„Тъпата българка”: Плюя в тази орисия!

Никой не обърна внимание на родните бежанци
 
Николай Михайлов
 
„Ние сме бежанци в собствената си Родина, но за нас никой не говори. Политиците се правят на състрадателни европейци, нагаждат се на „Великите сили“. За да станат медийни герои пък са готови на всичко. Лицемерно е, някак си звучи фалшиво, а и вие журналистите само пишете и говорите за сирийските бежанци. Пишете за българите, които сме бежанци по целия свят, защото собствената ни държава не я е еня за нас“. Критиката отправя 45-годишният Сергей Росенов. Мъжът се стяга, за да пътува отново за Холандия, където работи от 10 години като заварчик. Твърди, че ако не обича майка си, която е болна в момента,  и планината, никога не би се върнал. Преди държавата ни да влезе в ЕС, той нелегално отишъл да работи в странство.
„Много е мъчно в началото, не знаех езика, бях попаднал като че ли в друг свят. Имаше в сърцето ми и болка, и гняв, и мъка. Разведох се преди да замина, нямам деца, но ми беше мъчно за родителите ми и планината. Носталгията по родния дом е много силна в началото, после… свикваш“, разказва Сергей. С хубавото се свиква, допълва мъжът.
„С малък автобус те карат на работа, регламентирани две почивки, извънредно заплащане, ако останеш да работиш и след приключване на трудовия ден. Всеки петък  постъпват пари по картовата сметка“, разказва.
Сергей с още двама българи наели под наем жилище, за да им излиза по-евтино. Обзавели си го по-много интересен начин. Периодично холандците изкарвали пред домовете си ненужна бяла и черна техника и мебели, когато желаят да сменят обзавеждането си. По този начин нашенците успели да се сдобият с телевизор, компютър, хладилник, дивани, легла.
 
Няма дървена хамалогия, има 3000 евро заплата
 
„Най-бях впечатлен, че всичко е газифицирано, не се занимаваш с дървената хамалогия“, смее се Сергей. „Много е хубаво, уредено, но ми липсва планината, нашата Родопа планина. При нас въздухът е друг, а бе друго си е като си на своя територия!“, казва мъжът. Обаче като се върнел в Родопите, нервите и начинът на живот пак го карали да зареже всичко и да избяга в чужбина. Уредил на работа и свои приятели, които пък не искали изобщо да се връщат в Родината ни след като взели първата си заплата от 3000 евро.
„Защо и при нас не е така, не мога да си отговоря, а храната в пъти е по-евтина от България. Нас ни обичат, защото работим и в събота, и неделя, а холандците задължително почиват и си спретват подобаващи уикенди“, посочва Сергей. Холандците няма приятели, те били практични хора, липсвал им този, нашенския си балкански нрав да купонясват и да слушат чалга, смее се Сергей и се определя като бежанец в собствената си държава.
 
Девизът: Слугувай, за да не слугуват децата!
 
Не толкова доволна от работата в чужбина е 62-годишната Тодора Петкова. Жената гледа възрастни хора в Солун, Гърция. И тя ходи, връща се. И всеки път е за последно, но като я притисне безпаричието и проблемите пак… тръгва. Жената помага на децата си, които също имат деца. Тя ги издържа, но желанието й е те да не ходят да слугуват на чужденци.
„Лоши са гърците, споделя жената, а работата е тежка и мръсна. Цял ден съм на крак, готвене, чистене, пазаруване, а когато са тежко болни възрастните хора, нали се сещате, всичко е „под тях“, трябва да ги мия, да ги вдигам, изобщо не ми се говори“, споделя Тодора.
Тя е учителка по професия, а казва, че от 7 години е вече прислужница и робиня.
„Много им е лошо отношението към нас българите и затова ми е мъчно. Работя много и постоянно са недоволни, сега съм в една къща и ми причислиха освен една възрастна старица, да се грижа и за домашните любимци. Цял ден не подвивам крак, получавам от 700 до 1000 евро на месец и като почине възрастният човек се местя на друго място. Нямат ни за хора, викат ми „тъпа българка“. Сигурно няма да издържа дълго.
И в България ни унижават, и тук същото, нямам думи. В главата ми звучи  стихотворението на Яворов „На нивата“, където се казва: „Като няма прокопсия, плюл съм в тази орисия“, разказва неволите от гурбета си Тодора.
Друга смолянчанка, която живеела в Драма бързо се върнала на родна територия след като годеникът й грък я пребил от бой, защото на рождения му ден „флиртувала“ с негов приятел.
„Диваци, обобщи  Мариела. По-добре бедна, вместо пребита“, казва жената. Тя допълва, че много нашенци работят селскостопанска работа и условията, в които живеят, са меко казано мизерни. Добре, че работата била сезонна иначе не се издържало.
Друго семейство от Смолян се подготвя през март отново да замине да бере ягоди във ферма край Лондон. Хората изкарали шест месеца и спестили 15 хиляди лева, плащали им по 6 паунда на час. Те пък са много доволни и споделят, че работата не ги плаши. Работодателите били много коректни и условията на труд и живот били чудесни.
„А сега сме спокойни, защото освен, че погасихме заема си, ще изкараме спокойно зимата даже, децата ще имат пари и като заминем пак“, убедено е семейство Мурджеви.
Те са на мнение, че всеки трябва да се спасява индивидуално, защото политиците ни са продажни и държавата няма да се оправи.
„Жалко за тази хубава България, със славна история, но винаги с „куци“ политици“, обобщава семейството, което също ще се превърне в бежанско в собствената си Родина.
 
На снимката:
За някои Гърция е купон, море, слънце. За много нашенци обаче, е ниско платен тежък труд и обидно и презрително отношение. Снимката е направена от наш репортер на главната улица в Комотини преди дни
hard admin

*

 

Top