"Челопеч майнинг": Златен ръст

Или как новите технологии могат да удвоят приходите за две години
 
 Ако ефектът от инвестициите в нови технологии може да се измери директно в продажби, „Челопеч майнинг“ е примерът за това. От 2010 г., когато златодобивното дружество започна програма за разширение и модернизация за над 176 млн. долара, производството и приходите нараснаха повече от два пъти. Само за миналата година оборотът се увеличи с над 40%.
Зад широкия термин „модернизация“ стои не само подмяна на машините, а изцяло нова философия на работа. Звучи гръмко, въведената система за наблюдение и планиране на всички дейности под и над земята намали до минимум загубите от престой на оборудването и от неефективното използване на ресурси като работно време и материали. И макар че отделните елементи на тази организация на работа се прилагат и в други добивни предприятия, мащабът, в който беше изпълнен моделът в „Челопеч“, прави дружеството пионер в света. Това обяснява защо то днес е нещо като туристическа атракция. Компанията даже вече има специален автобус и хора, които се занимават именно с това – да показват на посетителите как работи едно съвременно минно предприятие.
 
Започва с оборудването
 
Всичко започва, разбира се, от оборудването, а първата пълна промяна се случва в обогатителната фабрика. Сменени са машините за смилане на рудата, флотацията е разширена и изцяло е подновено оборудването за сгъстяване и филтрация. „Реално построихме нова фабрика и най-любопитното беше, че го направихме, докато старата фабрика работеше“, казва изпълнителният директор Николай Христов. Със сигурност да произвеждаш и да изпълняваш инвестиционен проект на едно и също място по едно и също време е сериозно предизвикателство. Според Христов обаче това е бил изключително интересен процес. „Едните искат да бъдат оставени на спокойствие да работят, другите искат да влязат, да разрушат всичко и да го построят наново“, разказва той и признава, че това, с което го е спечелила професията на минен инженер, са именно мащабите на работа. С поетапното въвеждане на новите мощности производителността също плавно се повишава.
Промени има и в подземния рудник. Те започват още през 2005 г. – година след като канадската Dundee Precious Metals (тя ще добива злато и край Крумовград . б. р.) купува предприятието от Navan Mining, с въвеждането на нов метод на добив. Дотогава се е прилагало т.нар. подетажно обрушаване – метод, използван още от времето, когато рудникът е развит през 50-те години на миналия век и който оставя под земята празни обеми, които впоследствие се срутват и на повърхността се появяват пропадания. „Не можехме да продължим по този начин – той е много неекологосъобразен, а освен това голяма част от метала остава под земята“, обяснява Христов. Новият метод на добив – камерно изземване с последващо запълване, елиминира тези проблеми. При него рудата се изземва, полезният компонент се отделя, а останалата скална маса се връща отново под земята и запълва изкопите. Това позволява и много по-ефективно оползотворяване на рудата.
По време на инвестиционната програма компанията изцяло подменя оборудването и купува най-модерното, което може да се намери на пазара. Тук обаче се появява трудност – операторите трябва да се обучат добре, защото машините са много скъпи – едната струва над 1 млн. долара. Понякога на принципа проба – грешка, но процесът приключва успешно. После същото се повтаря и с обучението на хората, които поддържат машините. Компанията променя и метода, по който се транспортира рудата до повърхността, и заменя шахтите и вагонетките с гумени транспортни ленти.
 
Рудник без капак
 
С всички тези нововъведения предприятието оптимизира параметрите на работа. Все още обаче трябва да увеличи производителността, която преди началото на инвестициите е 900 хил. тона, и да постигне заложените в проекта 2 млн. тона руда годишно. Така се стига до етапа, в който в действие влиза новата концепция за управление чрез въвеждането на системата „рудник без капак“. Тя позволява целият производствен процес да се наблюдава на монитори и да се контролира централно. Макар че в откритите мини тя се прилага от десетина години, едва сега развитието на технологиите прави възможно използването й и за подземен рудодобив.
Концепцията се базира на wi-fi свързаност между всеки човек и машина под земята и контролната зала на повърхността, която прилича на космически кораб. Благодарение на това във всеки момент началник-смяната може да проследи какво се случва в рудника, да пренасочва ресурси и да оказва съдействие. „Ако една машина стои, а по план е трябвало да работи, той може да вдигне телефона, да попита има ли проблем и да помогне или да изпрати машината на друго място“, обяснява Христов. С помощта на чиповете, вградени в рудничните лампи, операторът може да проследи къде се намира всеки от работниците, което пък помага изключително много в по-екстремни ситуации, ако например трябва да се евакуират хората.
Оттук насетне могат да се правят много неща и всичко зависи от организацията на бизнеса. „Това, което направихме в „Челопеч“, е, че производственият процес е разбит до ниво задачи, до най-малкия детайл“, казва Христов. Всеки знае какво трябва да прави във всеки един момент, всичко е планирано и сложено в график. За да може да се изпълни графикът, работниците трябва да са осигурени ресурсно, инструментално, с резервни части, с различни услуги и системи като въздух, вода и т.н. Контролът и организацията на работа са в ръцете на оператора, който има поглед върху целия процес. По този начин ефективността на производството се покачва съществено и подземният рудодобив се променя изцяло. „Рудникът се превръща във фабрика за руда и не е оставен на произвола на случайността“, обяснява Христов.
Подобно нещо се случва и в преработката, където целият процес вече е автоматизиран и се наблюдава от втора контролна зала. Трансформацията там е била не по-малко предизвикателство. Хората е трябвало да пречупят разбирането си, че показателите се регулират ръчно, и да стигнат до етапа, в който един човек управлява цялото производство с мишка в ръка. „Беше много интересно да участваш в този процес на еволюция на мисленето и разбирането на хората“, разказва Христов.
 
Учеща (се) организация
 
Всичко това обаче нямаше да може да се случи без желанието на хората да се учат – от оператора до изпълнителния директор. „Челопеч майнинг“ е известна като учеща се организация, а проследяването на новостите в индустрията е част от концепцията й за работа. Компанията постоянно наема специалисти отвън или изпраща свои специалисти по света, които гледат как се правят нещата там и участват в академични разработки. Самият модел на „рудник без капак“ е разработен с помощта на форум, който „Челопеч майнинг“ организира между водещи минни компании от Финландия, Южна Африка и Канада, доставчици на оборудване и софтуер. Този форум се превръща в център на знанието, от който компанията черпи опит и създава цялостната концепция за управление. Така за две години и половина фирмата успява да постигне това, което другите рудници са постигнали за 15. Сега компанията е готова да сподели целия този опит с други заводи. И го прави, защото „това ще помогне и на другите минни предприятия да се развият, включително и рудодобивът в световен мащаб“, казва Христов. Според него обаче желанието за учене и развитие е национална, а не само корпоративна черта. „Българите сме изключително отворени към новото, към промяната, към търсенето на по-доброто“, казва той. И добавя: „Трябва да го осъзнаем като наше конкурентно предимство.“ Такова е мнението и на президента и главен изпълнителен директор на Dundee Precious Metals Рик Хаус, който отбеляза, че това, което е постигнато в „Челопеч“, е било невъзможно да се направи в Канада.
Ползите от иновациите в компанията се простират и по-надалеко – върху фирмите, с които работи, а и, защо не, върху икономиката като цяло. „Стана ми много приятно, когато един от контрагентите ни ми каза, че благодарение на това, че е имал възможност да работи за Dundee Precious Metals, вече познава световните стандарти и е придобил увереност, че може да работи не само за България, но и за Африка и Азия“, разказва Христов. „Така че цялата тази трансформация засяга не само нашите 1000 души, засяга хилядите, които минаха през школата „Челопеч“ през тези години, и помага за развитието на образованието и икономиката на България като цяло“, смята той.
Изпълнението на програмата е подобрило значително и екологичните показатели на производство. Въглеродните емисии са понижени със 70%, консумацията на свежа вода е намаляла с над 60%, а в резултат на преместването на трошенето на руда под земята почти е елиминирано генерирането на прах и шум на повърхността. Предприятието вече не зауства производствена вода в реката, тъй като тя се връща в цикъла на производството. Всъщност Dundee Precious Metals е първият собственик в историята на предприятието, който прави рекултивация на площи.
Значителни усилия се полагат и за максималното оползотворяване на ресурсите. Всяка година компанията инвестира над 3 млн. долара в търсене и проучване на залежите в района на Челопеч. В момента работи върху един изключително интересен проект, който цели да се „отключи“ златото, затворено в решетката на пирита, така че да може да се използва.
 
Част от едно цяло
 
Проектите на компанията обаче трудно могат да се разглеждат изолирано, тъй като са част от една цялостна визия за развитие на предприятието. Причината за това е, че добивът е цикличен бизнес и ако в последните години цените на металите растяха, рано или късно ще дойде момент, в който ще започнат да падат. За да успеят да оцелеят през тези периоди, компаниите с визия в добрите години инвестират в модерни технологии, които им осигурят по-ниска себестойност. „Нашето разбиране е, че едно минно предприятие е на световно ниво, ако може да преживее през всички цикли на пазара“, казва Христов. Това обуславя и мащабната инвестиционна програма. От 2004 г. досега в „Челопеч майнинг“ са вложени над 600 млн. лв.
Иглика Филипова, Капитал
 
На снимките:
-Промените в подземния рудник започнаха още през 2005 г. – година след като канадската Dundee Precious Metals купи предприятието от Navan Mining
 

-Реално построихме нова фабрика и най-любопитното беше, че го направихме, докато старата фабрика работеше, каза изпълнителният директор на „Челопеч майнинг“ Николай Христов

hard admin

*

 

Top