За успелите селянки в София!

Мила ми Венето… И ти, Вихра. Опетнихме името на провинциалистките. Скарахте се като две софийски кифли в трамвай. На това ли са ви научили добрите здрави провинциални нрави в Попово и Харманли?

Никоя уважащава себе си провинциалистка няма да вие и плюе публично по друга жена като изоставена от поредния си любовник чалга певица. Напротив – ще се държи сдържано като синьокръвна, за да не я помислят за тъпа селянка. (И за да не проличи диалектния изговор при някои гласни…).

А защо се обиждат на град? Какво, като Вихра е “родена под жаркото слънце на Харманли”? Под жаркото слънце на Харманли стават едни от най-хубавите дини и пъпеши в страната. За Извора на Белоногата, възпят от Славейков-баща, само ще спомена – както и за конкурса “Поети с китара”. Може да не е като “Поетики” в София, но със сигурност двете В. не са били ни на единия, ни на другия поетичен сбор. Първо, там няма мъже с добър доход, и второ, което има корелация с първото… тези, които присъстват, не са известни дори и в малка България.

“Ах, добрите софийски момчета се ожениха за разни напористи селянки от провинцията и затова моята Силвана си остана неомъжена…” Така 75-годишната хазяйка на моя приятелка се оплакваше всеки път, когато идваше на кафе и да си прибере наема от апартамента, който иначе беше на Силвана, ама го даваха под наем. А 46-годишното Силве си живееше с майка си и баба си.

По времето, когато добрите софийски момчета са тичали след състудентките й от провинцията, София е била затворена за външни лица. Може да си роден в село Драгалевци, а не в центъра на Русе в къща на 120 години, като приятелката ми, но си “от село”. Това е.

София е била домът на Бай Тошо – какво готино нарицателно за Първия, чиновниците и висшата партийна номенклатура. Същият този човек обвързал провинциализма с адресната регистрация и разделил успешно България на “нашата” и “другата”.

След Освобождението, по време на Фердинанд, София е била голямо кално село, за разлика от Пловдив и Търново например. Впрочем, именно с търновски корен, но родена в румънския град Тулча и живяла в Румъния до 16-ата си година, е красавицата, завъртяла главата на царя и куп мъже от тогавашния зараждащ се столичен хайлайф – Султана хаджи Минчевич, впоследствие Рачо Петрова.

“Вихра е емблематичен пример как едно обикновено момиче може да успее – и да се провали, заради любовта”, заяви в предаване, което някои смятат за поръчано, Венета Райкова. Съвсем не е емблематичен пример – светът не познава други смазочни масла за въртенето си освен парите и любовта. Попитайте Беки Шарп, ако не вярвате.

Какво толкова лошо има,  ако една жена си търси мъж, който не е бедняк? Във времената на пещерните хора най-добрите ловци са били най-предпочитаните мъже, защото са носели редовно… месо. Разбира се, нещата днес са доста променени, но смисълът е същият.

Дори и да пропуснем настъпването с остър ток, че съпругата на Иван дължи кариерата си именно защото е Съпруга-на-Иван и в момента, в който медиите спрат да говорят за това, пак ще си има собствено име, съпругата-която-вече-не-е-съпруга отвръща чрез друга медия. За да каже, че когато се запознала с Иван, той имал раздрънкана кола без климатик – и един матрак.

Това би трябвало да (ни) каже или че се е омъжила по любов, или че зад всеки успял мъж има една жена, която всички виждат, когато мъжът се поотмести.

Ами какво ще кажете за обратното – че един успял мъж е като ДДС за жената до себе си. И не само за нея, ами за всички жени в семейния му периметър. Как иначе щяхме да знаем, че д-р Красимира Иванова е Каката на Нашия Премиер. Или за добрата тъща на Цветан Цветанов и първата съпруга на президента Плевнелиев…

Истината е, че колкото повече се раздухват подобни скандали, толкова повече хора като едната В. и като другата В. – в една или друга степен, ще ни напомнят за себе си, ще се сещаме за тях. Само да не намесват провинцията. Че доста хора в София ще се засегнат.

В провинцията, когато някое семейство тръгне да се “разтуря”, се мълчи докрай. Нищо да не излиза навън, да не разберат съседите, да не се чуе в работата и в близката бакалия. Пък като се разчуе, тогава се мисли друга отбранителна стратегия.

А какво ли ще прави Отчаяната съпруга, когато престане да бъде отчаяна, а стане просто поредната бивша съпруга…

Май за Попово нищо не казахме. Я да видим Wiki-то. Бил центърът на най-големия хайван пазар в България до Деветосептемврийския прелом.  Ако ще се гледа кой е по-по-най, то все пак Харманли първи се е сдобил с жп гара, при това по пътя на “Ориент експрес”, благодарени на барон Хирш и железницата му. А пък Попово… Май най-добре да спрем.

Миранда, Уеб кафе

Заглавието е на редакцията

hard admin

*

Top