Без Коментар

Това са символични останки от българското минало на Крумовград. Снимката е от оня ден.
Днес в Крумовград се издига самотен паметникът на хан Крум. Настроението е минорно, българският език е “при поискване”, а в близката далечина отекват взривовете от работещата от миналата година, само на 900 м от града, златна мина на Дънди Прешъс.

Анти-българската политика тук, казват, започва по времето на тройната коалиция. Тогава твърд привърженик на златната мина е икономическият колос Р. Овч., но еко-министърът Джевдет Чакъров блокира концесията заради силния обществен отпор от местните.

След идването на ГЕРБ обаче вятърът издува платната на “Дънди”. Новата еко-министърка Нона Караджова /която се опита да пусне и ГМО в България/ дава зелена светлина на проекта без наличието на задължителния ОВОС за цялото находище и Оценката за съвместимост със защитените зони от «НАТУРА 2000». Министърът на икономиката Трайчо Трайков вкарва решението в МС, където то е гласувано без никой от министрите дума да пророни.

Учудващо е становището на партия «Атака», която често хвърля яростни обвинения срещу мултинационалните концерни, действащи у нас:
«Трябва да има златодобив, защото Кру­мовград си отива. Всичко, което се говори, е стъкмистика и една голяма лъжа. Обслужват се нечии ин­тереси. Златодобивът ще отвори нови работни места – над 200».

А ето какво казва председателят на Общинския съвет в Крумовград Метин Байрамали по това време: “Дънди могат да дойдат да експлоатират мината колкото си искат, да си тръгнат и да ни оставят насред отровената с химически реактиви пустиня, а ние ще останем завинаги. Ще се борим докрай, за да запазим здравето, поминъка и бъдещето си”.

За жалост, не се преборват. Гигантските машини на Дънди вече копаят и взривяват от почти година. Чака ги много работа канадците. Има да изгребват 30 тона злато от площ над 19 км2. За целта в открития рудник ще се използват 700 тона експлозиви (съставени от амониев нитрат и бензин, известни като най-мръсните взривни вещества) годишно. Това прави 100 експлозии на година.
Според екологичната оценка на проекта взривовете нямало да навредят въпреки отделянето на големи облаци прах, въглеродни и азотни оксиди и въглеводороди … ти па да видиш….
Разстоянието от открития рудник до Болницата и Дома за стари хора на града е точно 800 м. по въздух. А вятърът духа предимно в посока града. За населението означава, че направо взривяват в техните дворове и ниви. И още по-непоносимото е, че обработената с отровни химикали и смляна на паста скална маса се депонира в хвостохранилище, което се намира само на 150 метра от кладенеца на река Крумовица, който запасява с чиста вода цялата община. За десесетилетка се предвижда там да бъдат депонирани 7, 2 милиона тона производствени хим. отпадъци от преработката на рудата!

За 10 години “Дънди” ще изгребе злато за поне 10 мрд лева, а срещу цялото това “удоволствие” и отровена пустиня България ще получи трохи. Концесионната такса, подписана от министър Трайчо е около 1% годишно.

Чели сме, че в “белите” държави за такива концесии държавата отчислява поне 30%-40%. А дали при такива зловредни, убийствени за района условия – надали…
Канадците ще си свършат работата на Ада тепе за 10 години. След това, цитирам местна общественичка, “красивите ни хълмове ще се превърнат в зловещи кратери, а някои от ямите после ще ги пълнят с токсични отпадъци, а отгоре ще се извъши рекултивация на почвата. Ще ни вземат златото и ще ни оставят отровите, от които ще страдат и нашите деца и внуци.”

А ситуацията можеше да е съвсем иначе. Ако се търсеше устойчивия eфект, а не бързомандатната личноджобна облага. С дългосрочни позитиви за всички, а не краткосрочни за избрани.

Златната мина попада в рамките на защитената зона «Източни Родопи» от Натура 2000 и се намира в непосредствена близост да друга защитена зона – «Крумовица».

Крумовица е една от най-водоносните реки в България. В растителното царство само в този район се срещат редките видове на тракийския дъб (Quercus thracica), юрушкия лопен (Verbascum humile ssp. juruk), както и триразделолистен ериолобус (Eriolobus triobta), жлезеста кумарка (Arbutus unedo) и горска кумарка (A. Andrachnae). 83 вида растения са защитени от Закона за биологичното разнообразие, 2 вида са обявени за световно редки, а в Червената книга на България са вписани 13 застрашени и 101 редки вида.
В Крумовградско гнездят близо половината от видовете птици в България – 191 от 415 вида. От установените птици за района 11 вида са включени в Световния червен списък на IUCN – 12 вида са застрашени, 46 уязвими, 13 редки и 32 вида намаляващи за Европа. От публикувани данни на БДЗП само в района на река Крумовица са установени 136 вида птици, от които 31 са включени в Червената книга на България (1985 г). От срещащите се птици 64 вида са от европейско природозащитно значение, като световно застрашени са два вида.

В района на находището застрашените да бъдат прогонени с взривове и химически отрови хвъркати са черният лешояд, белошипата вертушка, орелът змияр, синявицата, козодоят, червеногърбата сврачка, ястребогушото коприварче, сирийският пъстър кълвач и пъстрият кълвач, черният щъркел, осоядът, черната каня и др. Други защитени земноводни са жабата дървесница, шипобедрената костенурка и шипоопашатата костенурка. От 11-те вида прилепи, които живеят на Ада тепе, където е мината, 5 са обявени за застрашени видове.

С този изобилен природен ресурс – крумовградският район имаше потенциал да се обособи като рай за биологично земеделие, познавателен еко-туризъм и рекреация. Самият рудник е на няколко хилядолетия, той всъщност е НАЙ-СТАРИЯТ ЗЛАТЕН РУДНИК В ЕВРОПА. Благородният метал от Ада тепе е бил продаван по северното крайбрежие на Егейско море, а Микена е била един от най-големите вносители. Добитото злато е продавано по Северното егейско крайбрежие, а сред най-големите клиенти и потребители е била Микена. Живот край хълма е имало преди повече от три хилядолетия. Било е изградено селище с основен поминък рудодобив, имало е и светилище. Учените са намерили калъпи за леене на златни лабриси – легендарната тракийска двуостра брадва.

От Ада Тепе можеше да стане прекрасен музей на открито за първите стъпки в европейския златодобив в контекста на световната история на цивилизациите и да привлича гости от близо и далеч. Вместо това канадците ще правят “музейна сбирка” в самия град с артефактите от разкопките и с интерактивни филмчета за децата, някога си. Да не е без хич. Яко, нали?!

 

Източник: Facebook