4 сватби на 1 погребение и… 10 000 изчезнали завинаги

Цифри, зад които се крие по една малка Вселена

Жельо МИХОВ
Родопите обезлюдяват със скорост от над 1000 души за година. Тревожните данни с тенденция за увеличаване присъстват във всеки доклад и анализ на статистици. Със сигурност обаче това не са реалните цифри. Всеки жител на региона е убеден, че те са далеч по-големи. Във всяко едно отношение, независимо дали разни чиновници от НСИ се опитват да ни убедят, че безработицата е по-ниска в Източните Родопи или че най-спокойно е да се живее в западната част на планината на Орфей.
С 10 397 души е намаляло населението на Кърджалийска област през последните 10 години, сочи справка на Националния статистически институт. Причина за тенденцията е високото равнище на смъртност и миграционните процеси. По-голямата част от напусналите региона са се установили в Западна Европа.
С 457 човека се е стопило населението на област Кърджали само в рамките на година. По данни на НСИ от тях 267 са жени и 190 – мъже. 150 605 души живеят в седемте общини на областта. За 12 месеца в региона са се заселили малко над 1600 души, но пък „Сбогом“ с Родопите са си взели 2 058.
Данните са още по фрапиращи за съседната Смолянска област. В рамките на четири години регионът са напуснали над 7 500 души!? Ръстът по този показател в областта само за последните 24 месеца е от 4 на сто. Отново най-голям дял от напускащите региона имат дамите. В същото време се увеличава процентът на хората над 60-годишна възраст, докато този в трудоспособна рязко намалява…

Малките мечти за големия град

Огромна част от учениците в малките населени места са готови да напуснат дома веднага след завършването си в посока по-голям областен град. Причината е в по-добрите възможности за лична реализация, които дори оставят на заден план амбицията за продължаване степента на образование.
„В малкия град младите нямат почти никакъв шанс. След седми-осми клас продължават образованието си в областния център, а след това стягат багажа към София, Пловдив, Варна, Стара Загора… Реализацията във висшите учебни заведения на учениците е на високо ниво“, коментират учители от Източните Родопи. Много малък процент от завършилите в някои от водещите университети пък се завръщат, за да търсят препитание в родния град, сочат техните наблюдения. „В един момент се оказва, че тук имаме недостиг на професионалисти във всички сфери на икономиката. Нуждата от медици, учители, инженери става все по-осезаема и проблемът ще се задълбочава“, убедени са от работодателските организации в Родопите.
„Няма с какво регионът да привлече обратно младите хора. Възможностите за работа се изчерпват с няколко строго профилирани предприятия и огромен брой дребни фирми. Размерът на възнагражденията по никакъв начин не кореспондира с представата за „атрактивност“. Възможностите за забавления също се изчерпват с няколко що-годе прилични заведения, квартални кръчми и чалга-дискотеки. Единственото положително в завръщането у дома е спокойствието. Родопите са чудесно място за отглеждане на деца. Но техните стъпки след години ще са същите-към по-силния икономически град или към чужбина“, категоричен е 25-годишният Георги от Крумовград. Завършил е в Кърджали, след това е следвал в София, а понастоящем живее и работи в столицата. Бъдещето му по никакъв начин не се свързва със завръщане в региона, поне не и в близките години.

„Имам братовчеди в Холандия. Веднага след като завърша ще замина при тях. Единият има фирма, свързана със строителството. Ще науча занаят при роднините и смятам да се занимават с това. Един ден също ще отворя фирма. Наемам работници от България и така. Вадят се много пари. Тук нямам място. Да си губя времето в следване, няма смисъл. После какво? Да се върна тук и да се моля за работа поне за 500-600 лева? Не, няма да си губя времето и годините да си минават в труд заради самото оцеляване. Има и кой да ми подаде ръка в Холандия. Направо е престъпление да не се възползвам“, убеден е Юлиян от Кирковско. Момчето ще завърши средното си образование след две години, но вече е професионално ориентирано.

Много сватби у дома и разводи с… родния край

Източните Родопи са на първо място в България по брой на сключени бракове през последните години. Над 640 двойки са узаконили връзката си в рамките само на изминалите 12 месеца. Тенденцията пък сочи ръст с всяка изминала година. В същото време разводите намаляват, но само що се отнася до правната терминология. Огромен е процентът на семействата, в които поне един от членовете е на гурбет зад граница. Увеличава се обаче и броят на двойките, които избират съвместното им съжителство да продължи на Запад.
„Първо заминах аз. Прекарвах по няколко месеца в Германия и се връщах. Работя в строителството-поставям плочки, занимавам се с фина шпакловка. Трябваше да се установя в удобна квартира, а и детето да порасне малко“, разказва 32-годишен мъж от Кърджали. В момента семейството му вече е при него. „Дъщеря ми стана на 3 години и ги взех заедно със съпругата ми. От две години всички сме в Германия. Връщали сме се едва няколко пъти. Детето започна детска градина там, говори много добре езика за възрастта си. Жена ми също работи и свикна с новата среда. Не виждам защо трябва да се прибираме. Двамата изкарваме пари на месец колкото тук вадят четири семейства. Най-много се притеснявахме за детето, но то е малко и най-лесно ще свикне. Смятаме след време да инвестираме и в собствено жилище. Спокойни сме за бъдещето, особено и от факта, че детето ни ще расте в държава, където няма нищо общо с родните реалности“, смята родопчанинът.
„Родителите ми живеят от години зад граница. Аз самият заминах при тях веднага след като завърших училище. Там се научих на почти всичко в строителството“, споделя 28-годишният Севгин. „Когато се ожених и ми се роди дете започнах да мисля за по-голямо жилище. Всичко спестено от гурбета отиде за къща. Родителите ми помагаха също. Сега отново работя зад граница. Известно време там, после малко тук. Същевременно стягам новия дом. Детето и съпругата ми са в Кърджали. Не сме мислили да заминем всички заедно, засега съм само аз. Работното ми място е в цяла Европа. От единия до другия край съм обикалял. Като съм тук също не спирам да работя, дали ще е на някой обект или по къщата, няма никакво значение“, казва младият мъж.

Икономика, задвижвана от пенсионери, партии и партийни труженици?

Статистиците предвиждат постепенно увеличаване на населението в пенсионна възраст в Родопите. Все повече изселници от Турция пък решават да се заселят обратно в източните склонове на планината. Над 4 милиона лева „инвестират“ на месец в Източните Родопи пенсионерите от южната ни съседка, завърнали се по родните места. Около 6 000 са изселниците, които са избрали да прекарат остатъка от живота си отново у дома. Те са предимно пенсионери, които стягат родните къщи, харчейки в България изплащаните от турската държава възнаграждения за изработения дългогодишен трудов стаж.
Ибрахим Сюлейман е работил 25 години като счетоводител в южната ни съседка. 53-годишният мъж получава за изработените години пенсия в размер на 1136 турски лири, които обърнати в българска валута правят 715 лева. „Болшинството от изселниците, завърнали се след пенсия, получават средно по 1100 лири. Избират да се върнат по родните краища, защото животът е по-спокоен отколкото в Турция, а и с подобни пенсии могат далеч по-добре да преживяват в Родопите“, разказва Ибрахим. В родното Бащино всяка вечер той си „пие ракията“ със своя братовчед Матем. „Пенсиите в България също не са малки. Братовчед ми взема 850 лева. Пенсионирал се е като миньор още на 45 години“, коментира Ибрахим.
„Работа за добро заплащане и възможности за натрупване на солидна трудова биография в Родопите съществуват само чрез подходящата партийна книжка в ръка. Няма послушен и верен кадър на силната на деня партия, който да не е назначен на пост и пред когото да не се отварят всички врати за израстване в житейската йерархия. До такава степен в подлизурството стигнахме, че някои хора предпочитат да грабнат партийна книжка отколкото диплома, пък била тя и за средно образование. Прости като галош, но верни слуги на идеята никога не остават гладни. Стига да са избрали подходящите задни части, които да прегърнат. Същевременно младите хора постепенно се изнасят. След 20-30 години тук ще има само пенсионери и партийни труженици. Партиите пък ще се чудят къде изчезна електоратът, но пък едва ли ще им е толкова болно. И 20 души да им гласуват, процентите са важни. За цифрите никой не го е еня. А зад всяка една стои сигурно една малка Вселена. Един нашенец, който отдавна вече си е намерил друга Родина“.
Думите са на 46-годишен мъж от Кърджали. Всъщност не, отдавна е от Франкфурт, Лондон, Барселона…

На снимките:
Сватба в Родопите, а после – път в западна посока
„Останал съм тук, в родния край, въпреки кризите. Криза, криза, а сега и вълци“, оплаква се животновъдът от Вранево Сюлейман Алиев. Завчера вълци умъртвиха 6 от овцете му

hard admin

*

 

Top