Три карти на надеждата: Да грабнеш 100 лева след труд за… 20 стотинки

Казиното на малките мечтатели

Жельо МИХОВ
 „Дай ми два лева, за да им взема парите. Имам усещането, в мен е, ще ги обера всички!“.
Молбата е отправена от около 30-годишен мъж, застанал встрани от маса, на която шест души залагат в игра на зико. Стара, овехтяла, доусъвършенствана с цената на нов тънък дървен плот, няколко пирона. Столовете около нея са от всякакъв вид и на различна възраст, за която свидетелства калибърът на пораженията. Над мъжете мъждука електрическа крушка, поклащаща се на кабел, който вятърът разиграва във всички посоки. Осветлението ту намаля, ту се увеличава. Сякаш намигване от страна на съдбата за поредния, който събира разхвърляните монети по масата.
Часът е около 20 и нещо. Денят от седмицата няма значение. Поредната маса край квартален магазин в малкия родопски град, поредната нощ, следващото изпитание за джоба и надежда за отмора след работния ден. Група мъже залагат пари на комар и стискат картите с „панелния“ блян да променят финансовото си състояние в „приключението“, обяснено на жената с: „Отивам до магазина за по бира и да купя хляб“. Часовете минават, раздаванията също. Монети дрънчат по масата, хвърлят се и банкноти, които само за минути сменят по няколко собственика. Играта е съсредоточена, поливана регулярно с алкохол, а мястото на всеки напуснал се заема мигом от друг кандидат да „отпусне нервата“. Бъркането в джобовете става все по-често, израженията по лицата все по-сурови. Лампата продължава да мъждука…
 
34 е най-любимото число
„Тя ми даде дамата, даде ми и попа. Тя действаше безскрупулно, просто вършейки нейните работи. В нея имаше чифт, но трябваше да опитам.
Тя държи валето, тя държи валето…“.
Това е част от текста на една от най-известните песни на AC/DC. Рокаджиите описват изключителните сексуални преживявания от страна на лирическия герой с изразните средства на една обикновена игра на… покер.
В зикото се борави само с три карти. Сборът печели, а комбинации могат да се правят само с еднакви бои или с тузове и седмици. „Трите карти“ е една от най-разпространените комарджийски игри в страната. „Лесно, просто и с много тръпка“, казват играчи.
Асото е 11 бройки, по 10 са поп, дама, вале, десятка, девет и осем отговарят на цифрите си, но седмицата, тя е „друга карта“, особено когато е спатия. Именно това е „зикото“. Седмакът отговаря на 11 бройки и може да се комбинира с всяка една карта независимо от боята. Само седмици и тузове могат да „броят общи точки“. Обаче – докато два аса правят 22 (по 11 бройки на карта), то два седмака са 23.
„Три туза са 33 бройки, но три седмици са 34 – най-високата бройка. С тези карти се залагат апартаменти, хвърлят се на масата ключове за автомобили, дори жени се пробутват, ако разбира се има желаещи да отговорят на залога. Няма кой да бие „генерала“ с двамата „полковници“ отстрани“, казват играчи, обяснявайки конфигурацията с участието на три седмици.
Ако трите карти са от различни бои, не могат да се комбинират като бройки, важи само най-голямата. При една боя обаче става друго. Примерно – седмица, дама и туз в карите се броят 28 точки. При различни бои и без участието на зикото, точките са 11 – колкото на най-силната карта – асото.
От 20 стотинки вход до 500 лева за свара
„Няма човек в страната, който да не знае правилата на „трите карти“. Разликата е единствено във входа. Едни „влизат“ с 20 стотинки, други с 50, трети с 5 лева, други с 20.
Сварата обаче може да достигне 500, дори и 3 бона. Завърта се играта. Всички хвърлят за вход. После първият може да вдигне, останалите, ако искат да продължат, трябва да платят. Който смята, че картите му са слаби се отказва. Другите продължават. Когато останат двама, последният може да предложи свара на опонента. Ако той му откаже, другият може да вдигне с пари и да чака плащане. Ако другият отговори, картите се свалят и така. Ако обаче е навит да „сварят“, следва ново раздаване за парите, които са натрупани от входа и вдигането. Между двамата. Ако останалите са съгласни да участват в разпределението на натрупаното-трябва всеки от тях да плати събрания вход от предното раздаване разделен на две. Да речем ако събраният вход е 5 лева, за да участва всеки „киха“ по още 2,50 лева. Отново може да се вдига и накрая някой да прибере, да речем, 100 кинта“, разказват играчи.
Напълно е възможно сумите да достигнат до много по-големи размери. Въпрос на контингент от играчи и финансовия им потенциал.
„Има места в Източните Родопи, на които са се разигравали свари от порядъка на 3 бона. Хвърчат пари заради трите карти на късмета. Може да се разиграе и „на тъмно“. Това е когато първият не си вдигне картите и заложи входа. Играе на сляпо. Това означава, че следващите, за да продължат трябва да платят двоен вход. Вторият обаче може да затъмни, също без да вдига карти, и тогава влизането става умножено по четири за всеки. Нищо не се знае. Всичко е късмет. С няколко лева и 20 стотинки за вход, човек може да се върне у дома с няколко десетки лева. Само малко късмет и добра карта“, разясняват стари играчи.
Викане, нерви, малката радост от успеха в един… „провален“ живот
Тишината на масата е нарушена от изблик на гняв от няколко от играчите. Тонът става твърд и висок, причината – грешно раздаване от страна на един от комарджиите. Объркал е реда и е пропуснал картата на друг от компанията. Никой не знае каква би могла да е ползата или загубата от възможната комбинация. Всички единодушно хвърлят картите в средата и раздаването се повтаря, но… чувството за изпуснатия миг за удар остава…
„Виждал съм хора да отгризват със зъби картите от яд, че нещо не се е получило. Да скачат на бой, да се пробват да бележат с нокът картите и да знаят кой каква държи. Понякога е битка за всяка… стотинка. В същото време обаче действа разтоварващо. Дори да загубиш, тръпката, че си бъзикал късмета си е неописуема. Плюс това не може човек вечно да губи или постоянно да печели. Една вечер си тръгваш от масата с 50 лева, друга си вътре с 20 и нямаш дори за цигари. А си дошъл до магазина само, за да си купиш и запалиш. Играят всякакви хора-от пенсионери, през работещи, до ученици дори. Всеки печели, всеки губи, но въпреки всичко действа разтоварващо. Тръпката да извадиш десеторно повече от това, което си вложил, и то на момента, на място – без да чакаш числа, топчета, мачове-ето я истината. Правилата са ясни, следва раздаването и хвърлянето на залозите. Кой каквото държи в ръцете, това е силата му. Естествено, че най-сладкото е да блъфираш всички. Вдигаш, залагаш, държиш се сякаш в теб е всичко и в един момент отказваш един по един всички. Накрая с осем бройки можеш да бутнеш 50-60 лева в джоба.  Тръпка. Това е обяснението. И естествено – жажда да превърнеш монетите в сериозни банкноти“, разказва мъж на 65 години. Играе всичко, но само срещу залог.
Съдбата винаги държи туза
„Съдбата винаги държи туза. Жената винаги хваща за топките. Разликата не е особено голяма. Поне и двете са в женски род. Винаги боли еднакво“.
Това споделя друг играч. Един от многото. От тези, които рядко ходят по храмовете, но пък за сметка на това се изповядват в кварталната кръчма. Тя е крайъгълният камък на обществото. Основна градивна единица-здрава като тежките и надраскани с послания дървени маси. Има я във всеки квартал, всяка махала. Посещава се от едни и същи екземпляри, които се скриват от околния свят, а часовниците обикновено никога не отчитат точното време. Смята се, че народопсихологията на славяните се опира на три основни душевни постамента-храма, кръчмата и банята. Демек, вяра, човещинка и изплакване на прекаленото очовечване. Като изключим първото и третото, второто си е доста вървежно.
Единият от многото, прошарен мъж, стои пред чашата и се мъче да изплакне житейските си болежки. Лекува ги с вътрешен високоградусов масаж и клетви на собствените постъпки с изкривено изражение, хапене на устни и люти псувни към целия свят.
„Ходих онази вечер на машинките“, въздъхва тежко. „Не ме питай. Пак тъпотия. Тъкмо си изчистих борчовете преди няколко месеца и сега пак. Нещо ме стегна. Все едно ме хвана за гушата. Стиска те здраво. Бяхме с едни приятели на маса. Пием, мохабет. Нали се сещаш? Няма проблеми, спокойствие. Интересни истории. Смях. Наздраве. Стари спомени. По едно време, моята ми звъни по телефона. Сега се прибирам, викам й. Мина време – пак звъни. Замислих се. Дали от алкохола, не знам. Пак ми влезнаха едни мисли. Да знаеш, и старите спомени на раздумка с приятели лекуват само временно. Върнах се обратно в действителността. Всички помиярски проблеми. Връхлитат те зверски. Едно нещо не е свършено, друго, а за тях трябват все пари. Мисля си: „Преди години въртях такси. С какво ли не съм се занимавал, но имаше далавера. Имаше кинти. Какво стана изведнъж?“. И в този момент ме споходи. Онова чувство. От бая време не бях ходил. Обаче ми се случваше да сънувам числа. Затварям очи и ги виждам. Въртят се. Помня ги всички. Не ми дават мира. Не може да е случайно. Това е знак от съдбата. Не е възможно цял живот да блъскаш и да си беден. Трябва да съществува някаква справедливост. Всичко е на кантар. Ту лошо, ту добро.
И така, чувството ме души, стиска. Дали и под влияние на алкохола, не знам. Отидох. Не ми трябваше да си записвам сънуваните числа. Така добре ги помнех. Минах през „топчетата“ в пункта и пуснах фиш. Седнах да изпия една бира докато ги проверя. Отпивам и през ум не ми минава, че ще загубя. Такъв натрапчив сън-не е истина.
Приседна ми. Нито лев печалба. Имах още бира. Ядосах се и заложих 50 лева на други, „несънувани“. Същата работа. Полудях. Излязох навън. Пълен кошмар. Не ми се мислеше, че зарязах хубавата компания и вместо да се прибера у дома отидох кинти да снасям на хората…“, разказва мъжът.
Същата вечер е потрошил около 300 лева на машинки в местно казино. „Едноръкият бандит“ е вземал с две шепи от него.
Какво му липсва? По думите му само едно – една добра вечер с няколко еднакви символа. Гълта питието, гаси цигара и става от масата…
 
На снимките:
„Генералът“-седмица спатия с двамата „полковници“-34 точки, на тази ръка се „залагат апартаменти“
Игралната маса на импровизираното квартално казино-раздават се картите, хвърлят се монети и банкноти
Играе се навсякъде, може и правостоящи
hard admin

*

 

Top