Застъпник: Пазим далаверата на тарикатите, продаваме мечтите си

За една десетолевка време, веднъж на четири години

 

Жельо МИХОВ

„Когато не си част от дадена партия, по-добре да си някъде край нея. Поне за малко, поне така разсъждават балъците”…

Думите са на застъпник по време на изборите. Съвременната му философия не е лишена от логика. Изпълнена е отчасти с нихилизъм, песимизъм, но не и с отчаяние. Слава на партиите и Петър Берон! Не заради оправията на едните или заради Рибния буквар на другия, а заради номинала на банкнотата от десет лева. Ликът на просветителя я краси, а партиите просто я „подаряват”.

 

„Наеха ме за застъпник на една от партиите. Обещаха четиридесет лева за изборния ден. Когато ни повикаха на инструктажа преди вота, ни капарираха с по десет кинта. Светна ми. Не очаквах някой да ни даде предварително пари. Както нямах една стотинка, направо ми стана мило и си казах на другия ден да гласувам за тези. Нито знам каква им е програмата, нито за какво се борят, нито откъде им идват парите, нищо. Но поне веднъж в живота си получих нещо от „въздуха” от някакви хора, които дават обещания преди изборите. Все едно да намериш пари на земята. Не губя нищо, никой не изисква никаква работа от мен, освен да вися цял ден по коридорите на училището, където е изборната секция, и да зяпам за нарушения. Какви нарушения бе? Какво да стане? Някакви шибани избори, към които първо се втурват пенсионерите, после идеалистите, трети са тези, за които е сефте  и им е интересно, а накрая-около обед, идват кариеристите, от които бъдещето наистина зависи от резултатите. К`ви проблеми да има? Всички си минават по реда.

На предходните избори, два месеца след застъпничеството ми не успях да си взема парите. Хиляди мъки и нерви. Пък сега ми кихнаха предварително. Доволно, десятка доволно. Две кутии цигари без да си си мръднал запалката от джоба, за да запалиш дори.

Вечерта се върнах в махалата, взех бутилка водка, една малка луканка и седнах с момчетата в един гараж. Пийнахме, малко смях, историйки, това-онова… На другия ден въобще не ми мина през ума да отида да си отработя останалите тридесет лева. Никак. Лежах в леглото. Навън едно прекрасно време. Станах около обед и отидох да пия кафе. Нито някой ме потърси, нито аз имах желание да ходя да си губя времето с партията. Честно-през оная ми работа бе застъпничеството. Изобщо не ми пука дали е некоректно или не. Работил съм в чужбина още от завършването на училище, на никого не му запука дали съм спал по пейки, дали съм бил гладен, защо съм избягал навън, за да мизерствам като хъш. Просто оцелявах и пак вадех повече от 40 лева на ден.

Някак си обаче се почувствах него ден като тарикат, като малък победител. Измамих тези, които под една или друга абревиатура лъготят целия народ. Дали ще е заради субсидии, дали заради реално участие във властта, все става дума за лапачка, за собствено задоволяване на нуждите, за далавери, за поредната порция избягали навън младежи като мен. За поредната бригада бели негри към Запада. Е.нах ги с десет лева, въпреки че, те са го направи предварително с много повече. Такава е.ня са ни спретнали, ама не можем да се усетим. Карай, мразя ги всички. Ненавиждам им мазните физиономии когато обещават, ненавиждам лекотата с която боравят с парите, които не са изкарали с нито капка пот. Аз изкарах водка и луканка. Пак от мизерията на нашия народ. Пих и замезвах, но не отидох да изкарам още. Не виждам смисъла в цялата тази гнусотия. Да вадиш пари без да си произвел нищо, без да си си мръднал пръста, а просто наблюдавайки да не би някой да прецака тарикатите. Да не би някой да посегне на поредния вариант за ограбване на нашенеца. Да, аз бях част от това-за една десетолевка време, но не допуснах да ощетя обикновения човек повече. Някой друг го е сторил, не обаче и аз. Аз се задоволих с водката и малко мезе. Поне за вечер забравих основните проблеми, с ясното съзнание че на другия ден ще ме връхлетят отново. Да, но аз не виждам тяхното решение в застъпничеството за тарикати и за други тем подобни. Предпочитам да съм негър зад граница, отколкото чернилка тук, където тарикатите могат да купят мечтите веднъж на четири години с 40 лева”.

 

На снимките: Пълни коридори по изборите, блокиран изход към „светлината”

hard admin

*

Top