За прашките, флейтите, „мафията” и евакуацията

Години обществото делегираше съдбата си на държавата…

 

Жельо МИХОВ

Партиите са в предизборна битка за гласовете на родопчани. Покрай диспутите и обещанията обаче, за нашенци винаги остава време и за една малка „партийка” под топлото пролетно слънце. Няма значение дали ще е на ракийка, салатка и мръвка в обсъждане „сигурните” финалисти в Шампионската лига, новото бельо на комшийката, опнато на простора или просто една малка игрица на шах. Може и да метнат по една лакардия за наближаващите избори, ганьовска формулировка на събитията, нещо за роднините … Пък е възможно и да поспорят за цветовете на избрания партиен тим. Може. Всичко е възможно тъдява, хеле когато стане дума за политика.

В Родопите партията е ясна. Стартира с „дамски гамбит”, което ще доведе до остра, изпълнена с тактически комбинации игра, включваща понякога допълнителни жертви на фигури. Поне такава е концепцията на гамбита, но пък и дамите в Родопите вече се захапаха. Като съседки за изтупана пътека през терасата над простир с бели „прашки” и великата реплика със злобно извит врат към горния етаж: „А, ма, к`во ми направи стринговете, ма? Вчера слезе от баира, днес… тцъ-тцъ-тцъ!”.

Падат жертви в дамския гамбит, няма как. Родопите са цяла галерия от образи. Като един комшия, дето отиде да се „мота с хайлязите” по протестите срещу високите сметки за ток, а после цялата махала го поздравяваше с: „Мафия, мафия, аре викай бе, що млъкна!?”. Завалията се обиди и повече не стъпи на шествие срещу монополите. Това е да ти лъсне голия г.з пък дори да си с бельо тип „стринг”. Сиреч-уж ербап, ама пак голтак.

Като стана дума за ербап-момците, нека отдадем заслуженото и на тези с космата визия и неостаряващи прогнози. Очакванията за предстоящия парламентарен вот са изборната активност да е нормална – около 60 сто, което означава, че до урните ще отидат близо 4 милиона българи, които да вкарат в парламента 5 партии. Такава прогноза направи социолог, който подчерта обаче, че освен твърдо решилите да гласуват около 50-55%, има още 5 до 10%, които се очаква да отидат до урните, но те в момента се колебаят. Според него общото настроение сред хората е недоволство от политиците. По думите му, близо 90 на сто от гласуващите ще пуснат вота си отново за партии, които бяха представени и в последния парламент. Демек, „Мафия, мафия” загуби всякаква политическа конотация и „преоблечен Илия” пак ще е сайбия. Въпреки събраното недоволство, старите играчи отново ще съберат най-много хиксчета по еднометровите бюлетини. Новите лица, новите партии и революционерите от протестите ще оригнат на олимпийски принцип след изборната нощ. Тоест, каквото беше-беше, поне „гласът ни се чу и се пробвахме”. А българските улици искаха промяна!? Явно никой не ще новите лица. Парадокс! А площадите бяха пълни срещу старите муцуни, но отново те ще бъдат сайбиите на бъднините. Всеки народ заслужава управниците си. Всички онези, които говорят за големите инвестиции, за сияйната им необходимост в тъмния тунел на бъдещето. Чакахме и дочакахме безчет цехове из планината, в по-голямата си част от които дори не могат да се сравнят с гребане в робска галера, защото поне на кораба яденето е по час. Издишахме отровите на обещанията на бизнесмени, построихме вериги, в които дори не стъпваме заради цикличността на фишовете от цеховете… „Целите ни са инвестиции в региона…”, думат кандидати за политици. Какви, как и колко никой не пита. Все едно да секнеш ученик, който рецитира „Аз съм българче”. Така и няма да довърши, а ще започне отново, пък и никой няма да му повярва на казаното. Нашенецът обаче вярва. И ще вярва до дупка, без да съзнава, че вече окончателно е изгубил вяра в самия себе си. Той обича историите за „спасителя”, който ще извърши чудесата, за да се оправи всичко отведнъж. Един, въздигнат от площадите, изрече, че фабриката за мечти спряла да работи. Друг пък свали летвата на високия прогрес с 800 дни. Трети просто впрегнаха инерцията като движеща сила, за да превърнат ореола в трънен венец за четвъртия… Бавно и полека самото общество отказа да вярва в месиите. Близо петдесет години то делегираше съдбата си на държавата и в един момент се оказа неспособно да я управлява само. Обществото се превърна в някаква безумна десоциализирана маса. Тя пие, псува, мрази и не може да взема самостоятелни решения. „Може ли да отида до тоалетната?”, бе попитал персонаж на Стивън Кинг от „Изкуплението „Шоушенк”. „Не е нужно всеки път при нужда да ми задаваш този въпрос”, отговори на бившия затворник управител на магазин, в който е започнал работа пандизчията след двадесетгодишен стаж зад решетките. „Без да ми кажат „Да” не мога да пусна и една капка”, отвръща ветеранът от зандана. Тъжно, ама нашата работа е същата. В крайна сметка, след като затворникът не успя да се върне обратно в затвора, се обеси. Носталгията по подредеността и сигурността на миналото взема ума на всеки, дори когато може да слуша рок не само в мазето със забранените плочи. Миналото направи импотентно бъдещето. Прекалено много хора заразчитаха на една опоскана държава. Странно или не, тук превърнахме Стокхолмския синдром в някаква извратена балканска версия. Една власт държа цял един народ в плен от останалия свят. Всички жадуваха свобода и надпис „Exit”, достъп до всяка точка на планетата. А сега говорят влюбено и с носталгия към „онова минало”.  Не могат да преодолеят собствената немощ с „Ама едно време не беше така”. Влюбиха се изненадващо в поробителя, смигнаха игриво срещу всички издънки на остарялото минало със суров капиталистически уклон в настоящето и… отново отиват на избори, в които всички стари муцуни ще се оглеждат като Илия с новата премяна. Те не вярват вече в месии. Не, тях никой не може да ги излъже подобно преди. Не, мъжко ду… веднъж се „гласи”, въпреки че не могат да си върнат и за предишните бая любови. Не, те не вярват в новите муцуни. Не хващат вяра и на старите, но пък са уморени от тази любов. Не повярваха на хората от тълпата. Майната му! Страшното е, че не повярваха на самите себе си.

БГ-продукцията с клеймо „аматьор” не спира дотук. Някакви пикли си раздават шамари, защото една мислила за флейта половия орган на гаджето на другата. Лексиката им-същата като лелите, за които споменахме из терасите. Тези де, дето са кахърят за прахта по „стринговете”. Снимат се с GSM и цялата страна гледа поредна порция упадък. „Тцъ-тцъ-тцъ”.

В един град в Северна България кметът разпореди общинският оркестър да репетира всяка сутрин на централния площад. Целта бе да създава настроение и да повдига духа на отчаяните в своите ежедневни грижи граждани.

Духова музика срещу отчаянието и „духови” скандали в поредния тунел на българската безизходица и духовно падение. Вятърът на промяната тук духа прах в очите, а бъдещето е перверзното съчетание от пареща плесница след фелацио от недозрели демократи в посткомунистическа страна.

Когато човек загуби вярата дори в самия себе си, емиграцията е безсилна, иде ред на евакуацията…, от държавата, ценностите, живота.

 

Бележка на редакцията: Ако някой кандидат за депутат е прочел написаното на тази страница, сигурно ще му се стори, че звучи твърде песимистично и демотивиращо за избирателя. Това е така, защото материалите са написани на базата на съжденията на онези около 40 на сто от гласоподавателите, които не са решили дали ще гласуват или твърдо отсичат, че няма да гласуват. Те не виждат смисъл в изборите.

В тази връзка, страницата е много полезно четиво за политиците. Търсете промяната в диалога с хората!

 

На снимката: Млади и стари чуват различните послания на надеждата

hard admin

*

Top