Брюксел: No tobacco!* Експертите: Родопчани могат да изкарват хляба си с рози и билки

Родните тютюнопроизводители могат да разчитат само на помощи от националния бюджет до 2020 г.
 
 Когато българските представители обсъждали в Брюксел новата Обща селскостопанска политика, всеки път поставяли въпроса за тютюневите субсидии. Все пак това е традиционна за страната ни култура. У нас са регистрирани 31 000 производители, но реално работят цели фамилии и в крайна сметка заетите са 200 000. Освен това става дума за високопланински села с дребни парчета земя и бедна почва. През последните години тези райони бързо се обезлюдяват. Но всеки път, когато повдигали въпроса, българите чували един и същи отговор: not tobacco! Така Европа показва категоричната си позиция срещу тютюнопушенето.
В крайна сметка Съветът на министрите на земеделието, Еврокомисията и Европейският парламент постигнаха политическо съгласие за новата земеделска политика. По своя преценка България ще може да разпределя 13% от директните европейски плащания и вече администрацията заяви, че ще насочва парите към зеленчукопроизводители, овощари и животновъди. Тютюнът е извън списъка със сектори, за които може да има европодкрепа.
Член 68 от Регламент № 73/2009 г. допуска схема за субсидиране на качествена продукция. През миналата година България записа 15 млн. лв. за качествени плодове и зеленчуци. Но страната ни не е включила досега тютюна в схемата, както това са направили Италия, Испания, Полша. Тези държави настояват и през следващите седем години да ползват завареното полжение и да субсидират тютюнопроизводителите си.
Няма как да се случи и всички ще бъдат поставени при равни условия, без директни плащания за тютюна, това е последната прогноза. Крайното решение ще стане ясно през септември, когато ще е окончателното гласуване. По всичко личи, че въпреки протестите от миналата седмица, подпомагането на традиционната култура ще бъде ангажимент само на родната хазна. В тазгодишния бюджет са записани 73 млн. лв., догодина сумата ще е с 11 млн. по-голяма.
Особеното е, че това не са премии за произведената продукция, както беше в предишни години. Българските тютюнджии получават тези пари на основата на количествата, които са прибрали през т. нар. референтен период – 2007, 2008 и 2009 година. Парите се превеждат по сметките им без значение дали продължават да обработват тютюневите си ниви.
Всъщност идеята е с тези средства повечето от стопаните да успеят да се прехвърлят към други производства. Земеделският министър проф. Димитър Греков дори ги посъветва вместо тютюн да отглеждат животни. Не че животновъдите са цъфнали и вързали, но поне ще разчитат на евросубсидии. Но какво да е животновъдството, също е от значение. Малките кравеферми, които не работят по евростандарти, от началото на следващата година ще бъдат закрити. Свинете и птиците са изключени от пакета с европомощите, защото това са големи промишлени производства. Остават овцете и козите. Само че до този момент агнетата ни още чакат във фермите турските търговци.
 
Мъката на Шефкет по тютюна
 
Шефкет (на снимката) е от Черноочене. Не помни кога за първи път се е захванал с тютюна. Казва, че баба му вдявала канапа в иглите и децата нижели. Сутрин ставали в три часа и тръгвали за нивата. Когато слънцето напичало, се връщали да нижат. И така до 10-11 вечерта.
Седем години е бил строител в Белгия, Холандия и Германия. Тежка работа, но пращал по хиляда евро всеки месец на семейството. Само че в чужбина хлябът горчи. Когато се върнал, решил да завърти спестените пари. Отворил магазин, но комшиите били сиромаси, напълнили две тетрадки с вересии и накрая фалирали. И пак се хванали за тютюна.
Сега, след толкова години, животът му има същия ритъм. Бране, низане, бране, низане и четири-пет часа сън. Сметките в дома прави съпругата. Тази година е добра,
 
чакат към тон и половина
 
тютюн. Ако го изкупят както миналата реколта и държавата пак даде помощи, ще получат към 8000 лева. Разходите обаче са повече от 2000 лева. Ще вземат за данък 800 лв., а осигуровките са над 1000 лева. „Излиза, че ако платим всичко, трябва да живеем цяла година с 2000 лева на човек”, смята Асине.
Имат три деца. Големият син е пожарникар в Кърджали. По-малкият е завършил международни отношения в Казахстан и сега живее в Полша. Дъщерята е най-малка, тези дни завършва архитектура в Анкара. „Очите ми искат да ги видят. Но сърцето ми казва – дано не се върнат при нас, в тютюна”, споделя Шефкет.
Ниските доходи карат хората да се отказват от това производство. В община Черноочене през 2005 г. с тютюн са се прехранвали 2489 семейства. През тази година те са едва 668 – четири пъти по-малко. В планината обработваемата земя е малко, а почвата е слаба. Повечето стопани
 
имат по 10-15 дка,
 
а няма друга селскостопанска култура, която да дава висок доход от сравнително малка площ. Затова тютюнът се превърна в основен поминък за населението на Източните Родопи. Най-много производители има в област Кърджали. Но броят им постоянно  намалява. Ако през 2005 г. те са били 20 166, през тази година са 6132 души.
Тютюнджиите в известен смисъл завиждат на зеленчукопроизводителите, защото могат да скрият от продукцията си. Но при тютюна е различно. Фирмите, които изкупуват суровината, веднага подават информацията в НАП и данъчните пристигат. Преди четири години са вдигнати и осигуровките. По-рано плащали по 24 лв. на месец, сега, като се сложат и таксите на осигурителните фирми, удръжките стигат до 90 лева. Това са над 1000 лв. годишно, хората няма как да ги плащат и затова се отказват.
Като пенсионер по болест Шефкет не внася осигуровки и това му позволява да се регистрира като производител. Жена му Асине не е плащала дължимите суми от 2012 г. Двамата се молят да не я сполети някоя болест, защото само един преглед при лекар е над 30 лева.
Сега в община Черноочене има около 2500 дка с тютюн, а преди четири години са били 7000. През 80-те и 90-те години са достигали 15 000 декара.
 
„Това не беше тютюн, а злато. В чужбина се биеха за него”,
 
разказва Ердинч Мустафа. Агрономът с над 30- годишен стаж е бил в управителния съвет на вече закрития фонд „Тютюн”, в момента е главен специалист по земеделието в община Черноочене. Той разказва, че преди фонд „Тютюн” е раздавал безплатно семена, произведени в опитните станции. Сега хората сами си ги купуват. Понякога им дават търговците, но после удържат парите от предадената продукция. Понеже става дума за 200-300 лв., стопаните сами събират семената от нивите. Само че сортовете се израждат и златният български тютюн вече не е толкова златен.
Тютюнът е една от малкото български стоки, които носят директни приходи в държавния бюджет. Сега продукцията е намаляла повече от два пъти, а отпадането на забраната за износ на непреработени тютюни преди две години лиши бюджета от стотици милиони левове. Промените в Закона за тютюна и тютюневите изделия либерализираха пазара. Изкупните цени се повишиха с около 20 процента, но производството продължава да намалява.
Липсата на препитание кара хиляди млади хора да напуснат родните места. В Кърджалийска област повече от 10 000 души всяка година заминават за чужбина. Обезлюдяването заличава цели села в Родопите. И дори да се намери начин тютюнът отново да се върне в планината, вече няма да са останали хора, които да го отглеждат.
 
Една фамилия си изкарва 10 000 лева
 
Тази година е добра за тютюна, очакват се около 30 хил. тона тютюн. За сравнение през миналата сушата съсипа посевите и бяха получени само 23 000 тона. Сега са засадени повече от 150 000 дка, от тях 50 000 са „Бърлей”, „Виржиния” и „Каба кулак”, над 100 000 са басми. Вече е обрана първата ръка, разказа Цветан Филев, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите. При нормални реколти от 10 дка една фамилия от 5-6 души може да прибере около два тона изсушен тютюн. За това количество ще получи около 10 000 лв. доход.
 
Последните премии за тютюн са раздадени през 2009 г., когато страната произведе 54 000 тона тютюн. В края на 80-те години площите с тютюн у нас са достигали 1 млн. дка, продукцията е надхвърляла 120 000 тона. Страната ни е била на първо място в света по производство и износ на тютюневи изделия на глава от населението.
Маргарита Димитрова, Красимир Ангелов, „Преса”
 
* Без тютюн
 
На площите могат да се гледат рози и билки
 Хората, които сега изкарват хляба си с тютюнопроизводство, могат да отглеждат на същите площи етерично-маслени култури и билки. Това каза за „Преса” проф. Мария Златева. Тя съобщи, че се предвижда да бъде разработен иновативен проект за смяна на поминък на населението в тези райони. Проектът ще бъде представен за  финансиране по някоя от европейските програми.
Първата стъпка ще бъде да се осъществи контакт с общините. Те трябва да проведат разяснителна кампания сред населението, което  да разбере ползите от смяната на поминъка му.

След това ще се извършат анализи на почвите. Там, където се налага, те ще бъдат торени с органични торове и компост, който ще се произвежда на място от отпадъчна биомаса. Ще се проучат и климатичните условия и възможностите за отглеждане на рози, лавандула и други билки, за които има търсене на външния пазар. Нашите растения са богати на биологично активни вещества и ще се продават добре на външните пазари, отбеляза проф. Златева. Сега ние изнасяме билки, които се преработват навън. Така хората ще изкарват по-добри пари, отколкото с тютюна, и ще вдигнат стандарта си на живот.

hard admin

*

Top