Алпинисти свалят труп от 20-метрова скала

  • В историята на отряда за бързо реагиране в Кърджали са записани невероятни случаи – катастрофи, стихийни бедствия, пожари и земетресения
  • Най-мъжките момчета на Родопите вадят крава от бунар, пишман-змиеловец от пропаст и гнездо на оси от таван на кооперация

"Интервюто взе
Георги ВАСИЛЕВ

Специализираната спасителна група към Гражданска защита в Кърджали съществува едва от началото на 2005 г. Отрядът за бързо реагиране е един от първите в страната, който действа само в екстремни ситуации. Петимата спасители са минали през цедката на курсове за алпинисти, през които от стотина кандидати издрапва едва един. Най-мъжките момчета на Източните Родопи разказват за делниците си, изпълнени с рискове.

– Миналата година не беше от най-добрите. Сполетяха ни отново какви ли не природни бедствия, а на вас навярно пак се отвори доста работа.
Асен Михайлов, ръководител на групата: – Така е! Тук нямахме чак толкова работа, колкото в другите райони на страната. Наложи се да помагаме на колегите. Първо потеглихме към наводненията в Пловдивско, месец юни беше. Сетне – към пожарите край Стара Загора. Гасихме огньовете в “Аязмото”. След това отпътувахме към Харманли, и там се запали.
Тъкмо се прибрахме по домовете, не бяхме се изкъпали, дето се вика, камо ли женурята да ни “вземат” банята, хайде пак по обратния маршрут. Този път Тунджа изскочила от коритото си…
Винаги сме на първа линия там, където е най-страшно. Често пъти няма много-много време за мислене. Трябва да действаме светкавично. Ситуацията обаче винаги е различна, понякога и една секунда може да се окаже решаваща.
– Кой е последният най-шокиращ случай, успял да ви изправи косите?
Резван Кьоров, спасител: – Миналия месец ни се обадиха от кметството в село Ненково, че по пътя към Дъждовница – там има много опасни завои, виси труп на обесен човек от една 20-метрова скала. Никой не бил в състояние да свали от въжето полуразложеното вече тяло, кълвано от орли и лешояди близо половин година. Страшна гледка! Следователите от РДВР в Кърджали помолиха ние да се справим със сложната ситуация, за да могат да вземат следи, отпечатъци от тялото и така да го идентифицират. Предупредиха ни да действаме внимателно, за да не стане някой сакатлък. В акцията участвахме четирима.

– Навярно е било нещо кошмарно?
– Повече даже! Представи си разложен труп, в който пълзят червеи. Очите му изядени, месата почнали да се скапват, разлагат се. Тук-таме личи, че някога е било човек. Все едно си участник във филм на ужасите. Зловещата гледка едно на ръка. Вонята няма как да ти я опиша.Иде ти да си плюеш на петите и всичко да се окаже само сън. Но няма как, занаят. Изкачихме се по отвесната канара. Срязахме въжето. Двама придържат нещастника, той вече за нищо не е виновен. Поставихме го в найлонов чувал и с лебедка го спуснахме в ниското. После се оказа, че човекът не се е самоубил, а е бил ликвидиран. Така помогнахме на криминалистите да разплетат този заплетен случай. Тялото било аутопсирано, взели му ДНК-проби, установили самоличността. Май и килърът бил заловен, но подробностите вече не влизат в работата ни.
Васко Ламбов, спасител: – Един възрастен неотдавна издъхна в скута ми. Усещах как топлото тяло на 68-годишния бай Рамадан изстива в ръцете ми. Жителят на квартал “Боровица” късно вечерта получил мозъчен кръвоизлив, ударът обаче го застигнал високо в махалата край чукарите по пътя за Енчец, където линейка на Спешна помощ не може да достигне. Трябваше да го свалим долу, в ниското…
Асен: – Никога няма да забравя как една тежкотоварна “Шкода”, пълна с брашно, се беше врязала в добилия печална слава блок на “Кока-кола” в Кърджали, в така наречената “детелина на смъртта”. ТИР-ът явно е бил претоварен. При спускането спирачките му отказват. Водачът забива машината право във високата сграда. Доста зор видяхме, докато го измъкнем от кабината и закараме в бърза помощ. Целият потрошен, нямаше здраво място, за което да го подхванем. Виеше от болка, но май Господ се смили над него.
Хората от блока бяха наизлезли като при земетресение. Страшничко си беше. Но какво ми направи впечатление. Две-три женици, ни лук яли, ни лук мирисали, най-спокойно си събираха в найлонови торбички от разпиляното брашънце. Сакън, зян да не става.
– По едно време из Кърджалийско бяха зачестили опитите за самоубийства.

Васко: – Подобен случай беше бойното ми кръщение. Тогава все още бях доброволец в спасителния отряд на пещерняка Минчо Гумаров. Отритнатият от изгората си Дорсун Рамадан скача и пада от 40 метра височина в преливника на яз. “Кърджали”. Троши ръце, крака, ребра, но все още диша. Едва стигнахме до него. Оцеля благодарение на нас.
– Доколкото си спомням, си вадил и гола туркиня от клокочещи води, и катурнал се в дълбока пропаст пишман-змиеловец.
– Това бяха едни от най-драматичните случаи в практиката ми. Петметрови талази бяха залели коритото на иначе кротката река Върбица. Стихията помете по пътя си мостове, пътища, дори джамията в село Бенковски. Малко преди потопа Айдън и Сабрие Мехмедали най-спокойно си събират дърва за огрев. Така и не усещат как ги връхлитат придошлите вълни. Със сетни сили се вкопчват в короната на яка върба. Реката влачи трупове на удавени крави, телета, овце. С часове не могат да ги спасят нито офицери и войничета от казармата в Момчилград, нито пожарникари или хора от МВР. С триста зора стигнахме до тях , със завързана с въже за брега гумена лодка, което колегите внимателно отпускаха. Дори и нашето оцеляване беше под въпрос. Но в такива случаи мислиш повече за другите, отколкото за себе си. Талазите бяха отмъкнали по течението фереджето и шалварите на мюсюлманката. Едва се държеше за клоните гола-голеничка. Спасихме ги.
Пишман ловци на пепелянки също са изправяли косите ми. Двама от Хасковско решили с един-единствен удар да оправят дереджето си, като изловят пълзящата лечебна твар край село Широко поле. Тръгнали като на излет само с една войнишка мешка и с по един набързо стъкмен чатал, с който да застопорят главата на влечугото.
Стокилограмовият Въчко обаче се подхлъзнал и тялото му се затъркаляло като снежна топка в 60-метровата пропаст. Добре, че се беше хванал и подпрял на твърде яки коренища, гарантирали му цели 7 часа оцеляване чрез висене. Измъкнахме го ни жив, ни умрял.
– Действате в синхрон и с водолазния екип. И с тях сте били изправяни на нокти.
Асен: – Две деца от село Рани лист тръгват през зимата на разходка с колелата си. Стигат до микроязовира и започват да се пързалят по леда. Изведнъж той се пропуква и 7-годишният Ремзи и 13-годишният Ахмед за секунди се давят във водата. Часове по-късно родителите им започват издирване. Виждат близо до асфалта изоставените колела и следи от пързалянето. Близо стотина души участваха тогава в издирвателната акция. Разбихме леда. Аквалангистите извадиха крехките телца на хлапетата, потънали на 3 метра дълбочина. Издърпахме ги към брега. Всичко приключи чак към изгрев слънце.

Още не бяхме си взели въздух след кошмарната нощ, хайде пак, нова ситуация. 25-годишният Бурхан от Опълченско заорал с “Фолксваген Пасат”-а си право в дъното на река Арда, край моста преди кв. “Веселчане”. Водачът се беше удавил в купето на колата, зашеметен от удара, без да успее да реагира дори.
– Участвахте и в акция по изваждането на мистериозен мерцедес от водите на яз. “Кърджали”, за който се спрягаше версията, че е бил потопен умишлено от мутри с цел да лапнат солидната му застраховка.
Асен: – Мерджанът наистина е бил бутнат умишлено от 30-метрова скала и потъва на дъното. Заради ремонт на ВЕЦ-а обаче спират водата и гумите на лимузината лъсват на повърхността. Наложи се да правим платформи, спасителни салове, надувахме и потапяхме гуми, за да го повдигнем. Вкарахме в действие и катерът на Иван /така наричат бързата моторница към язовирния район – б.а./, та да го дръпнем към брега и изкараме на сушата. Въжетата обаче се скъсаха, сменихме ги с метални, дарение от Швейцария. Именно с тези, с които нашият шеф Янаки Гълъбов участваше в акцията при изваждането на автобуса от река Лим в Сърбия. В “Мерцедеса”, слава на Бога, нямаше мъртвец, въпреки че работата впоследствие се оказа доста дебела.
– Навярно често трябва да реагирате и като психолози, виждайки ужаса в очите на хората.
Резван: – Веднъж издирвахме загубили се в снега авджии край село Кьосево. Друг път – изпаднала в амнезия възрастна жена. Правили сме и пъртини в балкана, за да спасяваме закъсали групи от къде ли не. Първата ни задача е да дадем надежда на хората, че оттук насетне вече нищо лошо не може да им се случи.
Асен: – Неотдавна паднали скали блокираха ж.п. линията Кърджали-Хасково край Железни врата. Наложи се с компресори да разбиваме огромните скали. Справихме се толкова бързо, че дори не успяхме да “влезем” в централните новини /смее се/.

– Навярно не ви липсват и трагикомични ситуации.
Васко: – Веднъж се наложи да вадим паднала в кладенец крава в село Мургово. Спасителната операция продължи повече от 3 часа. Помогна ни цялото село. За съжаление, животното издъхна в ръцете ни, но сайбията му пък успя да напълни към 200-300 буркана с месо. Друг път глиган катурна завеян авджия в 15-метрова пропаст край село Бял извор. От шубе човечецът беше понапълнил гащите. Стана за кашмер на дружинката си.
Резван: – Всяко лято ни привикват в училища и кооперации да отърваваме хората от змии. Една от отвратителните пълзящи гадини дори беше заспала в кутия от сладолед “Алома”. Миналата зима сваляхме ледени висулки от най-високите в Кърджали сгради. В 12-етажния блок на М-Тел пък бяха надвиснали едни гипсови орнаменти, които можеха да потрошат главите на хората. При един от тайфуните миналото лято ламаринен покрив на гараж се стовари върху автомобил. Веднъж дори се борихме с гнездо на оси, харесало си удобно местенце за живеене под покрива на един блок.

информация: в. Нов Живот

hard admin

*

Top