Гласовете от народа, за продан и не съвсем: Жадни сте за власт, ние сме гладни-давайте!

Нашенците обичат да говорят за политика. По всяко време и с всекиго, но не си падат по чутовните действия, когато са дори пред прага на бедността. Те ругаят всяка власт, определят политиците по маниера на Ганьо Балкански, но срещу „маскарите” вдигат глас само в Ботевите „механи”. Как оценят гласа си?
Това не е социологическо проучване, нито претендира за някаква представителна извадка. Това са гласовете от улицата, кварталната кръчма, махленския магазин…
 
 
Глас №1
 
„Аз открай време приемам оферти, ама никой нищо не дава. Искам бе, казвам го: продавам! Не ща 300 лева, по 20 да дадат, сума партии се навъдиха. Харчат луди пари за цапане с плакати, билбордове, уволняват се на тях, назначават се-всички еб.си директорите, а пара за нас няма. Парадокс! Пък ние ги правим такива, после-брой ст`инките за хляб и цигари в магазина. Давайте сухото и да гласуваме, не само да ставате милионерчета там, а ние търкаме подметките по разбити тротоари, прескачаме локвите по калпаво направени улици, обикаляме за работа и накрая-гърч за 300-400 кинта. Всичко скача, редно е и нашата ценова бариера да се вдига. Щом искат власт, да отварят кесията, щото после пак ще е същото за нас, знам си. Всички да дадат по някой лев, пък аз на всичките ще обещая, че за тях ще гласувам сега и на следващите избори”.
 
Глас №2
 
„Втръсна ни от избори, винаги е едно и също. Група жадни за власт, които след кампанията забравят, че стъпват на земята. На някои управници дори и секретарките им стават по-големи началници. То затова е натискането. „Гласувай, гласувай”, после за всекиго, допринесъл за идеята, по нещо ще има. Но не за всички. Сладка е властта и заслепява много хора. Говорим за купуване и продаване на гласове. За някои малки хора това е единствения начин да усетят нещо от голямата баница на властта. Всички партии го правят, но всички задружно реват срещу тази практика. Като онези надписи върху цигарите, че пушенето убива. И какво от това, някой това да го е спряло? По-добре ще е да се плаща от държавния бюджет на всеки гласоподавател, да речем, по 20 лв. да пусне бюлетина по съвест. Ето ти избирателна активност 99%! Пък като се зарибят гражданите да упражняват правата си, ще почнат и без пари да гласуват”.
 
Глас №3
 
„Всъщност купуването и продаването на гласове е един фарс за отклоняване на вниманието. Малките партийки може да го правят за кметски избори – факт. Когато става дума за парламентарни – схемата е много по-проста, отколкото си мислим. Аз съм отвратен от всичко. Пари да ми дават, няма да гласувам. Не искам да участвам в целия театър. Цял живот съм бил достоен гражданин. Няма да ставам престъпник на стари години като гласувам за престъпници или вземам пари от тях. Никога, аз имам достойнство! Само това може да ми е останало като добавка към пенсията, но никой не може да ми го отнеме”.
 
Глас №4
 
„Никога не бих продал гласа си. Не, че това е противозаконно, то е на първо място неморално. По този начин човек се отказва от основните си права и ги дава на по-силния, тоест човекът с парите. За жълти стотинки се връщаме в родовообщинния строй. Това не трябва да се допуска, но май е неизбежно. Излиза, че или институциите не си вършат добре работата, за да изкоренят явлението, или просто си го толерират…”
 
Глас №5
 
„Искам да си продам гласа! И преди, и след избори, хладилникът ми е празен. Щом това също е вариант за правене на пари, защо да не се възползвам? Да ме нарекат корумпиран, долен, боклук, какъвто си искат. Аз ще имам пари в джоба, а те да си живеят с идеализма. Няма оправия за мен. Не виждам какво е лошото от това да се вземат пари за гласуване? Замислете се, бе, това ще е единственият ни кяр от цялото управление на когото и да било! Всички останали приказки са бошлаф. Поемат ли властта и връщат услуги на техни си хора, ние сме последни в хранителната верига. Защото докато нахранят тези, на които имат да връщат и мандатът изтекъл, и аре пак… Само да дадат и вземам парите!”
 
 
 
Ръцете горе, айде „племето”!
 
Започна фиестата на оптимизма, проблемите влизат в дебелите тефтери
 
 Елена Хаджиева
 
 Кебапчета, певици, безплатни театри, кръчмарски „коктейли”, хора. Официално България е в предизборна кампания – месец на опиянение, обещания, лъжи и нетипично за немотията оживление. Едномесечната кампания превръща България в село, което с нетърпение очаква своя събор, който се провежда веднъж годишно. Младите си идват, площадът се пълни със сергии, идват певици, оркестри, отвсякъде мирише на скара, която на всичкото отгоре е безплатна, алкохол и бира се леят на корем. Изведнъж обикновеният нашенец става много важен – знаят му името, слагат го на почетно място по масите, казват му колко е велик и колко много значи гласа му. Опиянен и възгордял се от нетипичния интерес към него, той бързо забравя насъбралата се горчилка и веднага се нарежда до чорбаджиите – нали и той е като тях, ядат и пият едно и също, а и има възможност да говори, да си каже болката и мъката, а отсреща да го разберат и да поемат ангажименти.
Едномесечната кампания е като фиеста на оптимизма, патриотизма и светлото бъдеще. Всички говорят как ще ни оправят, какво ще променят, питат ни и записват проблемите ни в големи тефтери, сякаш след това ще ги отворят. Българската предизборна кампания е уникална в целия свят. В нормалните страни се пишат програми, правят се диспути и има състезание по идеи с обиколки по населените места. У нас българинът свикна на избори да го поканят в кръчмата, да изпие колкото душа иска и да изяде още толкова. А ако на изборите дадат и по 100 лв. за гласуване, партията равна няма да има. На принципа „всички са маскари”, вече десетилетие българинът се увлича не по политически платформи, а по развлекателни програми и подиуми. Цената на тока остава на заден план щом някой черпи, а по избори натегачи да платят сметките, има много.
Изборите са и научно-образователна програма за родните изпълнители. Освен тлъстата пачка, която слага в джоба, родният елит придобива и уроци по география, изнасяйки концерти по села и паланки. „За първи път съм във вашето село и смятам, че то е най-хубавото в България. Още ми е лошо от завоите, но смятам, че ще направим хубав купон, така че ръцете горе и айде смиляни…”, крещеше преди години популярна фолкзвезда, която омайваше жителите на село Смилян или поне се опита, тъй като най-малко десет пъти нарече публиката „смиляни”, без да знае, че това им звуча като индианско племе, но поне се учат хората. Селските читалища също изведнъж оживяват и освен самодейни състави, приемат „маркови” театрални постановки и популярни певци заедно с млади и атрактивни танцьори. Естествено отчитат и рекордна посещаемост, която след това се пише в отчетите за това „видиш ли, какъв голям интерес има към нас”.
Хубавото в предизборната кампания е, че политиците стават щедри, стават прости – като нас, стават селяни, играят хора по мегданите. Знаят те – един месец цирк – 4 години рахат в парламента. 5000 лв. дадени сега се избиват за два месеца, а след това рецептата е ясна-световната криза и тези преди нас са виновни за всичко и на всеки, и така – цял мандат. За хората остава спомена – ръкувах се с този политик, играх хоро с онзи, ядох, пих и се веселих, а сега да стягам колана.
Като на селски празник – площадът се пръска от народ, всички са весели, щедри, кебапчета, пиене музика, а на другия ден остава боклукът, който ни мързи да пометем…, затишие и отново сивото ежедневие. Като господа за един ден!
От днес обиколките започват, обещанията също! Има един популярен фолк канал, който анонсира коя певица къде ще пее, следете го. Знайте, че освен нея, ще дойдат и политиците, а те и ще почерпят. Кръчмарите потриват доволно ръце и чакат, магазинерите също, търговията започва, но дано всеки направи добре своята сметка!
hard admin

*

Top