управление на ДС са предвиждали да формират мотив на спортиста за завръщането му в България. При невъзможност да бъдат изпълнени тези цели Шесто е предвидило мероприятия, чрез които Сюлейманов да бъде поставен под психологически натиск и по този начин да бъде възпрепятстван да стане шампион от името на Турция.
Очевидно всички замисли на Шесто управление са претъпели пълен провал, защото нито Наим Сюлейманов е върнат в България, нито е възпрепятствана неговата спортна кариера и той стана трикратен олимпийски шампион.
Има и други документи, предхождащи бягството на щангиста след „възродителния процес“. Това е писмо на началника на Окръжно управление на МВР в Кърджали до началника на Шесто управление на ДС от април 1986 г., от което става ясно за проведена среща на тогавашния първи секретар на Окръжния комитет на БКП Георги Танев (министър на вътрешните работи от 1988 г., бел. ред.) с преименувания от Наим Сюлейманов на Наум Шаламанов.
Следва справка „По случая Наум Шаламанов“, която е подготвена вече след бягството му. В нея то е определено като отвличане и проява на международен тероризъм. Документът съдържа „опорните точки“, които режимът е трябвало да следва по този случай. Сред тях на първо място е тезата, че спортистът е отвлечен насила. На второ място всички негови изявления да бъдат разглеждани като резултат от манипулирането му от страна на Турция. Планирани са и редица пропагандни прояви в негова „защита“.
Публикувано е и писмо до спортиста от името на неговия баща. Следващият документ, свързан със случая, е телеграма от посолството на НРБ в Париж, от което става ясно за поисканото от Сюлейманов политическо убежище в Турция.
В специална информация, озаглавена „Някои оценки и изводи на Генералното консулство на НРБ в Одрин относно случая „Шаламанов“, пък е описано пристигането на щангиста в Турция.
Последен от серията документи е секретно предложение относно: Откриване на ДОР на Наум Шаламанов.
Наим Сюлейманов е роден през януари 1967 г. в семейство на български турци в с. Птичар, Момчилградско. От малък започва да тренира вдигане на тежести. Два пъти е световен и три пъти европейски шампион за България.
При „възродителния процес“ името му е променено на Наум Шаламанов. По време на Световната купа в Мелбърн през 1986 г. успява да избяга в Турция. Там получава турско гражданство и променя името си на Наим Сюлейманоглу. НРБ получава парична компенсация от 1 250 000 долара, за да може той да се състезава за Турция.
Наим Сюлейманоглу става триктратен олимпийски шампион, като печели златни медали на Олимпийските игри през 1988 г., 1992 г. и 1996 г.

„Аз бях много доволен от положението си в България. Ако не ми бяха сменили името, никога нямаше да избягам“, заявява след промените Наим Сюлейманоглу.

Наим: Аз нараних Тодор Живков – тук

hard admin

*

 

Top