Харченето свърши, започва плащането – само празници каляват нашенци за битки

Няма ненаказано пиршество

Жельо МИХОВ
Заря, всякакъв модел фойерверки, пиратки като на всеобхватен бунт, безброй наздравици, песни и гюрултия-вакханалия на свободния дух. Сякаш цял един народ е въстанал срещу съдбата, напук на нея и въпреки нея. Усмивки на радост, някой и друг скандал, сълзи, породени от алкохол и стоплено в мили спомени сърце. Цели чети край софрите…
Това са празниците. А зимните са най-дълги. Като захванат от Никулден, та чак до Ивановден. Малката победа над цяла година тягостно ежедневие, отбелязана сякаш като парад на Червения площад за 9 май, с тази разлика, че оръжията се използват. Празници през ден, до откат и докато… свършат. После суровата действителност нахлува в съзнанието, редувайки студени и топли вълни, подобно махмурлук. Очи тъмнеят, глава се люшка, а уста проклина цяла вселена и… всички видове напитки, институции и лоши предзнаменования с наближаването средата на месеца. А те неминуемо връхлитат нашенеца. Още с първата следпразнична сметка, която всеки трябва да плати. Защото няма ненаказано пиршество и неплатено също. Българският махмурлук е толкова дълъг, че все по-трудно може да се излекува с нов запой. Та затова май нашенецът се чувства жив единствено по празници. Тогава той е воевода във въстанието, тогава той смело удря по масата и вади бойния арсенал.
Гърми докато не смъкне мазилката от олющената си панелка, а после следва тишина.
Мълчание и мини инфаркт при плащането на януарските сметки за чувството, че е жив.
Нашенецът хвърля пиратки със звуков потенциал на противопехотни мини, за които е изхарчил и последните си мангизи, но когато трябва да гърми срещу всяка несправедливост в битието си-той мълчи. И за това го мъчи махмурлук, за това живее празник за празник. Единствено тогава той се чувства жив и голям. През другото време, просто оцелява с мълчание, обливан в топли и студени вълни, чакащ следващото увеличение на нещо си.
Няма безкрайни празници, но харчове…
Около 250 000 българи избраха да прекарат празниците в съседни държави, близо милион пък пътуваха в страната. От 350 лева до 1500 лева излизаха три нощувки с празнична новогодишна вечеря. По-евтино бе за нашенци в съседните Гърция, Турция, Македония и Сърбия. Всички места за настаняване в Родопите бяха заети по празниците, отчетоха хотелиери и туроператори. Финансисти пък предупреждаваха всички да имат едно наум с харчовете заради възможен джобен колапс през януари и февруари…
„Нашенци нямали пари? Скъпи им били винетките, вноските за здравни осигуровки, а са готови да профукат тройно повече пари за три дни отколкото вадят за месец. Вечно мрънкащи, вечно оплакващи се. Защо не питат чуждите туристи в страната ни, как се харчи когато си принуден да работиш на две места?“, коментира сервитьор в ресторант към хотелски комплекс на Пампорово. По думите му, 70 на сто от гостите по Коледа и Нова година са били българи.
„Семейство споделя, че от февруари започва да спестява за следващата си зимна почивка, паралелно и за лятната. Друго на тръгване бърза, защото „стига толкова иху-аху, идват януари и февруари и тежките сметки и стягане на коланите“. Не мога да разбера, защо човек трябва да се стиска цяла година за 4-5 дни почивка, в която отново трябва да се стиска? Аз не бих го направил, но може би защото работя цяла зима тук, лятото съм на морето и не ми прави впечатление това, за което хората заделят пари с цената на лишения“, коментира служителят на комплекса.
„У дома или навън, все е купон!“
Десетки хиляди родопчани избраха за празниците да си останат у дома или да ги прекарат на гости при роднини и приятели. Разходът варира от 100 до 350 лева и причинява почти същите емоционални усещания като в 3 или 4-звезден хотел.
„Какво нямаме? Ракия, вино, туршия, свински рибици, проснати на балкона? За една софра трябва преди всичко-добра компания. Другото е ясно“, коментира родопчанин, избрал да празнува заедно с приятели в домашна обстановка. 
„Не бяхме в къщи. Наехме само за вечер апартамент в града, който се отдава под наем. Около 20 души компания. Едните отговарят за алкохола, други за сухите мезета, трети за основното ядене. Много бързо се решава сметката. Хем си в града, хем не си у дома. Вдигаш гюрултия и не ти пука за съседите. На другия ден се измъкваш и до следващия празник. Щетите винаги излизат безплатни. Общо всеки се е бръкнал с по около 30-40 лева и това е, а винаги остава пиене и за афтър парти“, разсъждават тийнейджъри от Кърджали след новогодишния купон.
За други пък празниците са като тур. Започват на едно място и завършват… след няколко различни спирки отново на същото.
„Хубавото да останеш у дома е че винаги можеш да смениш местоположението си с друго. Започва се в един апартамент, след полунощ се отива в друг, следва същото в трети и така до съмване. Много хора, различни компании, мохабетът не зацикля, а на другия ден продължават историите в квартала-в местната кръчма или просто пред хранителния магазин, където може да се седне, да се пийне и хапне“, дават новогодишно ноу-хау родопчани, които твърдят, че от години са на подобен празничен режим.
„Пийте и не мислете, животът все ще си остане същият!“
„Пийте момчета, животът е много труден, но за сметка на това е кратък!“, призовава кърджалиец своята компания. А тя е корава и видимо търпи на студ. Поне наглед. Всички са застанали около маса пред малък магазин и пред угрозата да скучаят у дома с навъсена жена, издържат на ниските температури. Бирите се пресушават бързо, защото иначе смразяват зъбите, а останалият алкохол се държи предвидливо в джоба, за да е поносим.
Всеки един от тях ще изпита онази следпразнична „треска“, но дотогава все още има време.
Разговорите край масата са на висок тон, с усмивки, буен смях, наздравици и перманентния въпрос „Абе някой именник няма ли да мине и да почерпи?“. Говори се и за работа, настояща, бъдеща или за липсата й. Почти половината от четата се е прибрала от чужбина за празниците. След тях ще следва заминаване.
Мохабетът се люшка в различни посоки-от родното, през международното дередже, понася се по скарата на пушещото барбекю наблизо, облизва гърлата на бутилки по масата докато твърдо не се закове отново на масата със звънко „мърморене“ от страна на ударената посуда. Въздишките стават все по-тежки, а наздравиците вече не са за „многото години“, а от сорта „айде, че не остана“.
Всеки осъзнава, че блесналите погледи ще потъмнеят съвсем скоро с новия сблъсък с реалността. А тя отново ще нахлуе с първия работен ден за годината, с първата сметка за ток, винетката на нова цена и всички ежедневни малки препятствия, които ще изострят нервите до краен предел. Поне до следващите празници. Единствено те спасяват нашенецът. Воеводата тогава повежда четата и се чувства истински победител. Малката победа в голямата битка по бойните поля на Родопите.
На снимката: Афтър парти на 1-ви януари по нашенски-всички навън, пушещи скари и заредена с пиене маса
hard admin

*

 

Top