Богатствата ни се разпродават на безценица

Във вас ни е надеждата, че ще се взрете в проблема ни и ще се ангажирате с решаването му. Тези думи, казани от организатора на протеста, от Мария Дамянова срещу решението на Министерския съвет за златодобив на „Болкан минерал енд Майнинг” в находище „Хан Крум”, предизвикаха всеобщото одобрение на събралите се на площад „България” в Крумовград в петък.
Отвореното писмо е адресирано до научния, културния и политически елит на България.
Златната мина попада в защитена зона „Източни Родопи” и е съвсем близо до друга защитена зона „Крумовица”. Дадена е оценка за въздействие върху околната среда /ОВОС/ само за Ада тепе, но не и за останалите пет участъка, които включва находището „Хан Крум”. Липсва и задължителната оценка за съвместимост на такава дейност с „Натура 2000”. Според преработения проект добивът на злато ще бъде без използването на токсични химикали – натриевият цианид е заменен с ксантогенате, натриев силикат, меден сулфат, дитиофосфат. Последователно ще се изземва златоносният слой по склоновете на Ада тепе. Това ще окаже пагубно влияние върху водите на Крумовица и другите кладенци за питейно-битови нужди на селищата в района. И с този метод златодобивът би довел до унищожаването на част от най-красивата българска планина Родопите, обясни Дамянова.
В отвореното писмо родопчани бият тревога, че националните ни богатства се разпродават на безценица. Концесионната такса, която държавата е определила на канадската компания, е от 1,5% до 4,5%. Това е безпрецедентно ограбване.
Нито една държава в света не си позволява такива подаръци – при цена на златото днес от над 1 500 долара за тройунция, или 48 000 – за 1 кг. Канадците са обявили, че ще добият 30 т злато на Ада тепе, което значи , че ще получат 1 млрд. 440 млн. долара. За България остава концесионна такса между 20 и 50 млн. долара и огромни финансови ангажименти, свързани с последствията от златодобива.
Ако започне добиването на злато, много хора ще напуснат града и общината, за да съхранят здравето си и това на децата си. Ще се ликвидира селското стопанство, чието производство ще бъде поставено под карантина заради замърсяването на мястото, където е произведено. Ще се обезценят жилищата и земята.
Това не са зловещи предположения. Пред очите ни е примерът с Маджарово. Преди години и там се добиваше злато, дори без цианиди, и там живееха хиляди хора със своите надежди и мечти. Днес в Маджарово са едва 551 души. Такава ще бъде и съдбата на Крумовград. Ако днес това е проблем за Крумовград, утре ще бъде за България. На канадската компания и на други като нея са издадени десетки разрешителни за проучване на златоносни находища из цялата страна. Представете си в какво би се превърнала България? С този тревожен въпрос завършва писмото на крумовградчани.
Снежана ГОРАНОВА
Снимка: Петко БОРИСОВ
Спасов

*

Top