„Здраво опазване”: Ако не си пиян, паралия или късметлия си… мъртъв!?

В страната на чудесата: Спасените бият спасителите и помощ няма отникъде

Жельо МИХОВ
-Уф, дръж я, помогни й да слезе…, така, внимателно.
-Хвани я за ръката, не за ръкава, че ще се свали дрехата и ще я изтървеш.
-Ох, аре, че така се умириса цялата кола, не се е къпала сигурно с месеци!
 -Ужасно, давай по-бързо, че след малко сигурно ще се изсипе цялата фамилия…
Разговорът е между двама служители на Спешна помощ, докато свалят от линейката възрастна пациентка от Махалата в Кърджали. Жената може да се движи и сама, но видимо изпитва трудност. Постоянно охка и пъшка и едва слиза от автомобила. Гривните по ръцете й дрънкат докато се опитва да избута двамата мъже, които се опитват да й помогнат. Говори тихо, опитвайки се да им покаже, че може и сама да достигне до лекарите в Спешното…
А вътре един медик е пред дилема. Жена е просната върху леглото с проблем с хранопровода, най-вероятно засядане на храна. Младата лекарка стои на компютъра и обяснява на роднините, че нищо не може да направи-по това време няма специалист, който да помогне. Жената продължава да се дави, а медикът се взира все по-упорито в монитора на компютъра.
-Добре, какво ще правим?-питат близки на жената.
-Не знам, нямаме специалист.-отговаря лекарят.
-Е, кой да знае? Стоите си на компютъра и въобще за какво сме тук, за съчувствие ли?-изнервят се роднините.
-Ще изпратим пациентката с линейка до Пловдив, там ще я поемат.-успокоява медикът.
-За подобен случай ще изпращате линейка до Пловдив? Нямате ли тук средства, с които да се справите? Каква е тази глупост?-чудят се близките.
Следва мълчание и безпомощно повдигане на раменете от страна на лекаря.
Минути по-късно на място пристига друг роднина на потърпевшата-медик, който отдавна не практикува в града, но за късмет се оказва у дома за празниците. Той впръсква специален спрей в гърлото на пострадалата и предизвиква повръщане. Оказва се стеснен хранопровод, който реагира на определени храни. Помощта се получава за минути. В Спешното обаче, лекарят на смяна е готов да изпрати пациентът на 100 километра и да лиши града от една от линейките.
В това време вниманието на дежурната вече е насочено към възрастната, която е успяла вече да „усмърди” и кабинета.
-Какво й има на тая?-пита медикът…
***
„Жена ми ме събуди посред нощ. Въртеше се и изпитваше адски болки в кръста и слабините. Беше сгъната на две в леглото. Обадих се веднага в Спешна помощ, описах състоянието й, а отсреща ме питат: „Вие сигурен ли сте, че съпругата ви не е в цикъл?”. Онемях тогава. Всеки момент чаках да ме попитат и дали съм сигурен, че е девствена или че изобщо е жена. В крайна сметка последва заключението: „Най-вероятно се касае за бъбречна криза, но при такива случаи не изпращаме спешен екип. Трябва сами да доведете пациента в Бърза помощ”, разказва 45-годишен кърджалиец. 
„Нямам автомобил, не мога да вдигна жена ми, защото изпитва огромни болки. Абсурдно е тя самата да слезе от петия етаж без асансьор до входа, където евентуално да дойде такси. Как тогава да се оправя? Нали затова са спешните екипи, за да помогнат на човек, който няма как да достигне до тях. Значи, виждал съм как посред бял ден пристига линейка пред кръчма заради припаднал. Онзи от сутринта се наливал с алкохол, вдигал гюрултия, поръчвал си коя песен да му пуснат и колко да увеличат парчето, нахакал се доволно и като си тръгва, прави пет крачки пред заведението, прегръща уличен стълб и се сгромолясва. Та за него пристигнаха за няколко минути, а за човек, който е пострадал не заради веселието си и не може да се изправи, не виждат причина да пратят екип? Това не го разбирам. Пияният ще поспи за час и пак ще се изправи и ако не продължи с наливането ще се прибере, но той е с приоритет.
Ненормална работа. Вероятно трябваше да излъжа, че жена ми се е напила и паднала по стълбите пред вратата, че да се отзоват. Защото не ги трогва фактът, че е сгъната на две и не може да се изправи. В тази държава всичко е надолу с главата.
В онази вечер се обадих на познат лекар, който дойде и й направи инжекция, за да успокои болките. На другия ден вече бе възможно да отиде на преглед и да се предприеме необходимото лечение. Имам усещането, че тук ако не си зверски пиян или с много пари си мъртъв”, категоричен е кърджалиецът.
***
Февруарски ден в Момчилград. 26-годишен мургав баща търси помощ от спешен екип.
Детето му не е добре и линейката пристига за минути. На място фелдшерът преценя, че състоянието на малчугана изисква той да бъде транспортиран до болницата. Това обаче разгневява бащата, който настоява детето да бъде лекувано у дома. Безполезни са опитите на медика да обясни причините за решението си на родителя. 26-годишният момчилградчанин хваща пръчка и я развърта като „черна нинджа”. Преди да успее да избяга, фелдшерът получава удари по гърба и ръцете, отнася го и специализираният автомобил, който ядосаният баща също напада със сопата.
***
Д-р Ферхад Ахмед е нощна смяна в Спешното отделение в Кърджали. Минути след 21 часа той се насочва с линейката към пациент, ужилен от стършел край яз. „Студен кладенец”. Пристигайки на място, за лекаря остава единствената възможност да скочи в ледените води на язовира, за да достигне пострадалия и… впоследствие да спаси живота му.
„И за миг не се поколебах. Състоянието му след ужилването било тежко. Алергията се задълбочавала и е искала незабавна намеса. Нямахме много време. Нужно бе да действаме незабавно. Трябваше да стигнем с лодка поради недостъпността с друг транспорт. Добре, че пожарникарите действаха светкавично и ни съдействаха. Нивото на водата обаче в язовира бе високо и трябваше да нагазим в нея, за да влезем в лодката, а и за да излезем на сушата”, разказва след инцидента докторът.
Той спасява живот, но веднага след това се разболява заради екстремната акция във водата. Това обаче по никакъв начин не оказва влияние върху желанието му отново да е в помощ  на хората, изпаднали в беда. Заплатите са ниски, често той и колегите му са обект на агресия от страна на пациенти, търпят обиди, но винаги са на място когато хората имат нужда от тях. Д-р Ахмед и съпругата му са посветили живота си на тази професия.
***
Кърджалиец бе поставил истински рекорд с близо 180 фалшиви повиквания за един ден до Спешна помощ. Страната ни като цяло пък може да влезе отново в челото в друга антикласация. Тук колкото и странно да звучи, хората, които трябва да спасяват, са бити от чакащите помощ. Едните работят със страх, другите изпадат в паника, когато трябва да разчитат на спасителите си. Едните обикновено не разполагат с достатъчно пари, другите пък работят за смешни пари и…, явно всичко отново опира до мангизите и по-скоро до тяхната липса. Едни се напиват и сбиват, на другите им е писнало да ги спасяват „между шамарите”. Третите пък са най-потърпевши. Това са другите отчаяно чакащи помощ, които отнасят негативите от  безпаричието и излятата агресия.
Кои печелят? Засега пияните и паралиите. Едните бият или ги реанимират, за другите е ясно. Докога? Докато самоунищожението не преброи победителите.
24rodopi.com
hard admin

*

Top