Европейската комисия иска от българските власти допълнителни данни относно златната мина край Крумовград, която е заплаха за общественото здраве в България и Гърция, съобщи преди дни електронното издание на гръцкия вестник „Катимерини”. Това стана ясно след отговор на ЕК на въпрос на гръцкия евродепутат от коалицията на радикалната левица „Сириза” Никос Хунтис. В отговора се посочва, че Комисията е поискала от ресорните български власти да предоставят допълнителна информация относно прилагането и хармонизацията с директива 2006/21/ЕК за управлението на отпадъци от добивната промишленост, както и за преговорите, проведени с гръцките власти. На база на получената информация ЕК ще вземе решение дали става дума за нарушение на европейското законодателство и ще предприеме необходимите мерки.

Изданието припомня, че решението на българското Министерство на околната среда да одобри функционирането на станция за добив на злато по цианидна технология предизвика острото недоволство на граждани, институции, местна администрация и екологични организации в България и Гърция, тъй като планът е станцията да бъде разположена на бреговете на река Крумовица, която се влива в Арда – приток на Марица и следователно застрашава не само екосистемата в област Родопи в Гърция, но и цялото Егейско море.

“Ние пратихме писмо за находището край Крумовград до ЕК. Те са преценили, че искат да получат повече информация и за това сега са пратили писмо с искания към нашето правителство. В зависимост от отговора, комисията ще прецени дали да заведе процедура срещу нас”, заяви пред “Всеки ден” Петър Пенчев от “Екогласност”.

Според него канадската фирма “Дънди прешъс металс” не е загубила интерес към находището “Ада тепе” край Крумовград, напротив. “Министърът на околната среда Нона Караджова се опита да лобира за канадците, но ние сме категорични и няма да го допуснем. От фирмата искаха да им се даде оценка за въздействие върху околната среда, за да могат да започнат добива на злато там, но такова все още нямат”, каза Пенчев.

“Ние заведохме дело срещу “Дънди” за това, че те искаха да извличат злато у нас с цианидна технология, но ние спечелихме делото във ВАС и благодарение на това фирмата се отказа от това си намерение и купи завод в Намибия, където да извлича добитото в България злато. По този начин дори да им се разреши да добиват злато край Крумовград, няма да е с цианидна технология. Лошото е, че в Челопеч продължават да използват този вид технология, а както всички знаем тя е много опасна”, каза пред “Всеки ден” Константин Дичев от “Зелени Балкани”.

Според него Законът за подземните богатства у нас не е направен в интерес на държавата. “Там пише, че когато концесионер вземе дадена мина да я експлоатира той ще прибира 95% от печалбата, а за държавата остават едва 5%. В златните мини се перат много пари и определено в дъното стоят българи. Те използват или офшорки, или отдавна фалирали в страните си фирми като “Дънди”. Изкарват по 300 млн. долара на година и почти всичкото им е чиста печалба. Сега обаче утроиха добива и съответно им се утрои печалбата”, каза още Дичев. Той допълни, че всичко това не е правилно, защото златото е изключително държавна собственост и не може печалбата да отива в частни ръце. Но така е направен законът, а той разбира се се прави от тези хора, които имат интерес от това, каза още той.

“Не сме се отказали от строеж на завод за добиване на злато в България. Купихме този в Намибия като временно решение”, каза пред “Всеки ден” Алекс Нестор, шеф на българското поделение на канадската фирма “Дънди прешъс металс”.

• Дариха ги с обувки, дрехи, хранителни продукти и 1500 лв. за транспорт