ne razbira se,kogato se dobiva zlatoto 6te ima rabota ,no posle?posle 6te priberat vsi4ko i za krumovgrad4ani nqma da ima ni6to drugo osven lo6i posledstviq ot dobiva na tqhnoto zlato
v1l1 Никой ли няма мнение по въпроса? Никой ли не го интересува какво ще стане в Крумовград? Въпросът не е дали някой има мнение, а дали изобщо някой ще чуе това мнение за да бъде дадено... хората не вярват, че мнението им има някакво значение и затова и не го дават.
hard admin Трябва ли да има добив на Злото в Ада Тепе край Крумовград. Какво е мнението Ви? Виж за добив на ЗЛОТО!? със сигурност не трябва да има! Но ако говорим за златото там нещата са други. Винаги съм бил противник на тази идея и все още съм, но ... този въпрос е много ... хъм, труден. Могат да се извадят много ЗА и ПРОТИВ. Много се пресилват нещата ... и положителните и отрицателните, като всеки се стреми неговата теза да натежи. На мен ми се ще да има по-голяма активност и да се развие някаква дискусия. Като начало какъв ще е положителния ефект да попитам... според мен почти никакъв... Да изброя няколко твърдения по памет. - Работни места. Колко - около 300 ... Ще се реши ли безработицата и липсата на препитание или увеличаване на доходите на останалите 3000 в тази община?? По какъв начин живота в Крумовград ще се оправи с откриването на 300 работни места? - Щяло да има големи инвестиции - ще се влеят много свежи пари - от къде бе и в какво? (изключваме купуването на гласове чрез някакви смешни "дарения" на БММ като климатици и друга техника за някои учреждения на стойност която всеки може да си позволи). Ако се влеят пари то ще е в джобовете на тия които са в общината, сиреч кметове и заместник кметове така както е било и досега... народа обеднява те се обогатяват и се прикриват зад големи проекти... като средствата се усвояват в определени джобове после мрънкат и казват, че всичко било прозрачно, да бе да! То ние щото не виждаме, нали! И толкова за друго поне не се сещам което да касае развитието на общината и до тук нищо съществено и смислено. - Каква ще е ползата от добива на злато... някакъв процент от това всичкото ще остане ли за общината? Ако си мислите, че нещо ще остане много се лъжете. Всичко отива навън.
Да помислим за вредите. С кое да започнем? - Изчезването на Ада тепе. (всъщност каква вреда може да е изчезването на един хълм). То ще бъде "изгребано" буквално от горе на долу. Как - чрез взривове и големи машини, от там прахоляци стелещи се из града, калища носени от гумите на машините. А дали при разкриването на тази маса няма да се освободят някакви вредни вещества спокойно спящи в момента? Никой не може да каже. А дали няма да се появи и повишаване на радиационния фон? Пак никой няма да ни каже. - Флотация и хвостохранилище... двете са свързани и това вече е най-страшното. Какво ще рече? Ами простичко и грубо казано отделяне на златото от скалната маса става чрез разтрошаване на рудата и след това един вид промиване в цианидна баня. Нищо страшно нали, да ако не отиваше това всичкото в нашата река... ако има изтичане на цианиди в реката предполагам никой си няма и на идея какво ще стане нали? И кой ще ти гарантира, че ще се вземат всички предпазни мерки и никой няма да се издъни? Това струва много пари, а този който разработва мината хич и няма и да ни мисли нас. Той ще си мисли за златото и как да го изкара по най-евтиния начин. Никой няма да дойде и да мисли как да те направи по-богат или да ти благоустрои мястото където живееш. Единствената мисъл е - идвам, прибирам каквото ми трябва и бягам надалеч, пък след мен и потоп, както се казва. И за нас ще останат само негативните последици от това... мръсотия, болести и разруха, отровена река и почви. Като че ли, сега си го нямаме това а? Е ще стане още повече. Това е от мен. НЕ на добива на Злото! Следва "малка" извадка от една статия...
Михаил Василев, председател на сдружение „Живот за Крумовград“ В никакъв случай няма да приемем проекта
Каква част от населението на Крумовград е против проекта? - По поръчка на БММ преди около два месеца „Витоша рисърч“ направи проучване на населението. Близо 90% бяха против. Само малка част от хората го подкрепиха - тези, които имат икономически интерес. Каква е безработицата в Крумовград и не смятате ли, че проект от този мащаб може да оживи региона? - Това е много условно. В града има много строители, а строителна работна ръка се търси много. Ако не успеят да си намерят работа тук, отиват в чужбина, из страната. Наши строители в момента има в Испания, Гърция, в България също, в София. Хората имат и друг спасителен пояс - тютюнопроизводството. Но ние под инвестиция разбираме и друго - да се направи например завод за порцелан. Този завод ще функционира 50-100 и повече години. Какво е тук инвестицията? Паметници на минното дело и отровена природа. Крумовградчани ще останат да живеят тук, ще заболяват, няма да могат да дишат. Ние доведохме от Турция един от корифеите на Егейския университет - проф. д-р Карабаба, който е много добре запознат с въздействието на цианида върху организма. Той каза, че целия спектър от канцерогенни заболявания на вътрешните органи го има като поразяващ фактор от цианида.
Има ли вариант, при който вие бихте приели проекта? - В никакъв случай. Ние сме категорично против този проект, защото той има единствено комерсиална страна. Сметнете - защо в Румъния един златодобив се договорира така: 50% за фирмата, 50% за държавата. В Киргизстан - 60% за държавата, 40% за фирмата. Защо в България е 100% за фирмата и 0% за нас? За нас остават само отчисления от концесионни такси и данъци? Тоест за България злато няма! Питам - националното богатство на България трябва ли да се продава? Тук има много сериозни аргументи против. Какви? - Ами например 1400 тона руда по 7 грама злато/тон не правят 840 хил. тройунции злато? Това означава, че злато просто няма. Но ако няма, те няма да искат да разработват находището? - Има и други неща - борсови игри, акции... Защо предната фирма („Наван майнинг“ - бел. авт.) си продаде цялата информация тук и се обяви за фалирала? Нима сега, като кажат, че тук е едва ли не един нов Клондайк, няма да се увеличат акциите на компанията на борсата? Има и друго - на хълма Ада тепе има два археологически обекта - тракийско светилище и рудни галерии на западния склон. Това е документирано в писмо на Националния институт за паметниците на културата (НИПК). Затова НИПК е съгласувал само разрешение за търсене и проучване на подземни богатства, тоест разрешение за стопанска дейност няма. Те тепърва трябва да го получат. - Не могат да го получат. Тези находки имат национално значение, а не общинско. Има и закононарушения от чиста проба. Това са санитарно-охранителните и защитните зони. Според Наредба №7, която цитира и БММ, от 1992 г. за открит добив на рудни изкопаеми чрез взривни работи, е определена защитна зона две хиляди метра от мястото на рудника до първата къща в най-близкото населено място. Тук в нашия случай в тази зона попадат шест населени места с трайно живеещи хора - Къпел, Дъждовник, Синап, Битова, Вихрушка и Дряновец. Следователно това не устройва господата от БММ. Затова те игнорират това изискване и казват, че ще използват други вратички. Вратичката е „специфичност на производството“. Тогава има възможност министерството на регионалното развитие да намали това разстояние. Точно това се е случило. Така обаче МРРБ си вкарва автогол, защото нарушава конституцията, която постановява, че държавата трябва да осигури на гражданите правото на здравословна и благоприятна среда. Затова ние ще сезираме Върховната прокуратура и конституционния съд. Съществува мнение, според което протестите ви са инспирирани от ДПС. Как ще го коментирате? - Това е несериозно. ДПС се обърнаха към нас преди седмица-две. Преди това изчакваха да видят как ще се развият нещата. Всичко досега, всички протести, пресконференции са дело на крумовградчани.
Лорънс Марсланд, изпълнителен директор на БММ Ако не се разберем с хората, ще си тръгнем
Как протестите се отразяват на инвестиционните ви намерения? - Протестите са част от целия процес. Но това, което правят протестите, е, че в крайна сметка поставят на дневен ред всички въпроси. Ние така или иначе щяхме да ги разгледаме, но въпреки всичко това, което те осигуряват, е, че няма да има подминат въпрос, който трябва да бъде взет предвид. Разочароващото при тези протести е, че много често се правят изявления, които не са подкрепени с никакви факти и представляват изкривяване на действителността и в крайна сметка възпрепятства хората да си съставят правилно мнение. Даже, честно казано, смятам, че е много по-добре някои от тези хора да излязат и да кажат „ние не искаме мини, не искаме рудодобив“, отколкото да правят такива емоционални изявления за неща, които всъщност са добре аргументирани. На много места по света има различни добивно-преработвателни предприятия и когато те са осъществени според изискванията на закона, водят до много ползи за обществеността. Всичко това влияе ли върху инвестиционния климат в страната и как? - Мисля че да, и то в много аспекти. Защото от хората, които работят тук, информацията се предава на други участници в рудодобива по света. А това в крайна сметка ги прави колебливи по отношение на инвестиции в Източна Европа и в България. Но, от друга страна, хората, които са в рудодобивния бизнес, са свикнали с протестите, така че имат по-практичен поглед. Ако погледнете всички изразходвани до момента средства в нашия проект, те са 37 млн. долара, в крайна сметка това е много повече от инвестицията например за изграждане на ски лифтовете в Банско. Там обаче инвеститорът си осъществява своята дейност, докато ние тук все още не можем. И когато човек е решил да рискува толкова средства, той е внимателен и го прави в съответствие с всички изисквания. Защото няма друг изход. Така че - да, протестите ни влияят, но в крайна сметка ни карат да вършим работата си, както трябва. След като казах това, искам да отбележа, че на нас не ни трябват протести, за да си вършим работата, както трябва. Необходими ли са според вас някакви законодателни промени, които да гарантират безпроблемна работа на инвеститори от вашия сектор? - Всъщност не мисля, че нещо основно трябва да се промени в българското законодателство. Единственото, което бих могъл да кажа, е, че законодателството би трябвало да държи неправителствените организации по-отговорни. Особено по отношение на това, което говорят. Ние като инвеститор бяхме много добре посрещнати в България. Но ние сме все пак минна компания. Естествено е като такава нашата дейност има въздействие върху околната среда, затова е изключително необходимо да се изисква от нас да извършим всичко, както трябва. Едно от основните притеснения на местните хора е свързано с използването на цианид при златодобива. Не е ли възможно да ползвате друг, по-безвреден метод? - Методът на преработка на рудата се определя от типа на находището и от вида, в който е златото - дали е свързано с други елементи, или е в свободно състояние. При нашия тип минерализация не е възможно да се използват други методи. Какво ще се случи, ако все пак хората отхвърлят проекта за златодобив на Ада тепе? - Не зная как ще продължи процесът. Това, което се случва след едно публично обсъждане, е, да се вземат предвид всички становища и мнения. Те се предават на компетентните органи и те в крайна сметка се произнасят по самото обсъждане. Така че тази дискусия всъщност е между правителството и обществеността. Но естествено, ако обществеността не приема проекта, ние ще се опитаме да го преработим, и ако това не може да стане, ще трябва да си тръгнем. Но процесът, който е възприет в страната, дава предимство на рационалните и справедливи аргументи. Не може един процес да зависи от емоционални изявления или твърдения. Разбирам, че обществеността има своите тревоги и ние взимаме тези тревоги под внимание. Ние намерихме техните решения в нашия проект. Искам да спомена примера с рудника „Оваджик“ в Турция. Наскоро дейността там беше възстановена и обществеността и местната власт са много щастливи от това.
„Мартерн“ и Петелово
„Мартерн“ ЕООД, дъщерна компания на канадската Euromax Resources Ltd., има разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми от 6 август 2004 г. за хълма Петелово край панагюрското село Попинци. Договорът е за три години, като за този период инвеститорът трябва да вложи в проучвателната програма 551 хил. долара. Петнадесет хиляди долара от сумата са предвидени за опазване на околната среда. Досега реално проучването не е стартирало заради нестихващите протести на местното население. В страната „Мартерн“ има пет разрешения за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми. Неотдавна компанията спечели търга за площта Перото съвместно с Balkan Metals and Minerals, която е изцяло собственост на един от световните лидери в миннодобивния сектор - американската компания Phelps Dodge Exploration Corporation. Площта Перото е разположена на север, непосредствено до златната мина в Челопеч, чийто концесионер е „Болкан минерал енд майнинг“.
БММ и Ада тепе
„Болкан минерал енд мйнинг“ (БММ), дъщерна компания на канадската „Дънди прешъс металс“, планира да добива по 850 хил. тона руда годишно от рудника „Хан Крум“ който е част от находището Ада тепе. Очаква се експлоатацията му да продължи минимум шест години, но по данни на инвеститора е възможно срокът да бъде удължен до десет години. Предвидено е да се произвеждат по 150 хил. тройунции злато годишно със себестойност по около 190 долара, 75 млн. долара са очакваните инвестиции в региона. Предвижда се в района да бъде изградена и инсталация за производство на злато. Хвостохранилището ще има капацитет 8.5 млн. тона отпадъци. Това е достатъчно за десетгодишна експлоатация на рудника, са изчислили от БММ. В България „Дънди прешъс металс“ притежава активите на фалиралата ирландска компания „Наван майнинг“, сред които златно-медната мина в Челопеч и още 10 разрешения за търсене и проучване на полезни изкопаеми.
