Заради грешна любов двама бягат през кльона в Гърция, разстрелват ги

Двама влюбени намерили смъртта си край смолянското с. Мугла на път за Гърция, където искали да живеят скришом. Били зет и балдъза. Мъжът се влюбил в сестрата на жена си. Двамата поели пеша през строго охраняваната българо-гръцка граница. Старата история стана отново актуална покрай отворените гранични пунктове в Родопите. Предлагаме ви я, разказана на “24 часа” от жители на Мугла.

Потулената история на влюбените, чиито имена са неизвестни все още, в Мугла са я увековечили, като кръстили близката местност Балдъзини поляни. Мястото, където са застреляни, е в близост до бившата застава “Шабаница”, на 10-ина километра от селото. Наоколо още личат остатъци от някогашните ограждения от бодлива тел и бетонни колове. Самата застава е запустяла и се руши.
“Цял пълнител от автомат с 30 патрона изстреляха по тях. Жената беше разпокъсана в гърдите от куршумите. 3-4 г. след това картолът (ситна трева, която расте високо в планината – б.а.) беше зелен. На граничаря, стрелял по тях, му дадоха 30 дни отпуск”, казва 74-годишният бивш лесничей Симо Кучкаров от Смолян.
Той бил горски специалист в помощ на граничните власти. Казва, че тогава на убит нарушител давали по 15 дни отпуск, а на заловен жив – 10.
“Седмица след убийството им дойдоха близки да им вземат телата. Нещата зависеха от полк. Шишков. Той не разреши. Отказаха да им ги дадат. Не знам дали е лично негово решение, или заповед от висшето командване. Заровиха ги в един много плитък гроб на 50-ина метра от мястото, където са убити. Окастриха клоните на една ела. С вейките от елата покриха телата им, а след това хвърлиха пръст отгоре им”, описва бай Симо.
“Граничарите са имали сигнал. Очаквали са бегълците да се появят. Чрез т.нар. ехосигнал, който улавя движение в радиус стотина метра, са били локализирани в непосредствена близост.
Мъжът носел пистолет и стрелял по граничарите, но не уцелил. Тогава те предупредили с викове, че ще стрелят, и открили огън по двойката.
“Балдъзини поляни са на границата между заставите “Шабаница” и “Герзовица” – били са мобилизирани и двете”, разказва Атанас Гюров. Той е последният командир на заставата край Мугла в продължение на 6 г.
Драмата със зетя и балдъзата се разиграла, когато командир е бил баща му Ангел Гюров. “Баща ми, който вече е покойник, ми е разказвал историята, но винаги е бил лаконичен, имена не е споменавал. Казва, че всички правила за охрана и правата им са били спазени”, казва Гюров.
Най-често чужденци са атакували района около Мугла, българи – по-рядко. Най-точни и прецизни били тези от ГДР, криели картите си на дъното на кибритени кутии. Често атакуван район от бегълци в Родопите си остава този около застава “Мързян”.
Местността била предпочитана заради растителността, близостта до Мадан и Златоград, както и заради по-мекия климат, в случай че трябва да се нощува в гората. Този район

избрал да атакува границата и най-успелият българин в САЩ – Шефкет Чападжиев.

“Застреляните влюбени ще си останат Той и Тя. Тогава не се казваше на обществото кой е застрелян и кой е стрелял. Така е и по-добре, минали са много години, представете си какво би станало, ако роднини на граничари и жертви започнат да се издирват в днешно време”, казва друг бивш офицер от Гранични войски.
Граничарят, стрелял по хора, е преместван в друго поделение, за да не си спомня случилото се. Ако е с по-лабилна психика, му осигурявали лечение.
“Зетят и балдъзата били много изморени от дългия преход в планината. Дошли до мястото с помощта на карта. След стрелбата ги намерили един до друг. Болнав съм, ама ако ме заведат, мога дори да го посоча”, категоричен е бай Симо. В района, който е бил предпочитан за бягства, съоръженията за охрана били по-сложни. Имало е две бразди и две огради.
“След като преминали първата, зетят и балдъзата явно си помислили, че вече са в Гърция и затова открили огън по граничарите”, обяснява бившият лесничей. Бай Симо е успял да види убитите. “Бяха млади, на около 25-30 г. Жената бе много красива”, казва той. Чул, че той е бил инженер, а тя – учителка. “Беше инженер”, категоричен е и Страти Мазнев от Мугла.
Като лесничей, чиято територия на обслужване е била близо до браздата, бай Симо е трябвало да помага на граничарите. С подобни функции били всички негови колеги в граничните райони. При акции им давали и оръжие.
„Никога не съм стрелял, мои колеги също. Стреляха си самите граничари”, казва той. Когато имало информация, че някой ще атакува границата, ги мобилизирали за дни.
Бай Симо помогнал да се заловят двама румънци от Брашов. “Румънецът просто ме молеше да го застрелям, защото знаеше какво го чака, като го върнат обратно в родината му.
Отказах. Нито съм го отглеждал, нито съм му някакъв, за да му отнема живота. Чаушеску бе безмилостен към изменниците”, каза той. “За разстрела на зетя и балдъзата научих на другия ден. Бях лесничей в онзи район. Работех край заставата, водеха ме доброволец. По онова време течеше залесителна кампания около границата и Балдъзини поляни”, разказа и 82-годишният бивш горски от Мугла Раиф Рамадански.

Всеки ден в района имало много цивилни хора, но властите пазели в тайна случката с влюбената двойка.

“Ходех да садя дървета. Всички млади ни мобилизираха да залесяваме. Караха ни с автомобили. Вземаха ни паспортите още на кльона и после ни ги връщаха”, спомня си Виолета Маджарова, която е на 65 г. и е продавачка в селския магазин.
Заради инцидента с влюбените работата им временно била прекъсната и така се разчуло за разстрела. “Веднъж бях с 20-ина човека да залесяваме. Бяха ни заключили зад кльона, защото вечерта се забавихме. За да си идем по къщите, решихме да вдигнем мрежата и да се измъкнем на своя глава.
Надигнах мрежата, жените минаха, но имаше една дебела, опря системата за оповестяване и дулата на автоматите се насочиха срещу нас. За малко да стане беля”, споделя Раиф.
“Целият живот на Мугла е бил свързан с граничарите”, казва кметският наместник на селцето Даниела Кубинска. В ония години то е било над 1000 души, сега през лятото са 200, а през зимата – под 150.
Управничката си спомня, че съученичката Елена Солакова, която живеела в махала Касъка, на идване към училище видяла беглец, информирала властите и я наградили.
Когато имаше забави в селото, граничарите идваха, усмихва се Кубинска. Заради контактите им покрай службата доста моми от Мугла се оженили надалече из страната.
Според нея местните дори тъгували за ония времена, когато кипял живот покрай войниците. Сега границата не е атрактивна. От гръцка страна наблизо няма селища, а и никой не пази кльона. Мугла е на 25 км от Смолян, но пътят към селото е почти разрушен и всяка зима се затваря от лавини.
Легендата за селото гласи, че 4-ма овчари откраднали моми от Смолян и ги отвели високо в планината, за да не може да ги открият.
На снимката: “Балдъзини поляни” са на границата между заставите “Шабаница” и “Герзовица. Снимка: 24 часа

hard admin

*

Top