Бившият играч на „Арда“ Шекеров: В Кърджали те изолират, затова се свърши с футбола там! Заради интригите исках да се откажа от любимата игра

Бившият футболист на „Арда” – Кърджали, Юлий Шекеров е голмайстор на “Хасково” с 10 попадения, има и толкова наказателни картони. В момента има оферти от тимове в Турция.

 

– Юлий, като голмайстор имаш 10 попадения, но и картоните са ти толкова. Редно ли е да е така?

– Много бързо се паля при някоя конфликтна ситуация на терена и изгарям с поредния жълт картон. Знам, че не е редно, но невинаги успявам да си овладея нервите. Ясно ми е, че по този начин не помагам на отбора, но като изляза на терена, забравям за всичко, пада ми пердето и трудно сдържам нервите си.

– Понякога прекалено брутално влизаш в сблъсък със съперниците…

– Това е футбол, мъжка игра. Никой няма да те остави да се разхождаш наляво-надясно, при най-малка възможност ще те изтласкат. Навън играят много здраво срещу нас, не смятам, че съм най-големият грубиян.

– За кой картон най-много съжаляваш?

– Най ме е яд за този, който получих при гостуването на “Арда”. Кърджалиецът ме нарита, аз отнесох червен картон. Нито го ударих, нито спорих със съдията. Играчът на “Арда” ме ритна, но аз стиснах зъби, а той изрева като кенанския лъв и съдията мен изкара виновен.

– Поне трима твои роднини са играли футбол, с кого от тях се съветваш?

– Много футболисти има в рода ни. Дядо ми е бил футболист, баща ми Огнян е играл за Хасково, чичо ми… Дядо се опитва да ме предпази от непремерени постъпки по време на мач: да не се паля толкова бързо, какво и да ми кажат, както и да ме обиждат, да стисна зъби и да подмина. Освен това да се успокоя и да играя малко по-бързо с топката. И най-вече да не споря със съдиите, защото от това най-много си патя. Повечето от картоните ми са именно заради пререкания с реферите. Но не всеки път успявам да се въздържа, особено когато прекаляват.

– Имало ли е мач, в който “Хасково” драстично да е ощетен от съдиите?

-Всеки път, когато играем навън, реферите гледат да ни отрежат главите. Затова понякога побеснявам. Много е трудно да не излезеш от релси, като виждаш как се опитват да ти пречат да играеш. Няма как да си премълчиш, когато виждаш, че съперник вади топката в тъч или ъглов и това се вижда от 50 километра, а реферът свири обратното. Трудно мога да отнеса такива отсъждания към грешките, по-скоро е преднамерено ощетяване на отбора.

– Кога започна да играеш футбол?

– Откакто се помня. Бях на 6 години, когато баща ми ме заведе да тренирам. Първият ми наставник беше Марин Драгнев. Нямаше детски групи и играех заедно с 10-11-годишните.

– Макар че си само на 22, веднъж вече си искал да се откажеш от футбола. Защо?

– На няколко пъти бях готов да го сторя. Причината беше, че където и да отида, имаше групички в отборите, които си подаваха само помежду си. Те не играеха за тима, а за себе си. Така беше в “Арда” (Кърджали), където отидох след разпадането на предишния “Хасково”. Понеже не си от там, се опитват да те изолират. Затова се свърши с футбола в Кърджали.

Заради тези интриги бях готов да се откажа преди година. Преди това почти бях се отказал, след като предишният “Хасково” се разпадна. Тогава Левент Аврамов ме върна на терена. Обади ми се, за да ми каже, че отива в “Стамболово” и отборът си поставя цел да играе водеща роля във “В” група. Веднага приех предложението му и не съжалявам. Много неща научих от него, той е един от най-добрите треньори, при които съм бил. Същото мога да кажа и за сегашния екип на Ямача начело с Димчо Ненов, който работи много професионално. С тези треньори “Хасково” може даже в “А” група да играе и да печели мачове.

– Има ли нещо, за което съжаляваш?

– Че не приех предложението да отида в школата на “Сливен” заедно с Бейсим Бейсим, Вълчан Чанев и Митко Плахов. По-късно можех да играя и в “Любимец”, но по това време правата ми държеше клубът към спортното училище. От там поискаха прекалено много пари за играч, който идва от “В” група, и любимчани се отказаха. След месец ставам на 23 години и вече ще съм напълно свободен, няма да съм обвързан с никого.

– Смяташ ли, като приключи първенството, да продължиш в друг клуб?

– Мисля да се пробвам в Турция. Имам предложение от тим в тамошната втора дивизия, където нивото е доста по-високо от нашата “Б” група. Отборът е един от водещите, имат за цел в близко бъдеще да влязат в елита.

– Къде другаде би искал да играеш?

– Като гледам какви мачове правят “Реал и “Барселона”, ми се иска да играя в Испания, но ми допада и футболът в Италия, където играят по-здраво.

– А ако пропадне трансферът ти в Турция…

– Ще се върна в Хасково. Тук е моят роден град, в този клуб се чувствам най-добре, още повече, ако Димчо Ненов, който наистина е много навътре с футбола, остане треньор. Миналото лято можех да отида в “Димитровград” или “Асеновец”, но предпочетох да се върна в “Хасково”, който току-що беше влязъл в трета дивизия. Тук си ми е най-добре. Познавам футболистите. На Ямача дебютирах във “В” група. Това беше с другия “Хасково”, нямах още навършени 17 години, когато ме пуснаха в игра.

– Смяташ ли че “Хасково” ще успее да влезе в “Б” група?

– Сигурен съм, че ще успеем.

– Кой е най-ценният гол, който си вкарал през този сезон?

– През есента, още в първия мач, когато гостувахме на “Гигант”. Резултатът беше 1:1. Бях със скъсан ахилес, биха ми обезболяващи инжекции и влязох последните 10 минути. Успях да вкарам за 2:1 и си тръгнахме с 3 точки.

– Привърженик ли си на друг български отбор?

– Вече не, преди време бях фен на “Левски”, но ме разочароваха с това, което показаха през последните години. Не ме кефят както преди.

– А кой от футболистите ти е служил за пример?

– Моят приятел Исмаил Иса. Стискам му палци да заиграе в по-голям отбор от “Литекс”. Чуваме се по телефона. Виждаме се, като дойде в Хасково. От чуждите футболисти най-много ми харесва играта на Фернандо Торес.

Интервю на Милен Вълчев, Новинар юг

hard admin

*

Top