Тодор Зангочев: Сушата убива иглолистни гори в Южна България

Иглолистните гори на ниска надморска височина в цяла Южна България съхнат поради сушата в последните години, твърдят експерти от регионалните служби по горите.

Тази година загиването на иглолистни дървета става масово край Харманли, Мъглиж, Хасково, по-ниските райони около Кърджали. На много места стърчат изсъхнали големи борове с височина 10-15 метра. Според инж. Тодор Зангочев, директор на РДГ – Кърджали, засегнати са насаждения из цяла южна България.

Заради съхнене на гори от чер бор в района на Мъглиж и на други места около Стара Загора, през март е правена санитарна сеч и са проучвани причините, обяснява директорът РДГ в Стара Загора, инж. Петър Заяков. На съвещание с експерти от София като причина за съхненето са установили няколко причини, една от които е гъбата Sphaeropsis sapinea (Сфаеропсис сапинеа).

Експертите от Лесозащитна станция – Пловдив през май са проучвали изсъхнали гори край Харманли. Те са открили, че изсъхналите дървета са нападнати от гъбата Сфаеропсис сапинеа, обяснява Христо Томовски, директор на Лесозащитната станция – Пловдив. „Да, в изсъхналите дървета край Харманли открихме тази гъба, но нея я има в цяла България, това е нещо естествено. Тя, сама по себе си, не може да предизвика съхнене на дърветата. Въпросните борове просто са отслабнали защото вече няма достатъчно влага, растат на ниска надморска височина, а и климатът се промени. Дървото е като човека и имунната му система при неблагоприятни условия отслабва.“ Според него, при нормални условия, на 700-800 метра надморска височина, борът може да изкара 200-300 години. В този регион обаче животът му е не повече от 50 – 60 години. Сега обаче съхнат и 20-30-годишни иглолистни насаждения.

„Съхненето е повсеместно в почти цяла южна България – казва инж. Заяков – Може би за пръв път се проявява така масирано във всички иглолистни култури, белия бор, черен бор. Това се дължи най-вече на ниската надморска височина и на така наречения хидротермичен режим, тоест, недостиг на вода“.

За да се предотвратят усложнения от други вредители, те са дали предписание на горските стопанства да се отстранят по-бързо изсъхналите дървета от гората. Ако това не се направи навреме след като изсъхнат боровите дървета там се настанява корояд, който се прехвърля на останалите.

Димитър Петков е старши лесничей в ОП „Горска компания“ – Харманли, който стопанисва 144 00 декара гори, част от които са иглолистни. Той е участвал в залесяването на повечето повредени насаждения преди 40-50 години и е наясно със ситуацията.

„В момента почти всички гори, където има иглолистни насаждения над 30 години са засегнати. Поразени са насаждения предимно от черен бор и по-малко от бял бор.“ В тази ситуация горските са предприели санитарна сеч, на т. нар. каламитна дървесина (повредена, в резултат на пожар, болести, снеголом). Тази година съхненето в района около Харманли е повсеместно, казва Петков. Той определя причините така:  „През последните 4-5 години в този край има екстремна суша, която повлия на тези насаждения. Районът е с надморска височина 150-300 метра, няма атмосферна влага, а повърхностната бързо се изпарява.“ Той обяснява, че тези залесявания са започнали през 70-те години на миналия век, с министерско постановление и разпореждане на министерския съвет, за създаване на интензивни иглолистни култури за задоволяване на целулозната промишленост на България. Тогава само в този регион са създадени хиляди декари нови насаждения, за да се намали зависимостта на вноса на дървесина от Коми, Русия.

Сушата според експертите се отразява на иглолистните гори и във високите пояси, но не толкова забележимо.

Иван Атанасов



––––––––––––––––––––––
Продаваш старата си кола? Покажи я на 1.2 милиона души!

hard admin

*

 

Top