20-тонен дом с едно легло, телевизор и котлон! По 11 000 км на месец със скорост от 50 евро на ден

Жельо МИХОВ
– Кое е най-хубавото на тази работа?
– Парите.
– А най-трудното за преодоляване?
– Липсата на семейството.
– За колко време си тук?
– Около двадесет дни, заминавам съвсем скоро.
 -Къде?
– Където кажат…
Жилище, което тежи около 20 тона, а площта му е съвсем скромна. Няколко квадрата, в които се вместват хол, всекидневна, кухня и спалня. В тях има едно легло, телевизор, хладилник и чанта с дрехи. Това е скромната мебелировка на дома на едни хора, които обитават жилището в продължение на месеци, всяка нощ заспиват на различно място, а след кафето сутрин подкарват „дома“ си на стотици километри към следващата спирка.
Тираджии.
Часът е около 5 сутринта. Неголям сак бива наместен в малкия багажник на едно „Рено“. Колата потегля от паркинга на жилищен блок в Кърджали. Изпращането е скромно, церемонията кратка. Не е за първи път. Кърджалиец потегля към мястото, откъдето трябва да поеме ТИР-а си, натоварен със стока, и да тръгне към поредното собствено приключение, в което ще измине десетки хиляди километри и няколко месеца ще отминат докато отново паркира малката кола, а скромната семейна церемония ще бъде по посрещането му…
Пътят към работа
„Започнах преди 6 години. Защо? Защото избягах от безработицата. Работа като всяка друга, но за повече пари. Най-тежка е обаче липсата на семейството“, казва 55-годишен кърджалиец, шофьор на ТИР. Мъжът навърта средно по около 11 000 километра на месец. По над 100 дни прекарва зад волана докато отново се завърне у дома и си почине сред близките си хора. Най-усмихнат е когато е при семейството си. Физиономията му става все по-сериозна с наближаването на деня за поредното пътуване. Остава му съвсем малко преди отново да поеме на път. Прибрал се е последно, преминавайки на късмет в „прозорец“ на гръцката блокада на границата.
„Беше в началото на февруари. Наближавахме Солун с колега, след като бяхме натоварили стока от Южна Гърция за България на връщане от Испания. Съобщиха ни по телефона да намерим паркинг и да се подготвим за няколкодневно чакане. Спряхме на подходящо място край Солун. Вечеряхме с колегата и отново получихме обаждане. Трябваше да съкратим възможно най-много почивката и да тръгнем към България докато границата е отворена. След задължителния минимум от 9 часа за почивкаq отново потеглихме. Минахме през границата без никакъв проблем. Нямаше ни ТИР, ни камион. Пред нас само един бус. Митничарите ни казаха, че са се изгърбили от работа, проверявайки стотици тежки машини за една вечер. Няколко часа по-късно гърците отново блокираха границата. Няма начин, просто трябва да съдим в Европа държавата им и тя да си плати масрафа за загубите, които целият бизнес търпи заради техните протести. Защото пристанищата са свободни, а се блокира единствено границата с нашата държава“, убеден е кърджалийският тираджия.
11 000 километра със скорост от 50 евро на ден
Имало е случаи, в които навърта по 58 000 километра докато се прибере у дома. Курсовете са най-различни. От Гърция до Испания, после към Германия и обратно. Следва друга дестинация…
„Карам в продължение на 105 дни, за да влезна в надница от 50 евро. Това са средните цени за стандартите в България. Вярно еq че има недостиг на шофьори в цяла Европа. Получава се от нелоялна конкуренция и по-скоро заради подбиване на цените. Особено от превозвачи и шофьори от Източна Европа. Почти изцяло пазарът е залят от поляци. Те работят за по 1500 евро на месец. Условията им обаче са да въртят по 3 седмици и една да почиват у дома. Един истински, оригинален белгиец, да речем, върши същата работа за по около 6 000 евро. Данъците са много обаче и чисто взема по около 3 000 евро. Такъв шофьор обаче е глезльо. Той иска да работи от понеделник до петък и през уикенда да си е у дома. И ето така се появяват едни други шофьори, които хем ще работят повече, хем ще получават по-малко. Адмирирам желанието на Европа да се справи с този проблем като се въведе на територията на целия Европейски съюз единен стандарт за заплащане на превозите. За България е нормална цената от 1500 евро на месец. В тях разбира се, включват разходите. Колкото повече харчиш-толкова по-малко после в джоба“, разказва кърджалийският шофьор с над 700 000 пропътувани километри стаж зад волана на тежката многотонна машина. Кара по 9 часа на ден. В два дни от седмицата-по десет. По час почивка на половината време. След това трябва да релаксира минимум девет часа, препоръчително-11. За седмица шофиране трябва да прекара 45 часа в активна почивка. По думите му най-стриктни са проверяващите в Германия. Всяка по-дълга почивка, видяна на тахографа, се приема одобрително и проверката преминава в доста по-лежерен уклон. Причината е проста-отпочинал шофьор-по-малко опасности на пътя.
За едната стока, за единия хляб
„Все повече зачестяват случаите на обрани камиони. Човек винаги трябва да преценя спрямо стоката къде да избере място за почивка. Когато карам, да речем акумулатори, избирам маршрута и преценям времето, за да стигна задължително до охраняем паркинг-с камери, бариери и т.н., за да прекарам спокойно нощта. Много колеги са били обирани. Изнасят им стоката, точат им горивото. Най-страшно е по пътищата на Южна Франция. Това са банди от поляци, румънци, цигани. Използват някакъв упойващ газ. Пускат го през решетката и той влиза в кабината. Колега ми е разправял как рано сутринта се събужда, усеща как му прилошава. Вие му се свят и в този момент вижда как му източват горивото. Иска да направи нещо, но е просто като парализиран и в същото време започва да се смее. Тялото му е тотално неконтролируемо. Други пък са със специален крик. Повдигат задницата, пробиват резервоара, бутат маркучи и започват да изпомпват. Маркучите са толкова дълги, че преминават около няколко камиона, помпите-толкова мощни, че всичко става за минути. Цели бригади са. Използват бусове с резервоари от по тон в тях. На колега му задигнаха стоката. Видял ги и слязъл. Единият само му направил знак да влиза и мълчи. И той се прибрал. Никой не се прави на герой. Ще го метнат в някоя канавка и дотам. Стоката е застрахована, на място идват полицаи, правят се протоколи… рискове винаги има. Един ТИР ми изгоря със стока в Турция. На 29 километра от Лесово. Усетих пръскане на гума, овладях камиона. После видях димът отзад. Пожарогасителят не успя да ми помогне и пламъците обхванаха всичко. На място дойдоха пожарни, линейки, полиция. Но всичко беше загубено. Винаги има риск“, споделя шофьорът.
3 месеца в кабина, един сателит и една мисъл-за дома
Минимум три месеца прекарва родопчанинът в кабината на камиона си. Няма търпение да приключи работният ден, за да нагласи сателита и да гледа новините за България.
„На паркинга винаги има мохабети, музика. Понякога спорове, скандали, дори побоища. Но това са нормални неща. Събираме се шофьорите, споделяме, предупреждаваме се, говорим, но почти всеки иска в кабината си да е сам. Аз си пускам телевизия и гледам новините. Нося си газов котлон, готвя си на него, вечерям и гледам, там-далече, някъде по пътя. Това е най-хубавата част от деня-българска телевизия. А още по-хубаво е когато се прибереш у дома. От това няма по-прекрасно“, завършва нашенецът.
Ще замине за поредното си пътуване ден след… почивката за Националния празник.
hard admin

*

 

Top