Арестуван за смъртта на 3 момчета в Крумовград директор осъди прокуратурата

Държавното обвинение: Вината за състоянието на Светослав Дайов не е в нас, а в медиите
Арестуван за взрива в Комплекса за социални услуги в Крумовград, при който загинаха три деца, осъди Прокуратурата на Република България, съобщава в днешния си брой всекидневникът “24х7 Родопи”. Невинният ще получи 6 000 лева за 72 часа престой в ареста. Първоначално Светослав Дайов, директор на комплекса, претендираше за 18 000 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди, но съдът призна само една трета от иска. Заради тормоза, С. е постъпил в кърджалийската психиатрия, където се лекувал в продължение на 111 дни. Прокуратурата ще плати и съдебните разноски в размер на 693 лева и 54 стотинки.
Ще припомним, че на 5 декември 2009 година в Крумовград загинаха три момчета. Както 24rodopi.com писа, трагедията, която разтърси България, се разигра малко преди 15 часа на 5 декември 2009 г.

Оглушителен взрив разтърсва сградата на Дома за деца, лишени от родителски грижи. Взривно устройство избухва в стая на втория етаж, в която живеят 3 момчета. Той убива на място 15-годишния Джангис Джемал, който буквално е разкъсан от взрива. Малко по-късно 13-годишният Сунай Мухтар издъхва в крумовградската болница. Най-много се е мъчил 16-годишният Дженгиз Росенов. Той умира в кърджалийската болница въпреки 2-часовите усилия на лекарите да го спасят. Според медиците момчето не е имало шанс да оцелее заради множеството разкъсвания по тялото.

Полицията задържа пет лица. Разследването установява, че виновен за взрива е парнарджията Хамди, който дал на едно от момчетата взривател на противотанкова мина, която намерил в градината си. Хамди се самоубива малко след трагедията.
Срещу С. А. Д. наказателното производство било прекратено поради това, че деянието не е извършено от него.
От прокуратурата твърдят, че събраните доказателства установявали, че настъпването на неимуществените вреди било в следствие на инцидента, свързан с гибелта на децата, като ищецът сам признавал този факт при постъпването си на лечение в Държавната психиатрична болница в Кърджали, което пък било видно от представената експертиза. Твърди се, че неправилно Прокуратурата на Република България била осъдена да обезщети неимуществени вреди на ищеца, произтичащи от негативни публикации в пресата, защото такива тя не била разпространявала, и в този смисъл не следвало да отговаря за чужди действия.
Задържането за срок от 72 часа било с цел да осигури явяването на обвиняемия пред съда по повод направено искане за вземане на мярка за неотклонение, твърдят още от прокуратурата.
С. А. Д. твърди, че при определяне размера на присъденото на ищеца за неимуществени вреди обезщетение, решаващият съд не съобразил: – че повдигнатото му обвинение било за извършено тежко престъпление по чл.123,ал.3,във вр. с ал.1 от НК, за което законът предвиждал наказание „лишаване от свобода” за срок от пет до петнадесет години, и че това водело до възможността да се очаква понасянето на тежка наказателна репресия, водеща до голям стрес и ужас; -продължителността на проведеното наказателно производство от 5 месеца и задържането му под стража за четири денонощия, му причинили освен морални болки и страдания, и рязко влошаване на здравословното му състояние; – че поради широкия отзвук в медиите и коментарите на случая по изявления на представители на ответника, общественото мнение било изключително изострено; – 111 дни ищецът бил на лечение в Държавна психиатрична болница в Кърджали, тъй като психическото му състояние било изключително тежко; – фактът на обостряне на предишни негови заболявания; – обстоятелството, че ищецът бил с трудов стаж от 35 години, който бил свързан предимно с работа с деца, с чисто съдебно минало и с добро име в обществото.
Установено е, че С. Д. е бил задържан от 00.25 часа на 06.12.2009 г. до 17.50 часа на 06.12.2009 г. в помещенията за временно задържане на РУ на МВР в Кърджали. На 6 декември в 21.10 ч. с постановление на следовател в Окръжна прокуратура за привличане на обвиняем по досъдебно производство № 19/2009 г. по описа на ОСлС-К. и вземане на мярка за неотклонение ищецът Д. е бил привлечен в качеството на обвиняем за причиняване смъртта на трите деца, поради незнание или немарливо изпълнение на занятия или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, като е била причинена смърт на повече от едно лице и случаят е особено тежък. С постановление на прокурор С. Д. бил задържан за срок от 72 часа, считано от 21.45 ч. на 06.12.2009 г. до 21.45ч. на 09.12.2009г. с цел осигуряване явяването му пред Окръжен съд за определяне на постоянна мярка за неотклонение. Съдът обаче оставил без уважение искането на Окръжна прокуратура за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража” и взел по отношение на С. Д. мярка за неотклонение  “подписка”.
С постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 5 май 2010 година частично било прекратено наказателното производство срещу С. Д. и била отменена взетата по отношение на него мярка за неотклонение „подписка”, тъй като в производството не били налице основания за ангажиране на отговорността на обвиняемия Д.
Установено е в производството, че в периода 11.12.2009г. – 01.04.2010г. ищецът е бил на лечение в ДПБ-К. с диагноза „Посттравматично стресово разстройство.Депресия”, както и че в периода 10.12.2009г.- 12.12.2009г. на ищеца са извършени медицински прегледи по повод оплаквания от повишено кръвно налягане и стенокардия, датиращи няколко месеца преди прегледа на 12.12.2009г. и водещи до диагноза „Есенциална /първична/ хипертония”. Завишените нива на кръвна захар, датирани от 1 година преди прегледа на 10.12.2009г., били диагностицирани като „Неинсулинозависим захарен диабет без усложнения”.
От приетите по делото разпечатки на материали, публикувани на новинарски уеб-сайтове, се установява, че инцидентът, дал начало на процесното досъдебно производство, е бил широко разгласен и следен от националните и местни медии, като материалите са основани на информация и коментари, изнесени и от Окръжна прокуратура.
По делото са снети свидетелските показания на М. А.-дъщеря на ищеца, които съдът приема като източник на непосредственото й наблюдение върху емоционалното състояние на ищеца.
hard admin

*

Top