В страната на напъдените , вместо пенсия – гурбет: Ни затвор, ни гроб са по-страшни от… живота

 По-можещи, по-знаещи и най-бедни

В Родопите се раждат невероятни хора. По-можещи, по-знаещи и… най-бедни. Тук всеки стартира живота си с мисълта да изплува над всеобщото схващане за битието на планината, зареден с енергията на своите познания и трудолюбие, докато… Докато животът не го научи да разбира от всичко и да съумее да се справя с всичко, каквото и да му коства наученото.

„Родопи войс”


В страната на напъдените , вместо пенсия-гурбет

Ни затвор, ни гроб са по-страшни от… живота

Жельо МИХОВ
Нормален слънчев ден в кърджалийския квартал „Възрожденци”. Край гаражите на панелен блок са се събрали хора, които вдигат по бутилка бира, купена от кварталния магазин само на метри от тях. Обсъждат всичко-от снощната вечеря до международното положение и опасността от военни конфликти в близкия Изток. Комшия се приближава до тях, носейки в ръка акумулатор за автомобил. Търси зарядно. Един от компанията се отделя и вади ключа за гаража си. Отключва и го кара да влезе вътре, за да пийнат, докато устройството се зареди.
Минават часове. Достатъчно, за да се направят още няколко обиколки из останалите места за „удряне по едно”. В крайна сметка акумулаторът вече е готов. Собственикът му отива, за да тества устройството. Автомобилът е паркиран встрани от блока, под наклон, за да може да запали, въпреки всичко.

Пали и тръгва…

Две баби от съседния блок, седящи на пейките пред входа, едва успяват да станат и да се спасят от връхлитащия ги автомобил. Той счупва дръвче, прелита през стълбите и се забива право във входа. Собственикът слиза от автомобила и си тръгва към дома. По-късно обяснява, че воланът му блокирал… Алкохолната му проба „разказва” за друг блокаж-2,50 промила.
„Не можел без кола. Трябвало утре да ходи на работа. Задължително било да зареди акумулатора и да го пробва веднага. За едната работа човек ще се пребие, а може и убиец да стане”, коментираха по-късно свидетели на цялата офанзива.
За единия хляб нашенецът прави всичко. А като се каже всичко…

На „зелено” почти никой не печели, въпреки това…

Парадокс. Безработицата е голяма в Родопите, а същевременно в Бюрата по труда обяви за свободни позиции не липсват. Вярно, тези за директори са свършили, но пък има други с интересно заплащане. В списъците „Търси се” се предлагат работни места за висшисти-педагози и медицински лица с възнаграждение до 450 лева, както и за бояджии с основно образование, но със заплата от 2 200 лева. Учи, за да работиш или за да си останеш беден-будала. Странно, но факт. В страната ни интелектът е най-ниско заплатен. И, респективно, най-оплюван, като темел за успех в живота. В България високият стандарт на живота се диктува от уменията на ръцете и гъвкавостта на тарикатлъка.
„Само маймуните бачкат, брато. Хората си правят парите и без много пот и усилия”, казваше един млад родопчанин, чиито умения го пратиха в попрището на покупко-продажбите, въпреки другите възможности, за които свидетелстваха образователните му дипломи. Човекът се бе отдал на „джобния” бизнес. В смисъл, че продаваше всичко, което изпълваше джобовете му. Това бяха едни топчета, за които казваше, че са „мечтата на фуражкаджията”.
„За трева могат да ти правят проверки през ден, да те събличат гол, да те спират с колата, да те гледат очаквателно от патрулката дори когато отиваш до кварталния магазин за бира. Има и други престъпни бизнес-начинания, които обаче някак си винаги остават встрани от вниманието на Закона. Имаше една песен, в която се казваше „И аз, и те, знаем добре кои са дилърите”. Повече няма какво да обсъждам тази тема. Най-яко е да се ровят по джобовете на някакви пишлигари с трева, колкото за една цигара, отколкото да минат из баровете да видят какви малки шматки пудрят нослетата с боклуците на батковците. Колко тийнейджъри има задържани по дискотеките след „Сънчо”, а? Николко. Чат-пат веднъж на два месеца гепят най-невинните, които или запиват в някоя кръчма, или бродят по улиците и забият по един акт на родителите им. Това е всичко. А с великите акции за по 0,03 грама треволяк вдигат пушилка до небесата. Колко момчета изгоряха от употреба. И ще продължават да горят. Няма какво да правят. Вкъщи нищета и проблеми, внасяни от родителите, навън-безпаричие. Събрали малко парички и ги хвърлят за „успокоение”. Тогава идва редът на другите момчета, които пък не искат вече да дишат въздуха на проблемите и да бъркат във вечно празни джобове. Това разбира се не е решение, но за момента е най-доброто. Малко повече нащрек и парите се вадят. Имаше моменти когато най-обикновен дилър на марихуана можеше да си изкара по стотачка на ден. Най-обикновено момче, което по цял ден си виси по кафенетата. Десятка на този, десятка на онзи и бюджетът е вързан. На другия ден-пак така. Докато не дойде моментът, в който щракват белезниците и иде ред на сблъсъка със Закона. Това е бич за съвременния капитализъм. Има търсене, има и предлагане. Нещо обаче се къса по средата. Защо в някои държави всичко това е легализирано-защото властите печелят. Тук никой не печели. Едни заради кефа си, други-заради липса на пари, провалят завинаги съдбите си. Може би, ако напрежението, стресът бяха по-малко, може би, ако условията и стандартът на живот бяха по-големи, нямаше толкова момчета и момичета да се прецакват. Всичко, както винаги опира до пари и тяхната липса по джобовете. Едни заминават към пандиза за по две-три топчета трева, други ги следват, направили някой и друг лев от желанията на предните. После идват следващите. Те също осъзнават риска на всичко това, но мислиш ли, че им пука. Не, на никого не му дреме. Никой не иска да живее като помияр или да се чувства като такъв. Никой не иска измекярската действителност в панелния рай. Едни бягат, други си блъскат главите за по 4-5 стотака, трети просто искат да сложат край на всичко-дали като се надрусат, дали като печелят от друсането. Едно е сигурно-и трите породи няма да се свършат, докато в страната не остане никой. Едни в чужбина, други в пандиза, трети на държавна работа. Всеки знае риска, на никого не му дреме”, категоричен е младият мъж.

***
Два кубика дърва през зимата. Това било желанието на възрастни родопчанки от новоизлюпен политик, когато ги попитал какво може да направи за тях.
Разни хора, разни желания, един стандарт на живот в планината.
Безработен родопчанин решава да опита късмета си в чужбина. Тръгва на гурбет, но го връщат на граничния пункт защото нямал лична карта. Бил изгубил документа си. Някъде покрай него и бъдещето си. Решава да премине през браздата по козите пътеки, за да започне работа с козите и овцете на съседите ни на юг. Става пастир при гръцки чорбаджия. Само след месец работа вижда, че надеждите нямат нищо общо с реалността. Вместо обещаните му 600 евро, мъжът получава 400 и… едно магаре и едно яре.
„Всеки го прави заради хляба, никой не иска да бъде престъпник. Тук нямаше препитание и Метин отиде да работи в чужбина. Тя пък една чужбина…, ето тук, малко след граничната бразда. Единственото му престъпление е, че е бил гладен”, коментират негови съселяни. Именно те обаче са в основата на бъдещите му главоболия.
Мъжът се завръща от гурбета с малко пари и две животни-армаган от чорбаджията. Малко след това комшии забелязват, че магарето и ярето нямат български ушни марки. Следва сигнал до „Гранична полиция” и мъжът е задържан за незаконно преминаване на държавната граница. „Добре дошъл на родна земя!” ще му кажат лично магистратите, които вече са се заели със случая на гладния пастир без лична карта…

В страната на напъдените, вместо пенсия-гурбет

Никой не те пита какво работиш, а колко пари взимаш, може да се чуе като съвременна народна мъдрост в региона. Това превърна Родопите в планината на разбирачите. Тук всеки умее поне по няколко занаята, разбира едновременно от музика, от телевизори и от бойлери. Завършил е педагогика, но вместо с деца, се занимава с поставяне на алуминиева дограма. Друг съвместява чиновническата работа с направата на външни изолации. Трети през деня учи децата на английски, а след здрач реди салати в кварталния ресторант.
Примерите са много. За оцеляването точно определен китап няма. Всеки се е сдобил с необходимите специалности по време на борбата си с живота.
„Аз не съм изоставял професията си, по-скоро така се случи, че тя ме изостави. Съкратиха ме. Стоях една година на борсата, вземах помощи. През цялото това време не успях да си намеря отново работа с това, което умея най-добре. Търсих още няколко месеца, но нищо не се получи. Когато отчаянието вземе превес, на човек му хрумват какви ли не идеи, готов е да поеме към всяко предизвикателство, което му предложи животът”, разказва кърджалиец, прехвърлил петдесетте години. Има 35 години трудов стаж, но не смята, че ще достигне до пенсия. Никога не е предполагал, че животът му ще се стече по този начин.
„На тези години се принудих да замина зад граница. Работата, която ми се предложи бе в земеделието. Това обаче нямаше нищо общо с лозето на вилата, отглеждането на домати и зеле”, разказва мъжът.
„Пред мен се ширна една земя, която от гола нива трябваше да превърна в образцово стопанство. Аз и съпругата ми бяхме единствените работници. Трябваше да заградим имота с мрежа, да изорем земята, да забием бетонни колове, да направим оранжерии, да вдигнем магазин с дървени плоскости до нивата за директна продажба на реколтата.
Не бях карал трактор, научих се за отрицателно време. Много работи не бях вършил в такива мащаби, но се справих, защото просто нямаше на кого друг да разчитам. Една плевясала площ превърнахме в красиво стопанство. Започнахме да гледаме дори и животни. Имахме почивен ден, но никога не го използвахме. Няма как да се остави дори за миг цялата нива. Работим там, живеем в каравана край нея и в свободното си време правим всички необходими подобрения, за да стане още по-уютно там-в чуждата земя. Да се почувстваме поне наужким, че сме си у дома дори на хиляди километри от родното място.
Това е съдбата на стотици хиляди наши сънародници. Само който не е бил далеч от дома, той не знае какво е усещането. В България е мизерия, кал, трудно, ден за ден, но по-хубаво от България няма. Малко от малко да бе по-сносен животът и съм убеден, че много хора щяха да се върнат, а други никога не биха заминали далеч от всичко мило. Тъжното е, че други народи от пустинята сътвориха рай, ние от рая направихме пустош. Ей така ще си я кютаме-разбирачи от всичко, само и само да подобрим нещо мъничко в живота си”, категоричен е кърджалиецът, завърнал се от поредното предизвикателство зад граница.

***

Знаете ли кое забавлява най-много родните гурбетчии? Оплюването на некадърността на домакините, в чиято държава работят. „Ей, тия една крушка не могат да завият сами. Не могат да си отпушат сифона на мивката. Викат майстори за всичко. И плащат. Ръцете им са в „дивия”, хилят се.
Нашенци обаче разбират от всичко. Животът ги е научил да са специалисти по всякакви проблеми. Решават ги сами без да разчитат на никого. Това е животът на човека от планината. Той го следва и трупа китап след китап с възможностите си. Така разбираме ние битието. Просто никой от тези хора не иска да бъде в калта, независимо дали това ще му провали живота или направо ще му го отнеме.

На снимките:
Пенсията не спасява пенсионерите, но вотът винаги е за по-високи пенсии
Оцеляване на средна възраст-висене пред трудовата борса или рязане на дърва „на частно”
hard admin

*

Top